Решение № 5853 от 16.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5853 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20221100100111 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Производството е образувано въз основа на предявени от ищеца С.О. срещу ответника К. Т. А. главни обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл.55, б.“а“ от ЗПИНМ ( отм. ) за осъждане на ответника да предаде владението върху сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.София, одобрени със Заповед № РД -18-5-/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК на един етаж, с площ 124 кв.м. стар № 158, находяща се в имот с планоснимачен номер 7, към момента на отчуждаването му представляващ УПИ VIII-7 от кв.1035, местност Хиподрума, гр.София, с площ от 260.60 кв.м., част от ПИ с идентификатор *** с административен адрес гр.София, район Красно село, ул.“****, и с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 6065.00 лв. /размерът на иска е изменен в хода на производството – л. 111/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 15.07.2015 г. - 15.07.2020 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на извършено отчуждаване по чл.55, б.“а“ от ЗПИНМ (отм.) с решение по т.14 от Протокол № 10/05.04.1971 г., за което е съставен АОС № 659/22.01.2001 г., е собственик на сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.София, одобрени със Заповед № РД -18-5-/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр.София, район Красно село, ул.“****, на един етаж, с площ 124 кв.м. стар № 158 в имот с планоснимачен номер 7, към момента на отчуждаването му 1 представляващ УПИ VIII-7 от кв.1035, местност Хиподрума, гр.София, с площ от 260.60 кв.м., част от ПИ с идентификатор ***. Твърди, че ответницата се снабдила с нотариален акт за собственост на имота придобит по давност № 54, том 1к, рег. № 6688, дело № 382 от 28.09.1999 г., който способ не е осъществен, тъй като имотът е общинска собственост и по отношение на него давност не тече, поради което ползва имота без основание и дължи обезщетение в размер на 400 лв. на месец или 24 000 лв. за периода 15.07.2015 г. - 15.07.2020г.

В едномесечния законоустановен срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника – С.О., с който оспорва иска с доводи за неоснователност, изведени при твърдения, че не е изпълнена отчуждителната процедура по отношение на процесната сграда, тъй като в Протокол № 6/24.03.1969 г. е посочено, че сградата не се отчуждава, а с Протокол № 10/05.04.1971 г. посочената като отчуждена сграда не е идентична с тази, за която е издаден нотариален акт. Отделно от това твърди, че Протокол № 6/24.03.1969 г. е нищожен, тъй като не е подписан от председателя и секретаря на ИК на СГНС, съгласно чл.51 от ЗНС ( отм. ). Отделно от това се твърди, че е подписан за председателя от лице, което към този момент не е заемало тази длъжност. Със същите доводи се твърди, че е нищожно и решение по Протокол № 10/05.04.1971 г. Отделно от това твърди, че заседанията не са проведени законосъобразно и решенията не са взети с необходимото мнозинство. Предвид изложеното считат, че имотите са отнети от държавата не по установения ред, поради което собствеността се възстановява на собствениците, поради което може да се придобие по давност. Твърди, че е владяла имота от 1970 г., когато е използван за работилница, а след 1989 г. за търговски обект и ресторант необезпокоявано и непрекъснато, до настоящия момент. Ищецът не е оспорвал правото на собственост, а го е признавал с даване на предписание за извършване на ремонт на покрива, издадена е заповед за промяна на административен адрес и данъчна оценка, в която е посочена като собственик. Оспорва иска за заплащане на обезщетение с твърдения, че ползва имота като собственик, в евентуалност с твърдения, че има вземане за подобрения, с което следва да се прихване вземането на ищеца за обезщетение, ако се установи, че ищецът е собственик на имота.

Твърди, че е извършила необходими разноски, изразяващи се в ремонт на покрива на стойност 20 954.40 лв. с ДДС, в евентуалност се твърди, че същите представляват полезни разноски, извършени в качеството на добросъвестен владелец, със знанието и без противопоставянето на собственика. Предявява евентуален насрещен иск за заплащане на направените в имота разноски и възражение за право на задържане до заплащане на разноските.

Ответникът по насрещния иск оспорва иска с доводи за неоснователност, изведени при твърдения, че ремонтът не представлява необходими разноски, тъй като компрометирана е била само дъсчена обшивка на покрива, но въпреки това е подменена изцяло покривната конструкция като от четирискатна е заменена с 2 двускатна и са променени кота корниз и кота било, която цялостна промяна не е била наложителна. Твърди, че този ремонт не увеличава стойността на имота. Оспорва стойността на извършения ремонт, както и че сумата е заплатена на посоченото юридическо лице, както и качеството на ищцата на добросъвестен владелец. Оспорва ремонтът да е извършен при полагане на дължимата грижа, тъй като не представлява текущ ремонт по смисъла на ЗУТ, а представлява основен ремонт по смисъла на т.42, пар. 5 от ДР на ЗУТ без необходимите строителни книжа. В евентуалност релевира възражение за прихващане с предявеното вземане за обезщетение за ползване на имота.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

За да бъде уважен искът по чл.108 ЗС, ищецът носи доказателствената тежест да установи следните обстоятелства: 1/. че е собственик на процесния недвижим имот на твърдяното от него основание – извършено отчуждаване по реда на чл.55, б.“а“ от ЗПИНМ (отм.) и 2/. че ответникът владее процесния недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ответникът носи тежест, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже, че владее имота, предмет на спора на валидно правно основание.

