Решение № 299 от 26.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Бургас, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500317 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод жалба, подадена от М. Д. М., ЕГН ********** – длъжник в производството по изпълнително дело 1081/2023г. по описа на ДСИ при Районен съд Бургас срещу Постановление с изх. №79/03.01.2024г., с което на същата е наложена глоба в размер на 400лв. заради неизпълнение на съдебното решение, постановено по гр.д. №33592/2023г. по описа на СРС, с което съдът е определил режим на контакти на детето И. К. Г. с бащата К.

А.С. Г. „всяка нечетна година детето И. ще прекарва зимната ваканция, определена от МОН с баща си от 10ч. сутринта на първия ден до 21ч. на последния ден от ваканцията, както и на протокол от 21.12.2023г. на ДСИ, с който майката е уведомена, че следва да предаде детето на бащата за периода от 23.12.2023г. до 18ч. на 26.12.2023г. включително.

Жалбоподателката излага доводи, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. На първо място се твърди, че ДСИ е нарушил разпоредбата на чл. 528, ал. 1, изр. второ от ГПК, който предвижда, че поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност поне две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. В случая това не било изпълнено, тъй като в постановлението било посочено, че съгласно протокол от 21.12.2023г. М. била поканена на 20.12.2023г. да предаде детето на 23.12.2024г. Отделно от това, твърди, че при идването на бащата на 23.12.2023г. с полиция на адреса, съдебният изпълнител не е присъствал, 1 съответно същият не е констатирал лично на място твърдяното неизпълнение, както и че липсва отражение на това обстоятелство в протокол. На следващо място се сочи, че били налице обективни причини детето да не може да излиза от дома на 23.12.2023г. и да отсъства след тази дата, тъй като същото било с вирусна инфекция, съгласно представения към жалбата амбулаторен лист от 18.12.2023г., която информация била предоставена и на присъстващия на тази дата екип на МВР. Също така съгласно съдебното решение детето следвало да прекарва при баща си зимната ваканция, определена от МОН всяка нечетна година, а към настоящия момент детето не било навършило тригодишна възраст и посещавало ясла, поради което за него нямало зимна ваканция. Освен това определената на сайта на МОН коледна ваканция от 23.12.2023г. до 02.01.2024г. следвало да се разграничи от зимната ваканция и този период не попадал в последната. Евентуално, в случай, че съдът приеме, че е налице приетото в постановлението нарушение, то се иска размера на глобата да бъде намален като бъде отчетена тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, имотното състояние на жалбоподателката, доколкото ДСИ не е изложил никакви мотиви относно размера му. С жалбата е направено доказателствено искане да бъде задължен Директора на ДСП Бургас да представи по делото кореспонденцията с директора на Детска ясла №1 гр.

Бургас във връзка с наличието на зимна ваканция през месец декември 2023г. в детската ясла. Прилагат се и писмени доказателства – копие на амбулаторен лист.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя.

По делото от страна на ДСИ са депозирани мотиви, с които се взема становище за допустимост, но неоснователност на същата.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителния процес против подлежащо на обжалване изпълнително действие на съдебния изпълнител и в предвидения двуседмичен срок от уведомяването на страната. Правото на обжалване на конкретното действие е посочено в чл.527, ал.4 от ГПК.

Жалбата следва да бъде разгледана по същество в закрито заседание относно направените в нея оплаквания, тъй като не е налице причина да се пристъпи към изключението, дадено в чл.437, ал.1 от ГПК. Направените с жалбата доказателствени искания съдът преценя за неоснователни доколокото за разрешаване на спора в настоящото производството събирането им не е необходимо.

Съдът като обсъди оплакванията в жалбата, мотивите на ДСИ, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено следното:

Производството по изпълнителното дело е образувано на 17.11.2023г. по молба на взискателя К. Г. срещу М. Д. М. въз основа на изпълнителен лист 2

№21139/21.09.2023г., издаден по гр.д. №33592/2023г. по описа на СРС, с който подробно е регламентиран режима на лични контакти на бащата К. Г. с детето И. К. Г., родено на 01.06.2021г. В т. 3 от изпълнителния лист е предвидено, че всяка нечетна година детето ще прекарва зимната ваканция, определена от МОН с баща си от 10ч. сутринта на първия ден до 21ч. на последния ден от ваканцията като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща в дома й.

Видно от приложената по изпълнителното дело покана за доброволно предаване на дете с изх. №19772/19.12.2023г. същата е получена от майката на 20.12.2023г. С нея тя е уведомена за образуваното изпълнително дело, както и й е указано да спазва режима на лични отношения между детето и бащата, съгласно изпълнителния лист. Указано й е в тридневен срок да отговори на въпросите по чл. 528, ал. 2 от ГПК, както и последиците от неизпълнението на това задължение.

На 21.12.2023г. по делото е постъпила молба от бащата К. Г., с която същият е поискал от съдебния изпълнител да предприеме незабавни действия по предаване на детето за Коледната ваканция – за периода от 23.12.2023г. до 10ч. на 27.12.2023г., включително при необходимост да се предприемат действия по принудително отнемане на детето.

