Решение № 175 от 26.05.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Костинброд, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от С. М. Стойков Гражданско дело № 20251850100774 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – А. Д. С., ЕГН **********, чрез адвокат Г. Й., с която се иска осъждане на ответника – ЗАД „Алианц България” ЕАД, да му заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 26.09.2020 г., в размер на сумата от 5 000 лева, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата на завеждане на претенцията пред дружеството-ответник - 23.12.2021 г., до окончателно изплащане.

Ищецът претендира присъждане на направените по делото съдебни н деловодни разноски.

Твърди се в ИМ, че ищецът, в качеството си на пътник, на задна седалка, в л.а. Ауди 80 с рег. № **** с водач Д. С. е пътувал на 26.09.2020 г. по ВП 81 в посока от гр. М. към гр.

С., като в района на км. 30, лекият автомобил Ауди е навлязъл в насрещното платно и ударил челно автомобил Форд Фокус с рег. № ****.

Твърди се, че ищецът е пострадал при възникналото ПТП, за което е съставен КП за ПТП, съгласно който водачът на л.а. Ауди е виновен за нестъпилото произшествие, а образуваното ДП № 50/2020 г. по описа на ОД МВР С. е прекратено.

Твърди се, че за управлявания от виновния водач автомобил е налице застрахователна полица № BG/01/120000973160, валидна за периода от 10.04.2020 г. до 09.04.2021 г.

Твърди се в ИМ, че ищецът е откаран във ВМА С. с оплакване за палпаторна болка в 1 лявата гръдна половина по средна аксиларна линия, където е установена повърхностна хиперемия на кожата, поставена му е диагноза контузия на гръдния кош, след което е насочен към личен лекар за проследяване.

Твърди, че вследствие на травмата е страдал от задух, трудно поемане на въздух и обща отпадналост и умора.

Твърди, че травмата е причинила затруднения в ежедневието, поради препятстване на дейности с физическо натоварван, което въздействало на психиката му и създаване на чувство за безполезност, при деен и активен начин на живот.

Твърди занижаване на самооценката и невъзможност да оказва помощ на близките си, както и получаване на помощ от тях в ежедневието. Твърди отшумяване на болките за месец, но оставане на белег в психиката, чувство на притеснение при превозване с МПС или управление на МПС, както и нарушения в нормалния социален живот, вследствие на стресовите състояния.

Твърди, че е образувал преписка пред ответника с дата 23.12.2021 г., но в тримесечния срок и до момента ответника не е заплатил дължимото се обезщетение за неимуществени вреди.

В хода на съдебното производство ищецът се представлява от упълномощен представител, като от негова страна са представени писмени доказателства, ангажирани са гласни такива. По искане на ищеца е допуснато извършване съдебно-медицинска експертиза. Претендират се разноски и се представя списък.

В изпълнение на задълженията си по чл. 131-133 от ГПК съдът е приел исковата молба и е изпратил препис от нея и от приложените доказателства на ответника за писмен отговор, какъвто е представен в срока за това чрез адвокат С. М., преупълномощен от адвокатско дружество.

С отговора се оспорва надлежното упълномощаване на адвокат Й., като се позовава на изявление в хода на преписката пред ответника.

Оспорват се исковете по същество. При евентуалност са прави възражение за давност по отношение на лихва за забава за периода до 19.08.2022 г. / три години преди дата на предявяване на ИМ/.

Оспорва обема на вредите и причинната връзка с произшествието.

Твърди недоказване на травмата с представения амбулаторен лист, , както и че такава травма не довежда до съществени затруднения в ежедневието, както и че води до загуба на работоспособност.

Оспорва размера на претендираното обезщетение, като го счита за несъответен на твърдените вреди и несъразмерно висок.

Счита, че извънсъдебното изплатено обезщетение в размер на 300 лева репарира напълно претърпените от ищеца болки и страдания.

Ответника претендира разноски. Представя списък.

2

Предвид изявленията на страните, с определението за насрочване/доклад съдът е приел за ненуждаещо се от доказване следното:

Че към 26.09.2020 г. е налице валидно застрахователно правоотношение по застр. ГО между собственика на л.а. „Ауди 80“, собственост на Д. С. Д. и ответника с полица № BG/01/120000 973160, валидна за период от една година до датата 09.04.2021; Че при ответника е образувана щета вх. № 1-101-4101-8324/23.12.2021 г.; Че виновен за настъпилото ПТП е лицето Д. С. Д. като водач на л.а. „Ауди 80“; Че ищеца е пострадало лице при произшествието; Че механизма и причините за произшествието са навлизане на лекия автомобил Ауди 80 в насрещната лента за движение и осъществяване на челен удар с автомобил Форд Фокус;

Предвид представено от ответника писмено доказателство, както и изявление на ищеца в с.з. съдът приема за ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че на ищеца е изплатено обезщетение от ответника в размер на 300 лева.

След преценка на предявения иск, признатите за безспорно установени обстоятелства, както и събраните такива в хода на производството - писмени, гласни и заключени на ВЛ по допуснатата СМЕ съдът намира, че претенцията на ищеца е допустима, а по същество частично основателна.

На 26.09.2020 г. около 14.20 ч. е настъпило произшествие на ВП-81, в близост до с. Б., като в района пътят е с двупосочно движение, с по една лента за движение в посока. В посока от гр. М. към гр. С. се е движил лек автомобил „Ауди 80“ с peг. № ****, който бил управляван от Д. С. Д.. В автомобила, на предна пасажерска седалка се е намирал свидетеля С. Д. С., а на задна седалка е пътувал ищеца А. Д. С..

