Решение № 22 от 19.08.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Кюстендил, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20211500900031 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от М. Б. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Кочериново, ул.***, чрез пълномощника адв.С.Ч. от АК-София, против ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в гр.София, район ***.

Предявен е частичен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца М. П. сума в размер на 60 000 лева, търсена като частично обезщетение, цялото в размер на 200 000 лева, за претърпени от П. неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговия брат – И. Б. П., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано виновно на 11.09.2019г. от Е.К. - водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“, с ДК №***, чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 11.09.2019г., до окончателното изплащане.

Претендирани са и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 11.09.2019г. в гр.Кочериново И. Б. П. се е возил като пътник в моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Опел Агила“ с рег.

№ ***. Сочи се, че при движение по ул.„Антон И.“ настъпил удар между лекия автомобил, в който се намирал П., и лек автомобил марка „Мерцедес СLК 270“ рег. № ***, управляван от Е.Г.К., с ЕГН **********. Пътнотранспортното произшествие настъпило в резултат на виновното поведение на водача Е.К., който нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.2 изр.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП– създал опасност за живота и здравето на участниците в движението, не намалил скоростта и не спрял при възникване на опасност и се е движел със скорост, несъобразена със законовите ограничения, при което причинил телесни увреждания на пътуващия в лекия автомобил „Опел Агила“ И. П., несъвместими в живота, довели до неговата смърт, настъпила на 14.09.2019г.

Ищецът сочи, че към датата на инцидента за управлявания от Е.К. лек автомобил е имало сключен договор з а задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/02/119001697011 със срок на валидност от 18.06.2019г. до 17.06.2020г.

1

Поддържа се, че по случая е било образувано ДП №87/20195г. по описа на РПУРила, пр.пр.№1708/2019г. по описа на ОП-Кюстендил.

Ищецът сочи, че настъпилата при ПТП смърт на неговия брат представлява тежка и непрежалима загуба за него и е източник на болка, страдания и скръб. Поддържа, че двамата имали силна емоционална връзка помежду си, съхранена благодарение на уважението, всеотдайността и всекидневната грижа, която полагали един за друг, проектите, които осъществявали и съвместните планове, които имали за бъдещето. Приживе починалият се занимавал с различни дейности, имал интереси в областта на дърворезбата, различни социални дейности, пишел стихове, бил художник. Двамата братя съвместно инициирали създаването на Музей на Балабановата фабрика и Рилската железница в Бараково, където родителите им работели приживе, като тази дейност била свързана с години съвместен неуморен труд. Починалият приживе нямал свое семейство и като такова считал това на ищеца и неговите деца и внуци, в домакинството и в отглеждането на които активно помагал приживе. Внезапната му и нелепа смърт се отразила тежко на цялото семейство, а на ищеца причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които не отзвучават въпреки изминалото време. Ищецът получил остра реакция на стрес и душевно разстройство, съпроводени с потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, усещане за вътрешна опустошеност, безсилие и разрив в отношенията с другите и с живота; станал вглъбен, отчужден, депресиран, лесно раним и изнервен, затворил се в собствената си мъка с чувство за празнота, която няма как да запълни.

Ищецът твърди, че е отправил до застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на виновния водач извънсъдебна писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди, но без резултат.

Ищецът счита, че претърпените от него неимуществени вреди биха могли да бъдат справедливо репарирани посредством получаване на обезщетение в размер от 200 000 лева, от които претендира частично сума в размер на 60 000 лева, които счита, че следва да бъдат заплатени от ответното дружество, като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач. Счита, че му се следва и лихва за забава в размер на законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 11.09.2019г., до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на разноски.

С определение №13 от 16.07.2021г. съдът е спрял производството по търг.д.

№31/2021г. по описа на ОС-Кюстендил до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НОХД №606/2020г. по описа на ОС-Кюстендил.

С определение №72 от 19.06.2023г. производството по делото е възобновено по искане на ищеца, поради приключване на преюдициалния спор с влязъл в сила съдебен акт – осъдителна присъда.

Ответникът ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощник адв.Ал.И., преупълномощен от адв.М.Г., е депозирал отговор в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, в който дружеството не спори, че е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача Е.К., валидна към датата на ПТП. С оглед наличието на влязла в сила присъда по НОХД №606/2020г. по описа на КнОС, заявява, че на основание чл.300 от ГПК не оспорва извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и с оглед факта, че престъплението, в извършване на което водачът е бил признат за виновен, е резултатно, заявява, че не оспорва и това, че в резултат на ПТП водачът Е.К., при условията на независимо съизвършителство с водача на другия автомобил – В. Я., по непредпазливост са причинили смъртта на И. П..