Въз основа на горепосочената молба още на същата дата 21.12.2023г. съдебният изпълнител осъществил разговор по телефона с майката, като я уведомил, че съгласно т. 3 от изпълнителния лист следва да предаде детето на бащата за периода от 23.12.2023г. до 18ч. на 26.12.23г., включително като бащата ще върне детето за рождения ден на майката на 27.12.2023г., съгласно т. 7 от изпълнителния лист. Това негово действие било отразено в протокол от 21.12.2023г. В акта на ДСИ е отбелязано още и че майката заявила, че няма да предаде детето за посочения период, тъй като то нямало зимна ваканция и не било записано в системата на МОН. Отразено е още и, че е проведен разговор с адвоката на майката, който е заявил същата позиция за липса на задължение на майката да предаде детето за посочения период. В протокола съдебният изпълнител е посочил, че искането на бащата за принудително предаване на детето е неоснователно, тъй като не е изтекъл срокът за доброволно изпълнение на детето от страна на майката, доколкото поканата е получена на 20.12.2023г., а именно предходния ден. Поради това постановил майката да предаде детето на бащата за периода от 23.12.2023г. до 18ч. на 26.12.2023г.

На 02.01.2024г. взискателят депозирал молба, с която уведомил съдебния изпълнител, че на 23.12.2023г. длъжникът М. отказала да изпълни, както съдебното решение, така и постановения от ДСИ протокол от 21.12.2023г. досежно предаването на детето за посочения период. В тази връзка е помолено да й бъде наложена глоба по чл. 527 от ГПК в максимален размер доколкото изпълнението на задължението зависело изцяло от волята на длъжника.

3

Въз основа на молбата на взискателя и като взел предвид, че майката е получила ПДИ на 20.12.2023г. лично в СИС при БРС, както и че съгласно протокол от 21.12.2023г. на ДСИ по изп. дело същата е уведомена, че следва да предаде детето на бащата за периода от 23.12.2023г. до 18ч. на 26.12.2023г. с Постановление от 03.01.2024г. съдебният изпълнител й наложил глоба на основание чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 от ГПК.

Като взе предвид гореизложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 528 от ГПК урежда изпълнение на задължението за предаване на дете. Съгласно ал. 1 на разпоредбата на длъжника се връчва покана за доброволно предаване на дете, с която той бива поканен да изпълни доброволно в определеното място и време. Тази покана се връчва повъзможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. Ал. 2 и ал. 3 предвиждат задължение за длъжника в тридневен срок от получаване на поканата да уведоми съдебния изпълнител дали е готов да предаде детето, евентуално какви пречки съществуват за своевременното изпълнение на задължението и в кое място и време е готов да го предаде, и съответната санкция-глоба за неизпълнение на това му задължение. Ал. 4 предоставя възможност на съдебният изпълнител да потърси съдействие от други държавни органи за да отстрани пречките за осъществяване на доброволното предаване на детето, ако такива са били посочени от длъжника по реда на ал. 2. Ал. 5 сочи, че при липсата на доброволно изпълнение за предаване на детето от страна на длъжника, съдебният изпълнител му налага предвидената в чл. 527, ал. 3 от ГПК глоба, като такава се налага за всяко неизпълнение на това задължение, както и че със съдействието на полицейските органи или на кмета отнема принудително и го предава на взискателя.

Правото на съдебният изпълнител да наложи глобата по чл. 528, ал. 5 от ГПК на лицето, което е длъжно да предаде дете в изпълнение на постановен от съда режим на лични отношения възниква само когато след като го е поканил редовно да изпълни доброволно в определеното време и място, длъжникът не го е сторил. Спорен в практиката е въпросът дали поканата за доброволно изпълнение следва да се изпраща само в началото при първоначално предприемане на действията по предаване на дете в рамките на едно изпълнително производство или преди всяко едно отделно изпълнение в рамките на това производство. Независимо от това кое становище се застъпва безспорно при първоначалното връчване на поканата следва да бъде спазен срокът по чл. 528, ал. 1 от ГПК, а именно – същата да бъде връчена повъзможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.

По процесното изпълнително производство съдебният изпълнител не е спазил този срок, поради което и майката не е уведомена надлежно за задължението си да предаде детето. Видно от поканата за доброволно 4 изпълнение, майката е получила същата на 20.12.2023г., т.е. три дни преди датата на която същата е следвало да предаде детето, а уведомяването й за конкретните дати на режим на лични отношения на детето с бащата /23.12.2023г. до 18ч. на 26.12.2023г. периода на зимната ваканция/ е станало по телефон на 21.12.2023г. Следователно предвиденият от законодателя минимален срок за уведомяването й не е спазен. В тази връзка следва да се посочи, че несъмнено майката е била запозната с режима на лични отношения, включително и по отношение на процесния период – зимната ваканция определена от МОН, за който настоящия съдебен състав споделя тезата на съдебния изпълнител, че е определен като интервал от време, в което детето следва да е при бащата, а не като изискване детето действително да ползва такава ваканция, но липсата на своевременното й уведомяване се е отразило на редовността на процедурата по чл. 528 от ГПК, включваща като възможност и налагането на предвидената в ал. 5 глоба за всяко неизпълнение на задължението за предаване на детето. От систематичното място на нормата се налага извод, че минималният срок, посочен в ал. 1 за уведомяване е изискуем не само при предприемане на изпълнителния способ за предаване на детето, но и за налагане на самата глоба. В този смисъл правилно и съдебният изпълнител е отказал насрочване на принудително предаване на детето, но неправилно е приел, че е налице основание за налагане на глоба.

От формална страна разпоредбата на чл. 528, ал. 1 от ГПК би следвало да бъде приложена поне веднъж, което в случая не е сторено. Неспазването на същата представлява пречка неизпълнението на задължението на майката за предаване на детето да бъде санкционирано с глоба. Поради това и само на това основание наложената от съдебния изпълнител глоба следва да бъде отменена.