В обратна посока се е движил лек автомобил „Форд Фокус“ с peг. № *** управляван от С. Т. Д..

След навлизане на автомобила Ауди в лентата за насрещно движение е настъпило произшествие, при което е настъпил удар между предните части на посочените автомобили.

След удара, странични лица са подпомогнали пътуващите в автомобила Ауди да излязат, като св. С. Д.С. и ищеца са били транспортирани до ВМА, където след преглед и изследване са освободени, без да е предписано лечение.

Вследствие на настъпилото произшествие, на ищеца е причинена контузия на гръдния кош, която представлява мекотъканно увреждане, отшумяващо за период от 15-20 дни с по-изразена болезненост в първите дни при допир, движение, кашляне, напъване.

Няма данни да е ползван болничен отпуск, макар, че към този момент ищецът е работил като шофьор. Съдът не приема за достоверни показанията на св. С. Д.С. за загубена работоспособност за 4 месеца, пред заключението на ВЛ и липсата на доказателства за твърденията му.

Липсват основания за извод, че е налице съпричиняване на вредния резултат от 3 страна на ищеца.

Предвид признатите за установени факти без съмнение съдът приема за установено, че към момента на произшествието е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за л. а. „Ауди 80“, собственост на Д. С. Д. и ответника с полица № BG/01/120000 973160, както и че при ответника е образувана щета № 1-101-4101-8332/23.12.2021 г. по заявление и на ищеца /неправилно е обозначен номера с доклада по делото/ .

При тези факти съдът намира, че са налице предпоставките по чл.432, ал. 1 от КЗ за отговорност на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди. Налице е застрахователно правоотношение, което има за цел именно обезщетяване за вреди вследствие ползване на лекия автомобил, в който се е намирала ищеца при настъпване на ПТП, вследствие на което е причинено посоченото травматично увреждане.

Осъществена е процедурата по чл. 380 от КЗ, като претенция е била заведена през ответника.

Съдът намира, че следва да уважи частично претенцията на ищец за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Що се отнася до неимуществените вреди съдът намира, че сумата от 2 000 лева е справедливо обезщетение за преживените от ищец болки и страдания от травматичното увреждане, като без съмнение в по-голяма степен са вредите извън физическото отшумяване на травмата, макар и самото произшествие да е преживяно със силни отрицателни емоции, свързани и със смъртта на близък роднина.

Воден от това и преценка на преживените физически болки, отрицателни емоции при произшествието, както и в най-голяма степен остатъчните негативни спомени и страхове дават основание за извод, че сумата от 2 000 лева за неимуществени вреди отразява адекватно в материална форма /доколкото е възможно парични средства да компенсират специфичен вид негативни преживявания и най вече формирани страхове и неприятни спомени/.

При наличие на несъмнени доказателства/изявления за изплащане на сума в размер на 300 лева в полза на ищеца то съдът намира, че тази сума следва да се приспадне от приетото за основателно обезщетение, съответно в полза на ищеца се присъди сума от 1 700 лева и бъде отхвърлена претенцията за разликата над тази сума до общата цялата претенция от 5 000 лева. Обезщетението следва да се присъди в евро.

Основателно е искането за присъждане на законна лихва, счетано от уведомяване на застрахователя, като се отчита и нормативно установеното време за произнасяне по искането, но в същото време е основателно възражението за давност, направено от ответника. Давността за лихва е тригодишна, поради което освователна е претенцията за законна лихва за забава за период от три години преди предявяване на ИМ – 19.08.2025 г., тоест такава следва да се присъди, считано от 19.08.2022 г. и се отхвърли претенцията за лихва за забава за периода от 21.12.2021 г. до 18.08.2022 г.

4

Предвид изхода от делото е основателно искането за присъждане на разноски в полза на ищеца. Направени са разноски в размер на 200 лева за заплатена ДТ, 500 лева за възнаграждение на ВЛ по СМЕ и 450 евро за адвокатско възнаграждение, като общата сума в евро възлиза на 807.90 евро.

От страна на ответника са направени разноски в размер на 5.11 евро за съдебно удостоверение и 490.84 за адвокатско възнаграждение, или общо 495.95 евро. Неоснователно и възражението за прекомерност, направено в с.з. от процесуалния представител на ищеца, след като претендираните възнаграждения не се различават значително и размерът им съответства на правната сложност, обема доказателства и броя заседания.

Съразмерно с уважената част, в полза на ищеца съдът присъжда за разноски сумата от 274.69 евро.

Съразмерно с отхвърлената част, в полза на ответника съдът присъжда за разноски сумата от 323.95 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *** ДА

ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА А. Д. С., ЕГН **********, сумата от 869.20евро /1 700 лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, при пътно-транспортно произшествие на 26.09.2020 г., ведно със законната лихва считано от 19.08.2022 г. до датата на окончателното изплащане, , КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 1 700 лева до пълния размер на тази претенция от 5 000 лева, както и в частта за присъждане на законна лихва за периода от 21.12.2021 г. до 18.08.2022 г.

ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на А. Д.

С., ЕГН ********** сумата от 274.69 евро за направени разноски, съразмерно с уважената част.

ОСЪЖДА А. Д. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „АЛИАНЦ

БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *** сумата от 323.96 евро за направени разноски, съразмерно с отхвърлената част.

ЗАДЪЛЖАВА А. Д. С., в срок до влизане на решението в сила да посочи банкова сметка.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от получаването му пред Софийски окръжен съд.