Оспорва наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване, тъй като ищеца, като брат на починалото лице, съгласно Постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС, не попада сред изчерпателно 2 изброения кръг на лица, имащи право на обезщетение, а Тълкувателно решение №1/2016г. на ВКС, с което се разширява кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въвежда критерий за обезщетяване – само по изключение, при наличие на създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, довела до вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. Твърди се, че в случая не се доказва при условията на пълно и главно доказване, житейските обстоятелства и ситуации да са станали причина между починалия и ищеца да се е породила особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение.

Наред с горното се прави искане да бъде отчетено от съда, че съгласно чл.493а ал.4 от КЗ и във връзка с §96 ал.1 от ПЗР на КЗ до влизане в сила на наредба за утвърждаване на М.ката по чл.493а ал.2 от КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4 се определя в размер до 5 000 лева.

Исковата претенция се оспорва по размер и се счита, че същата е прекомерно завишена, без да е съобразена с обективните критерии за справедливост, като се цитира съдебна практика относно всички обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, съгласно заложения в чл.52 от ЗЗД принцип.

Също така, ответникът, на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който, според дружеството, значително е завишил риска от настъпване на собственото си увреждане, като не е спазил нормативно установеното задължение като пътник в автомобила да постави предпазен колан, в следствие на което тялото му е претърпяло множество травми, т.е. при същия механизъм на ПТП поставянето на обезопасителен колан е можело да избегне и ограничи травмите. Апелира се съдът да се съобрази с практиката на ВКС при прилагане на чл.51 ал.2 от ЗЗД, в посока, че за да е налице съпричиняване е достатъчно да е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, а не вина.

Според ответника, претенцията за лихва, считано от датата на ПТП, е неоснователна, с оглед разпоредбата на чл.497 от КЗ.

Претендира се отхвърляне на иска и се прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С молба с вх.№3727/15.09.2023г. пълномощникът на ответното дружество прави искане за присъждане на разноски, представя доказателства за заплащане на адв.възнаграждение, прилага списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за регистрация на адв.М.Г. по ДДС.

По искане на ответника, с определение №112/12.12.2023г. съдът е допуснал „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“ №67А, да участва в производството, като трето лице-помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил, в който пострадалият е пътувал, а именно на В. Я., като водач на лекия автомобил „Опел Агила“ с рег.№***.

Процесуалният представител на третото лице – помагач изразява становище за неоснователност на иска; присъединява се към възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, поради неизползването на обезопасителен колан по време на инцидента, както и възразява да е било налице виновно и противоправно поведение на застрахования при това дружество водач на „Опел Агила“ с рег.

№***.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

3

От представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за родствени връзки с изх.№3/05.02.2024г., издадено от Община Кочериново, е видно, че ищецът М. Б. П., роден на 05.06.1948., е имал брат – И. Б. П., роден на 10.09.1944г., починал на 14.09.2019г.

От показанията на свидетелите Ц. П.а, дъщеря на ищеца, С. С. и В. Н., последните двама без родство с ищеца, се установява, че още като деца двамата братя И. и М. П.и били близки и си помагали. И. П. имал заболяване детски паралич, както и бъбречно заболяване, заради което в годините системно посещавал лечебни заведения и пребИ.вал в болнични такИ.; бил трудно подвижен, претърпял множество оперативни интервенции. Същият нямал съпруга и деца.

Пак от показанията на свидетелите, както и от посоченото по-горе удостоверение за родствени връзки, става ясно, че М. П. имал съпруга, с която в последствие се развел. От брака им имат две деца – син Борислав, който понастоящем е семеен и живее извън пределите на България, и дъщеря Ц., която има свое семейство – мъж, с когото съжителства на съпружески начала и две деца, които са все още малолетни. М. П. живеел със семейството си в гр.София до 1994г., където работел, но след като се развел със съпругата си през посочената година, заминал заедно с двете им деца за чужбина. След като през 2000г. М. П. и дъщеря му Ц. се прибрали в България, те заживели в гр.Кочериново в родната къща на М., на първия етаж от същата, заедно с неговия брат И. и майката на двамата братя Ц.Н.. В къщата заживял и мъжът на Ц. П.а, а през 2018г. и 2019г. се родили дете им деца. На 04.03.2019г. починала майката на М. и И. П.и – Ц.. До преди смъртта й двамата братя се грижили за нея всеотдайно, редували се и си помагали. И. П. бил пенсионер, а М. П. работел в гр.София и си пътувал от и до гр.Кочериново.

Свидетелите твърдят, че отношенията между двамата братя били повече от отношения между братя – те били и приятели, споделяли общи интереси, насърчавали се и се допълвали, като делото на живота им било да направят музей в с.Бараково, като за целта в последните около 40 години събирали различни предмети, документи и снимки от бившата фабрика за хартия в селото. М. П. пишел книги, И. П. бил художник. М. винаги помагал на брат си, когато се нуждаел от съдействие във връзка със здравето му, а И. приемал децата и внуците на брат си като свои, грижел се за тях и ги подпомагал.