Определение № 1456 от 06.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1456 гр. София, 06.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско дело № 20228002104601 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Параходство БМФ“ АД, гр.Варна чрез юрк. П. К., срещу решение № 850/01.07.2022г. по в.гр.д. № 3518/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което, като е отменено първоинстанционното решение, е осъдено „Параходство БМФ“ АД, гр.Варна да плати на ищеца И. А. Д., на основание стандарт А4.2.2.1 от Морска трудова конвенция, 2006г., сумата 93 154 щатски долара, представляващи договорно обезщетение за трайна неработоспособност по чл. 2 от индивидуален трудов договор от 06.07.2017г., вр. с чл. 24.3 от КТД от 16.05.2016г., в резултат от злополука, настъп ила на 26.10.2017г. по време на заетост на м/к „Лудогорец“, плаващ под Малтийски флаг, изразяваща се в прекаран „исхемичен мозъчен инсулт“, обуслов ила трайна негодност на ищеца за работа по море; отхвърлено е искането за солидарно осъждане на „Уест ъф Ингланд Шип Оунърс Мютюал Иншурънс Ассосиейшън“, Люксембург, ВЗСК „Уест ъф Ингланд“ и са присъдени разноски.

Касаторът „Параходство БМФ“ АД / ПБМФ АД/ обжалва решението изцяло с доводи за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалния закон и необоснованост – основанията по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси :

1/ “Допустимо ли е установяването на чуждо материално право чрез експертиза и следва ли да се приема такава, ако вещото лице не просто посочва чуждото материално право, а го тълкува, като по този начин насочва, дори замества, вътрешното убеждение на съда?“

1

Въпросът се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и в контекста на твърденията, че съдът е назначил по своя инициатива експертизата; двете заключения на в.л.П. били оспорени от ответниците, вещото лице давало отговори, които не ги удовлетворявали, а искането за назначаване на повторна експертиза с участието на специалист по право от Републ ика Малта било оставено без уважение.

2/ „Подсъдно ли е на български съд дело между две страни по договор, постигнали съгласие помежду си, че условията на договора са съобразно законодателството на Република Малта?“

По този въпрос се твърди, че обжалваното решение противоречи на даденото с определение № 354/30.07.2019г. по ч.гр.д.№ 2723/2019г., ВКС , ІV ГО разрешение.

3/ “Представлява ли колективният трудов договор самостоятелен правен ред? Следва ли решаващият съд да установи тази позитивноправна уредба в законодателството на Р Малта, в случая, в която се съдържат прав илата за действието на колективния трудов договор спрямо страните?

Въпросът е изведен с оглед твърденията, че: 1/ посоченият в диспозитива на решението, като основание за присъждане на сумата, стандарт А4.2.2.1 от Морска трудова конвенция, 2006г. не може да бъде ползван като самостоятелно основание за осъждане, а следва да бъде посочен текстът на малтийския закон, в който е възпроизведен този текст от МТК; 2/ „становището в тази връзка на решаващия състав на ВОС“ е в противоречие със законодателството на Р Малта, установено от в.л. П. и от станов ищата на адвокати от Малта и 3/ че е останало недоказано, нито че ищецът е членувал в синдиката – страна по КТД, нито, че клаузите на КТД са включени във вътрешните правила на дружеството работодател.

Сочи се допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК – противоречие с решение № 79 /30.05.2022г. по гр.д.№ 3184/21г., ВКС, ІV ГО.

4/ „ Носи ли някаква отговорност дадено юридическо лице в качеството си на мениджър на кораб за каквито и да са неимуществени и имуществени вреди спрямо член на екипаж на кораба/ моряк, при условие, че в договора за корабен мениджмънт страните не са включили права, присъщи само на работодателя в трудовите му отношения с отделните членове на екипажа, като наемане на моряци, подбор на същите, сключване на индивидуални трудови договори от името на Мениджъра, поемане на каквито и да са задължения от свое име относно моряците в качеството си на Мениджър, както и, че корабособственикът, работодател на моряка развива дейността, която е развивал преди и безпроблемно развива дейността си и към момента на претърпените вреди от моряка, и продължава да развива дейността си и към момента на предявяване на иска?“

Въпросът е поставен в контекста на оплакването, че изводът, че ПБМФ АД е корабособственик на м/к Лудогорец е направен при липса на доказателства, без да се съобразят клаузите на анекс № 4 към КТД от 12.10.2016г. и при неправилно тълкуване на стандартен договор за корабен мениджмънт на лист 394-400 от делото на ВОС.

2

Сочи се противоречие с разрешението по решение № 11/17.02.2020г. по гр.д.№ 3980/2019г., ВКС, ІІІ ГО и решение № 160 по гр.д.№ 2524/2018г., ВКС ІV ГО.

5/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, формиращи целия фактически и относим доказателствен материал по делото, както и възраженията и твърденията на страните, които са от съществено значение за решаване на делото?“

Твърди се, съдът не е обсъдил заверени копия на превод на „Свидетелство за регистрация под малтийски флаг“ на м/к Лудогорец; копия от корабния и машинния дневник; частично е обсъден договора за посредничество при наемане на екипаж от 24.07.2017г. между „Лудогорец Меритайм“ ЛТД и „Булнав менинг“ ЕООД, а други посочени доказателства са неправилно интерпретирани; не е обсъдено възражението, че не е изпълнена процедурата по КТД по определяне на степента на работоспособност на ищеца.

Заявява се основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.