При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва да се изложи следното: с изготвения по делото доклад /л. 185 от гр. дело № 31904/20г. по описа на СРС, 157 с-в/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот.

П делото е представен акт за частна общинска собственост с № 1657/07.07.2014г., от който се установява, че за процесния имот е съставен акт за частна общинска собственост с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 59 ЗОС като в т.

8 от АЧС са посочени и три преходни АОС по отношение на процесния имот, както следва: АОС № 1456/27.05.2008г.; АОС № 613/03.08.2000г. и АОС с № 659/22.01.2001г.

В представения по делото АОС с № 659/22.01.2001г. /л. от гр. дело № 31904/20г. по описа на СРС, 157 с-в/ е посочено, че същият е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗИД на ЗОС като е отбелязано изрично, че за имота е съставен АДС № 7903.

От представения по делото АДС с № 7903/05.11.1972г. /л. 10 от гр. дело № 31904/20г. по описа на СРС, 157 с-в/ се установява, че първоначалните собственици на имота, предмет на спора са били Н.С. Й. и Ф.А.П. като на основание чл. 6 ЗС и чл. 21 от Правилника за държавните имоти процесният имот е одържавен. В АДС изрично е посочено, че сумата за отчуждаването в размер на 14200.33 лева е изплатена на първоначалните собственици от СГНС –ДИС, което е обективирано в протокол с № 10, ст. 47/24.03.1969г. на ИК на СГНС, считано от 30.10.1972г.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност с № 54, том Iк, рег. № 6688, дело № 382/28.09.1999г. /л. 14 от гр. дело № 31904/20г. по описа на СРС, 157 с-в/, от който се установява, че ответницата е призната за собственик на процесния имот на основание давностно владение.

По делото е представено влязло в сила Решение с № I-31-226091/02.10.2017г. по гр. дело № 7861/2015г. по описа на СРС, 31 с-в /л. 15 от гр. дело № 31904/20г. по 3 описа на СРС, 157 с-в/, от което се установява, че със СПН е признато за установено между страните по делото, че ищецът е собственик на дворното място, в което е построена процесната сграда. В мотивите на решението е посочено, че ищецът е собственик на дворното място, на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗИД ЗОС, доколкото е проведено отчуждаване по реда на чл. 55, б. „а“ ЗПИНМ /отм./.

По делото е представена отчуждително-обезщетилна преписка с № 1665/1969г.

/л. 18-л. 46/, от която се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесната сграда на заявеното от него придобивно основание – проведено отчуждаване по реда на чл. 55, б. „а“ ЗПИНМ /отм./.

От приетата по делото комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза /л. 92 и сл./, кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена се установява, че процесната сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.София, одобрени със Заповед № РД -18-5-/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК на един етаж, с площ 124 кв.м. стар № 158, находяща се в имот с планоснимачен номер 7, находяща се в гр. София, ул. „**** е идентична със сградата, предмет на отчуждителната преписка /л. 94/.

По отношение на възраженията на ответницата, че не е изпълнена отчуждителната процедура по отношение на процесната сграда, следва да се изложат следните съображения: със ЗДС и ЗОС се определят и прецизират основанията за придобиване от Държавата и общината на право на собственост. Тези закони определят правното основание на което държавата, респективно общината придобива правото на собственост. То следва да бъде посочено в Акта за държавна общинска собственост, респективно в Акта за частна общинска собственост. Когато това основание изисква настъпването на конкретен юридически факт, или реализиране на сложен фактически състав – завещание, дарение, отчуждаване, реституция, които не настъпват по силата на закона, в акта следва да се посочи и фактическото основание освен правното.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОС, Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост с акта за общинска собственост Последователна е съдебната практика, че Актът за държавна общинска собственост и Актът за частна общинска собственост се ползват с доказателствена сила, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава права за държавата, респективно за общината /аргумент от нормата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС/. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата, респективно от общината /в този смисъл е и Решение № 541 от 6.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г., II гр. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС имащо задължителен характер за съдилищата/.

В тази връзка следва да се посочи още, че актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само конституират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост /в този смисъл са Решение № 321 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 269 от 4