Решение № 96 от 12.05.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Русе , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Мария Велкова

Членове:Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20214500500221 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. Я. И. от гр.Русе против решение № 260004/07.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 7282/2019 г. на Русенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от него иск за заплащане на трудово възнаграждение над сумата от 443.48 лв. до размер на 4080 лв. за периода м. 01- м. 07.2018 г. и за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ над сумата в размер на 533.14 лв. до размер на 782 лв. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени. Претендира и направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата ЕТ „Д.И.Е.“, ЕИК ********* със седалище гр.Русе не е подал отговор по реда на чл.263 ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата и иска същата да бъде оставена без уважение.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявените от жалбоподателя против ЕТ „Д.И.Е.“- гр.Русе обективно кумулативно съединени иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение в размер на 4080 лв. и иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224 от КТ в размер на 782 лв.

По делото е установено, че страните са били в трудово правоотношение, породено от трудов договор от 27.09.2017 г. като жалбоподателят е заемал длъжността „***“. Безспорно е, че трудово правоотношение е прекратено със заповед №165/30.08.2018 г. по взаимно съгласие на страните, считано от 29.08.2018 г. като на жалбоподателят не е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по надлежния ред. Това обстоятелство е констатирано от Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Русе и на работодателя са дадени съответни предписания за изпълнение на задължението си да връчи заповедта за уволнение.

За установяване на плащане на претендираното възнаграждение работодателят е представил разчетно- платежни ведомости като жалбоподателят е оспорил положения от него подпис в реквизита „получил сумата“ в тях и е открито производство по оспорване на документите по реда на чл.193 ГПК.

С приетите в първоинстанционното производство единична и тройна графологична експертиза, които правилно са кредитирани от първоинстанционния съд като обективни, обосновани и компетентно дадени предвид специалните знания на вещите лица, е категорично установено, че подписите в графата „ПОДПИС“ срещу имено на жалбоподателя в РПВ за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни и м.юли 2018 г. са изпълнени от него.С приетата по делото съдебно икономическа експертиза е установено, че на жалбоподателят не е изплатено само възнаграждението за м. август 2018 г., както и че размерът на дължимото обезщетение по чл.224 от КТ възлиза на 533.14 лв. брутна сума, което също не е платено.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорването по чл.193 ГПК не е недоказано. С решението в обжалваните части съдът е отхвърли исковете по съображения, че претендираното трудово възнаграждение на жалбоподателя за периода м. 01.-07.2018 г. е заплатено, което обуславя неоснователността на иска, а обезщетението по чл.224 от КТ е установено до размер на 533.14 лв. с оглед на приетата СИЕ.

Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати заявените от жалбоподателя процесуални нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти въз основа на анализ на събраните по делото доказателства и правилно е приложен материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.245 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите 2 задължения, работникът или служителят имат право на ежемесечно трудово възнаграждение, на което кореспондира задължението на работодателя да го заплати- чл.128 от КТ.

В процеса в доказателствена тежест на жалбоподателят е да установи наличието на трудово правоотношение за процесния период и добросъвестно изпълнение на задълженията си, а в тежест на работодателя е да установи факта на изпълнение на основното си задължение- че е заплатил дължимото трудово възнаграждение.

За установяване на изпълнение на задълженията си за заплащане на трудовото възнаграждение по делото са представени РПВ, в които срещу името на жалбоподателят е положен подпис за получил сумата. ПРВ са частен удостоверителен документ и се ползват с регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена сила.

Жалбоподателят е оспорил тези документи и правилно първоинстанционният съд е открил производство по реда на чл.193 от ГПК. Правилно е разпределил и доказатествената тежест като е възложил същата на оспорващата страна- жалбоподателя.

В производството по чл.193 от ГПК са назначени както единична, така и тройна графологична експертиза, които правилно са кредитирани от първоинстанционният съд с оглед на специалните знания на вещите лица и като обосновани и компетентно дадени.

Изготвени експертизи са пълни, обосновани и сочат на категоричен извод, че подписите са изпълнени от жалбоподателя. За това обстоятелство е налице и признание, съдържащото се в обстоятелствената част на исковата молба.

При назначаването на тези експертиза и при тяхното приемане не са допуснати процесуални нарушения. В закона не е регламентирана правна възможност страната да сочи експерт, който да участва в състава на експертизата, поради което не е налице соченото от жалбоподателя процесуално нарушение.

Правилно въз основа на приетите експертизи съдът е приел, че оспорването не е доказано и е съобразил доказатествената сила на ПРВ.

Ответникът по жалбата е установил с допустимите от закона доказателства, че за периода м. януари.- м. юли 2018 г. е заплатил на жалбоподателя дължимото трудово възнаграждение, което обуславя неоснователност на предявеният иск в тази му част и правилно същият е отхвърлен.

При прекратяване на трудовото правоотношение за работникът или служителят възниква субективното право да получи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, регламентирано в чл.224 от КТ. Този факт не се оспорва от работодателя и същият е констатиран и от ДИТ-Русе. С приетата по делото СИЕ е установено, че жалбоподателят има право на обезщетение по чл.224 от КТ за 23 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 533.14 лв. Заключението на експерта не е оспорено от жалбоподателя и съответно 3 няма релевирани други доказателства, които да установяват по- висок размер на дължимото обезщетение, поради което правилно искът е уважен съобразно установеното с приетата по делото експертиза, а над тази сума е отхвърлен. И в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Решението в обжалваните части не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да се потвърди с решение, което не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3 от ГПК.

Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. Ответникът по жалбата изрично е заявил, че не претендира разноски, а и няма доказателства за извършването на такива от негова страна, поради което съдът не следва да се произнася.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004/07.01.2021 г., постановено по гр.д.

№ 7282/2019 г. на Русенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Я. И. от гр.Русе против ЕТ „Д.И.Е.“- гр.Русе иск за заплащане на трудово възнаграждение над сумата от 443.48 лв. до размер на 4080 лв. за периода м. 01- м. 07.2018 г. и иск за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ над сумата в размер на 533.14 лв. до размер на 782 лв.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4