Разпореждане № 4210 от 20.11.2023, Районен съд - Бургас

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4210 гр. Бургас, 20.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело частен характер № 20232120204588 по описа за 2023 година след като се запознах тъжба от Т. А. Т. ЕГН ********** по НЧХД №4588/2023 г. с постоянен адрес: ************************* против Ж. В. В. с ЕГН: **********, адрес:

******************* установих, че е налице основанието за прекратяване на наказателното производство, предвидено в чл.250,ал.1,т.2 НПК, тъй като деянието, описано в тъжбата, не съставлява престъпление.

В тъжбата са изложени поредица от фактически данни и съотносимата към тях юридическа интерпретация, относно осъществен състав на клевета чрез депозиране от Ж. В. пред РС-Бургас на възражение по чл.414 ГПК против Заповед за изпълнение №775/17.03.2023 г. по ч.гр.д. №835/2023 г. по описа на БРС. Поддържа се,че с обективираното оспорване във възражението по чл.414 ГПК до БРС, лексически изразено в следните твърдения „ възразената заповед за изпълнение и разпореждането за незабавно изпълнение с издадения изпълнителен лист произтичат от недействителни документи, а именно два броя запис на заповед./…/Видно е,че това са антидатирани документи без достоверна дата на издаване, бланкетни форми,с дописани суми и място на издаване и плащане неясно от ког о.“, както и с израза „цели се неоснователно обогатяване, търсят се парични суми без законово основание.“, а също и с лексическото защитно пояснение във възражението „Често във връзка с работата се е налагало да подписвам всякакви документи, декларации,протоколи, но по никакъв начин не съм поемал дълг към лицето Т. А. Т..

Ако са подписани от мен, представените запис на заповед ще се са във връзка и по повод трудовото ми правоотношение,като гаранция относно оперирането със служебни средства.“ на частния тъжител Т. А. Т. са приписани „редица престъпления“ изброени и квалифицирани в тъжбата, както следва по см. на чл.212 НК вр.чл.18 НК, по чл.309 и чл.317 НК, по чл.143, във вр. чл.18 НК. В допълнение в обобщен смислово-съдържателен ракурс в частната тъжба се изтъква още, че Ж. В. е осъществил състава на инкриминираните форми на престъпна дейност от частен характер по см. на чл.147,ал.1 НК и чрез депозиране от негова страна на частна жалба срещу Разпореждане от 17.03.2023 г. за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по Заповед №775 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№835/2023 г. по описа на БРС, в която в бланкетен порядък изложил аналогични клеветнически твърдения, в т.ч. че двата броя записи на заповед представляват неистински документи, използвани от частния тъжител пред съда,което според оплакванията и обвинителната гледна точка в частната тъжба индицира на приписано на частния тъжител престъпление по чл.309 НК.

С Разпореждане №4094/09.11.2023 г. настоящият състав е изискал заверени преписи от 1 възражение против Заповед за изпълнение №775/17.03.2023 г., частна жалба против Разпореждане от 17.03.2023 г. за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, находящи се в ч.гр.д.№835/2023 г. по описа на БРС, както и заверени преписи от всички материали по ч.гр.д.№835/2023 г.на БРС, които са постъпили и включените в тях материали подлежат на кратък преглед на съществените им съдържателни характеристики с оглед подпомагащата им роля при формалната и съдържателна процесуално-правна обосновка на настоящия съдебен акт.

Ч.гр.д.№835/2023 г. по описа на БРС било образувано по депозирано на 13.02.2023 г. заявление на кредитора Т. А. Т. срещу длъжника Ж. В. В., за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,с приложени към него 2 бр. запис на заповед –от 04.01.2022 г. и от 01.12.2021 г., издадени от Ж. В.

В., с които същият неотменимо и безусловно се задължил на 30.04.2022 г. да заплати на Т. А. Т. сума в размер на по 9 500 лв. по всяка от издадените записи на заповед. С Разпореждане от 17.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 835/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас е допуснато незабавно изпълнение на Заповед № 775/17.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по заявление на кредитора Т. А. Т. срещу длъжника Ж. В. В., за следните суми: 9500 лв., дължима по запис на заповед от 01.12.2021 г., с падеж на 30.04.2022 г.; 9500 лв., дължима по запис на заповед от 04.01.2022 г., с падеж на 30.04.2022 г.; законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението – 13.02.2023 г. до окончателното им изплащане; 380 лв. – разноски за държавна такса и 1200 лв. – разноски за платено адвокатско възнаграждение.

На 04.09.2023 г. жалбоподателят е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадена заповед за незабавно изпълнение. В същия ден е депозирал и частната си жалба. С Определение № 5061 от 04.09.2023 г. БРС е констатирал спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение на основание чл. 420, ал. 1 ГПК поради постъпилото възражение срещу нея, с указания към заявителя Т. А.,че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса,за което следва да представи доказателства, в противен случай заповедта за изпълнение и изпълнителния лист ще бъдат обезсилени.

По дела, образувани по тъжба на пострадалия, съдията докладчик извършва проверка за редовност на тъжбата и при положителна констатация за редовност следва да изготви разпореждане за насрочване на делото, с което се дава ход на тъжбата и се определя правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата / чл. 252, ал. 4 НПК /.

В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в наказателния процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимото лице в тях. Аналогично на обвинителния акт при престъпленията от общ характер, чрез частната тъжба се очертават рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на процеса и поради това тя следва да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, сред които времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са извършени от дееца. Това съдържание на сезиращия документ е необходимо в приоритетен аспект с оглед ефективното описание на престъпното деяние, което е фактическият фундамент, относим към възможността за пълноценно упражняване правото на подсъдимия да научи в какво се обвинява и съответно да организира защитата си.

