Решение № 2852 от 24.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2852 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330102856 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. Н. А., ЕГН **********, гр. П., ул. „****“ № ** против Сити Кеш ООД, ЕИК 202531869, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 15Е, с която са предявени обективно съединени искове кумулативно и при условията на евентуалност с правно основание чл. 124 във вр. с чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 11, т. 9 и т.10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 и чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем № ******* г., а в условията на евентуалност, за обявяване на нищожна на клаузата на чл. 6.2. от Договора за паричен заем № ******* г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2018,36 лева на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 ЗЗП на основание чл.146 ЗЗП, както и искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 760 лв., като недължимо платена по недействителен Договор за паричен заем № ******* г., а при условията на евентуалност за връщане на сумата от 300 лв.- недължимо платена по недействителна клауза на чл. 6.2. от Договора за паричен заем № ******* г., предвиждаща заплащането на неустойка.

Ищецът твърди, че между страните на ******* г. е сключен договор за паричен заем по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000 лв., като ищецът е следвало да върне обща сума в размер от 3420 лв. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 6.2. от Договора за паричен заем № ******* г., се предвижда, че при непредоставено обезпечение, се дължи неустойка в размер на 2018,36 лв., разсрочена на 18 вноски. Ищецът сочи, че е заплатила по договора за заем обща сума в размер от 1760 лв.

1

Ищецът счита договора за паричен заем за недействителен на сочените основания, а при условията на евентуалност излага доводи за недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при липса на представено обезпечение. Излагат се доводи за недействителност на договора поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК, като се сочи, че на основание чл. 22 ЗПК договорът следва да се обяви за недействителен. Освен това се твърди, че е не спазена и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради невключване на неустойката в размера на ГПР, посочен в договора. В тази връзка се посочва, че ГПР, посочен в договора не съответства на действителния такъв. Счита, че нищожността на клаузата, определяща ГПР, обуславя и недействителност на целия договор, тъй като същата не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона. При условията на евентуалност се излагат съображения за недействителност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави. Посочва се, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като предвижда заплащането на неустойка, която е необсновано висока. На основание изложените доводи се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.

Ответникът излага подробни съображения за действителност на договора и оспорената клауза. Описва се начина, по който е сключен договора, като се твърди, че същият съответства на разпоредбите на ЗПФУР. Твърди, че с уговорената между страните неустойка не се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не оспорва, че сумата по нея не е включена в ГПР, като сочи, че същата не следва да се включва излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че не е налице нито едно от сочените основания за недействителност, като взема становище по всяко от въведените от ищеца основания.

Оспорва клаузата да е недействителна поради нарушаване на добрите нрави, като сочи, че следва да се има предвид характера на заема, който не е обезпечен. Посочва, че клаузите на договора са индивидуално договорени и не противоречат на нормите на ЗЗП, както твърди ищецът. Оспорва твърденията на ищеца, че сумата, предвидена за неустойка следва да се включи в ГПР, като излага подробни съображения в тази насока.

На основание подробно изложените доводи моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил на ******* г. с ответника – финансова институция договор за потребителски кредит , по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1000 лв., която е следвало да върне ведно с договорна лихва или общо сумата от 1401,64 лв. чрез заплащане на 18 вноски за периода от ******* г. до ******* г. Видно от приетия договор, уговореният годишен лихвен процент е в размер от 40,05 %, а ГПР е в размер на 48,35 %.

Ищецът не спори, че е получил отразената в договора за заем сума в размер от 1000 лв..

В чл.6 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две 2 от посочените обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя и банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 33 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 6.2 от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 6.1. от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2018,36 лв. с начин на разсрочено плащане, като неустойката се начислява автоматично с подписване на договора.

В договора за заем е инкорпориран погасителен план с включена неустойка и без включена неустойка.

Ищецът е представил и са приети като писмени доказателства разписки за заплатени суми, като не се оспорва отразената в исковата молба, като платена сума в общ размер от 1760 лв.

Между ищеца и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем 3 език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал.

3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана 4 и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.