6/ „След като в доклада по делото въззивната инстанция не е определ ила доказателствена тежест на страните относно факти и събития, свързани с установяване на фактическата обстановка и отделяне на спорното от безспорното, влиза ли в правомощията на съда да пренебрегне доказателствената тежест за осъществяването на същите факти и събития, и да обоснове решението си въз основа на факти и събития по делото, въпреки възраженията на оспорващата ги страна?“

Този въпрос ответникът поставя в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и извежда от оплакването си, че въпреки своевременно направеното от него възражение, че спазването на процедурата по КТД за определяне степента на работоспособност на ищеца не се доказва, съдът е приел обратното и тъй като няма разпределена доказателствена тежест за това обстоятелство, а реално такова доказване не било извършено, съдът с решението си изменил доказателствената тежест и приел за доказан факт, който не е доказан.

7/ „По кое законодателство, българското или малтийското, следва да се разглежда трудов спор, при който ищцовата страна е българско физическо лице, а като ответник се сочи мениджъра на кораба, който е българско юридическо лице, но мениджъра не е страна по договора, а е посочен от страните по договора като пасивно легитимирана страна въз основа на изискванията на МТК/2006г., при условие, че в индивидуалния трудов договор между лицето и работодателят, подписал договора, който не е българско физическо или юридическо лице е договорено, че условията на договора са съгласно законодателството на Република Малта?“ Заявява се, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Насрещната страна по жалбата – ищецът И. А. Д., чрез пълномощника си адв. Ж. Я., оспорва касационната жалба и възразява срещу допускането на касационно обжалване на въззивното решение.

3

Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът претендира присъждане на сумата 93 154 щатски долара на договорно основание – чл.2 от индивидуален моряшки трудов договор от 06.07.2017г. вр. с чл. 24.3 от КТД; българският съд е международно компетентен да разгледа спора, чиито международен елемент идва от обстоятелството, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения „ моряк“ на борда на кораб, плаващ под малтийски флаг, а приложимото материално право е това на Р Малта, тъй като страните са го избрали за такова с подписване на индивидуалния моряшки договор, част от който, съгласно изричното препращане в него, са уговорките в КТД.

В изпълнение на служебното си задължение да издири и установи приложимото материално право, въззивният съд е изслушал заключения основно и допълнително на в.л. П., който, за да отговори на поставените му въпроси е изследвал и всички представени по делото от страните документи за установяване съдържанието правото на Р Малта, включително съдебни решения на съда в Р Малта.

Кредитирайки заключенията на експерт изата, въззивният съд е приел следното по отношение съдържанието на приложимото право:

В законодателството на Р Малта уредбата на трудовите отношения на моряците се съдържа в общия Закон за трудовите и професионалните отношения (Employment and Industrial Relations Act), както и в специалните Закон за търговското корабоплаване, в с ила от 1973г. ( Merchant Shipping Act) и Закон за трудовите права на моряците ( Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) Rules, SL.234.51), като в последния изрично е предвидено (чл.2,§4), че неговите правила следва да бъдат четени и тълкувани заедно с Морската трудова конвенция, 2006 / МТК и с Директива на Съвета 2009/13/ЕО, като първата е източник на правото на Р Малта след ратифицирането й изцяло през 2013г.

Съгласно разпоредбите на Employment and Industrial Relations Act собствената правосубектност няма значение за дефинирането на „ работодател“, а под „злополука“ се разбира всякакво заболяване и всякакво увреждане на физическото и психическото състояние на личността. С тази широка дефиниция на „злополука“ е приложим чл.158 Merchant Shipping Act, който предвижда задължение на корабособствен ика за разходи за лечение на моряка, наложени от нараняване/ злополука/ болест, освен ако същите се дължат на негово съзнателно или неправомерно поведение.

Уреждащата договора за мениджмънт на кораб норма е чл.238 В, §7 от Merchant Shipping Act, която го определя като споразумение, различно от чартър и трудов договор, според което корабът е управляван изцяло или отчасти от лице, различно от собственика, а данните за корабния мениджър се вписват в корабните регистри на Малта.

Съгласно чл.2, §1 от Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) 4

Rules, SL.234.51, „корабособственик“ или „собственик“ на кораб е собственикът на кораба или друга организация или лице, като мениджър, беърбоут чартьор, които са поели отговорността за опер иране на кораба от собственика и които, приемайки тази отговорност, са поели наложените на корабособствениците с тези правила задължения и отговорности.

Определението е идентично с легалната дефиниция за корабособственик по чл.ІІ.1.б (j) от Морската трудова конвенция, 2006г.( МТК) В част V от Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) Rules, SL.234.51 не са предвидени основания за освобождаване от отговорност на корабособственика, извън тези по т.5 от Прав ила А4.2 на МТК, според които корабособственикът може да се освободи от отговорност, ако злополуката не е настъпила по време на службата на кораба; ако злополуката или болестта са причинени от умишлено действие, умишлена вина или лошо поведение на заболелия/увредения/ починал и я и ако болестта или недъгът са умишлено прикрити в момента на наемане на работа.

Правото на всеки моряк на безопасно и сигурно работно място, което да отговаря на нормите за безопасност е предвидено в чл.ІV т.1 и Правила А.4.3. на МТК, както и в чл. 114 и чл. 115 от Merchant Shipping (Maritime Labor Convention) Rules, SL.234.51.

Общата уредба на деликта се съдържа в чл.1033 от Гражданския кодекс на Р Малта и е приложима за ангажиране отговорността на корабособственика за злополука при липса на договорно основание за претендиране на обезщетение за това, съгласно изрична договорка в индивидуалния трудов договор или КТД. Възприет е пр имата на договорното начало над деликтното.

Разпечатката съдържа 43 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15281958-71cd-40e3-ac1f-a45cacd79c4f