Решение № 50 от 30.06.2021, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно търговско дело 133/2021
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 30.06.2021
- В сила
- 30.06.2021
- Състав
- Силвия Павлова, Боян Войков, Палма Тараланска
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.292, ал.1 · Търговски закон
- чл.301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Русе , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Силвия Павлова
Палма Тараланска
Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело № 20214501000133 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „ТЕРРА ГЛОУБ“ЕООД с.Тръстеник, чрез пълномощник адвокат В.В., против решението на РРС, постановено по гр.д.№2356/2020г., с което е осъден да заплати на „Х.“АД гр.Добрич сумата 4752лв.-цена на доставена стока-резене, за което е съставена Фактура №737/26.11.2018г., ведно със законна лихва, считано от 19.06.2020г. до окончателното плащане, както и разноски. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, по изложени оплаквания. Иска решението да бъде отменено и исковете отхвърлени, с присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Х.“ АД гр.Добрич с подадения отговор на въззивната жалба чрез пълномощник адвокат Т.В., РАК, заявява становище за нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и иска да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.
1
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на решението в обжалваната част, с оглед оплакванията, въззивният съд намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. По същество, тя е неоснователна.
„Х.“АД гр.Добрич е предявил против въззивника „ТЕРРА ГЛОУБ“ЕООД иск за заплащане на стойността на доставена му стока-1.32 тона резене, реколта 2018г., на стойност 4752лв., за която издал данъчна фактура №737/26.11.2018г. Отвеникът-въззивник е оспорил иска. Оспорил е, че е получил стоката, съдържанието на приложените писмени доказателства, както и че е бил в облигационни отношения с ищеца за доставка на резене през 2018г., съответно и че фактурата му е предявена за плащане. Оспорил е също така, че лицата, подписали кантарна бележка №10001/23.11.2018г.-М. и К. са негови служители.
Като е анализирал събраните по делото доказателства, районният съд е счел, че искът е основателен и го е уважил изцяло. Мотивирал е решението си, като е приел, че страните са в трайни търговски отношения, че е постигната уговорка между ищеца /чрез свид.В./ и управителя на ответника М.К., произведеното от първия резене да бъде изкупено от ответника през 2017 година. През 2018г. В. отново уведомила К. за произведеното резене, което било в по-малко количество и с по-лошо качество от предходното.
Уговорили се, по искане на К. да бъде изписано и заприходено чистото резене-бонифицирано количество, определено след приспадане на примеси и допустимо количество влага. За изпратеното на ответника количество резене свид.К.а отново съставила вътрешна фактура, удостоверение за качество и пропуск за извозване, в който отразила чистото количество резене, което се изпраща на ответника. Екземпляр от пропуска бил предаден на шофьора свид.К., който го транспортирал до базата на ответника, до където бил транспортирал предходната година резене. Установено е, че камиона бил изтеглен пълен и празен-след разтоварването му при ответника с негова 2 техника и установените показания-бруто, тара и нето били записани от кантарджийката в базата на ответника в кантарната бележка от 23.11.2018г., където тя отразила, че количеството резене е получено от ответника и е доставено от ищеца. Свид. К. установява, че количеството резене /нето/, което предава е по-голямо от посоченото в пропуска за извозване, тъй като в последния било отразено количество, което ще остане след почистването му.
Установено е, че свид.В. разговаряла с управителя на ответника К. в деня на доставката, той потвърдил получаването на резенето, както и че е присъствал при разтоварването му, а след три дни потвърдил и бонифицираното количество от 1320кг., като заявил цена от 3лв./кг. без ДДС. На тази цена била съставена от счетоводството и фактурата №737/26.11.2018г., която била изпратена на ответника незабавно по имейл от счетоводителя. Отново фактурата била изпратена на имейла на ответника една година по-късно-на 26.11.2019г., по искане на управителя на ответника М.К.. Назначената счетоводна експертиза е дала заключение, че процесната сделка е оформена счетоводно правилно при ищеца, включена е в дневника за продажби по ДДС за м.ноември 2018г., а счетоводството е водено редовно. При ответника фактурата не е осчетоводена.
Решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът неправилно е приел, че страните са в трайни търговски отношения. Това е така, тъй като по смисъла на чл.292, ал.1 ТЗ трайни търговски отношения са отношения, продължаващи с години, установени чрез дългосрочна договорна връзка или сключване на краткосрочни. Установено е, че страните са били в договорни отношения по повод доставка на резене и през 2017 година, когато на два пъти ищецът е доставял на ответника резене, за които доставки са издадени фактура №1203/24.02.2017г. и фактура №701/20.12.2017г. Показанията на разпитаните свидетели са ясни, последователни и непротиворечиви, установяват релевантните факти относно отношенията между страните по повод процесната доставка и кореспондират напълно с представените писмени доказателства. Липсват каквито и да било индиции за тяхна 3 заинтересованост във вреда на ответника, респ. в полза на ищеца. Разликата в посоченото в отделните документи количество на резенето, както е прието и от районния съд, е с оглед обстоятелството, че е извозено, респ. предадено количество с примеси, а е заприходено чисто резене, без примеси, т.нар. бонифицирано тегло, за което количество е и договорена и цена и е издадена фактура от ищеца.
Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства-писмени и гласни, както и заключението на счетоводната експертиза, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че стоката по фактурата е получена от въззивника в негов склад в с.Тръстеник, поради което той дължи цената й. Отделно от това следва да се отбележи, че в случая е налице хипотезата и на чл.301 ТЗ. Това е така, тъй като безспорно е установено, че процесната фактура е изпратена на въззивника в деня на съставянето и от ищеца-26.11.2018г. както и една година по-късно-на 26.11.2019г. на имейл **********, като липсва противопоставяне от страна на въззивника на обективираната в нея сделка, поради което следва да се приеме, че същата е потвърдена. Не е възразено нито за вида на стоката, нито за количеството, качеството и посочената цена. Установява се от извършена служебна справка по партидата на въззивника в ТРРЮЛНЦ, че през периода 31.12.2018г.-18.01.2021г. М.К. е вписан като управител на дружеството, а преди и след този период като такъв е вписана Росица К.а. Реалната доставка на стоката е установена по делото, както и договорената цена, поради което последната се дължи от въззивника.
Ето защо и решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
В тежест на въззивника са направените от въззиваемия разноски за тази инстанция в размер на 660лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като иска е с цена под 20000лв., предвид чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд 4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260214 от 01.03.2021г., постановено по гр.д.№2356/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „ТЕРРА ГЛОУБ“ЕООД, ЕИК117673326, със седалище и адрес на управление с.Тръстеник, област Русе, ул.Съединение №34, да заплати на „Х.”АД, ЕИК124626138, със седалище гр.Добрич, сумата 660лв. разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5