Понастоящем в актуалната редакция на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК (ДВ, бр. 48 от 02.06.2023 г.) законодателят изрично въвежда в компетентността на съдията-докладчик да прекрати делото поради липса на престъпление от частен характер още в този предварителен етап от производството – при проверка за редовност на тъжбата и преди изготвяне на разпореждане за насрочване.Според разясненията в устойчивата и неизменчива съдебна практика, опредметена убедително и еднозначно в Решение № 48 от 9.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 142/2020 г., II н. о., НК, Решение № 50131 от 17.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 570/2022 г., II н. о., НК, Решение № 547 от 11.07.2023 г. на СГС по в. ч. н. д. № 758/2023 г. Решение № 972 от 25.11.2019 г. на СГС по в. н. ч. х. д. № 1119/2019 г. и мн.др./ правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК включва имплицитно и преценката за това, дали в тъжбата се твърди престъпление, респективно дали то е такова, което се преследва именно по този процесуален ред – по инициатива на пострадалия без участие на прокуратурата. Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а 2 образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. С Решение № 972 от 25.11.2019 г. на СГС по в. н. ч. х. д. № 1119/2019 г., оставено в сила с Решение № 48 от 9.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 142/2020 г., II н. о., НК,се отстоява тезата, че правомощието п о чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК (ЗИДНПК, Д. в. бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) представлява процесуална тавтология на част от първо възникналото правомощие по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК ,а с неговата отмяна по същество не е настъпило същинско законодателно изменение.

Въз основа на съдържателния нормативен анализ относно пределите на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК , съдът прецени, че то е процесуално предназначено да даде еднозначен отговор, дали проверката за редовността на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК обосновава имплицитно и положителна констатация, че в тъжбата, с която съдът е сезиран, съобразно основните й качествени характеристики, изобщо се твърди престъпление.

От буквалното езиково, граматическо и сравнително тълкуване на понятието „престъпление“ по чл.81, ал.1 НПК като задължително фигуриращ елемент от общата преценка за редовност на тъжбата по чл.250,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.5,т.2 НПК следва,че съдържанието на тъжбата е необходимо да съответства на минимум критерии, в съобразие с които компетентният ръководно-решаващ орган да прецени, кое е конкретното заявено престъпление.

Отделно от изтъкнатите съображения, спецификата на фактическия състав за повдигане на обвинение за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и възникването на фигурата на подсъдимия, допълнително категорично обуславят необходимостта да се извърши преценка, твърди ли се изначално в тъжбата престъпление и кое е то. Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинено в престъпление лице и то в такова престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резулатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство по реда на чл. 250, ал.

1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК . Актуалният преглед на изменението чл.250,ал.1,т.2 НПК (ДВ, бр.

48 от 02.06.2023 г.) ,настъпило преди датата на подаване на настоящата частна тъжба, аргументира извод, че законодателната воля е непререкаема и същата е с пряка насоченост да възстанови правомощието на съдията-докладчик / частично дублиращо правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК / чрез категорично дефиниране границите на процесуалната му власт- да формира суверенна преценка, дали деянието описано в частната тъжба представлява престъпление.

На плоскостта на горните разяснения съдът приема, че тъжбата не е годен процесуален инструмент за възбуждане на наказателно производство и повдигане на обвинение, поради което настоящият състав счита,че следва да прекрати производството на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като разглежданата тъжба не представлява информационен източник, указващ на извършено престъпление от частен характер. Доколкото предмет на наказателно обвинение може да бъде само конкретно поведение /действие или бездействие/ на виновното лице, което се субсумира под конкретна наказателно-правна норма,съдът приема,че частната тъжба не може да инициира наказателно производство от частен характер, ерго описаната в нея фактология е лишена от логически и формално-правен базис, позволяващ разумното й свързване с конкретно престъпление от частен характер.

Престъплението клевета по чл.147,ал.1 НК е насочено към увреждане на духовните ценности на личността- нейните чест и достойнство чрез трансформиране в негативна светлина на обществената оценка за личността Глава 2,Раздел 7 НК.

Криминализацията на клеветата е предвидена като една от юридическите гаранции, които осигуряват защита на достойнството на личността срещу злоупотреба с конституционните права на информация и на изразяване на мнение, в случаите когато мнението не представлява квалификация или оценка (за тези случаи е предвидена криминализация на обидата), а становище по факти. Криминализацията на клеветата представлява държавна намеса, предвидена в закона, ограничаваща правото на личността да съобщава конкретни твърдения за някого, когато те са позорни или му приписват престъпление и не отговарят на истината, т.е. когато накърняват неправомерно нечия репутация. Стриктно обособимите две алтернативи на изпълнителна дейност по чл.147, ал.1 НК практически се свързват с механизъм за регулиране на наказателноправната 3 защита срещу възможни поражения върху правото на чест и достойнство на личността от недобросъвестно упражняване правото на свободно изразяване чрез разпространяване на информация, когато деецът е субектът на гледната точка и автор на изразеното становище. За да е осъществен престъпният състав на клеветата, е необходимо деецът съзнателно да съобщи на другиго неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. Тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т. е. недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото или да представляват приписване на престъпление. Във всички случаи обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление (Решение № 745/1991 г. на ВС, ІІІ, Н. О.).