Определение № 3282 от 10.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3282 гр. Варна, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. К.

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501272 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №36702/24.04.2025г. на Н. Н. Р. с адрес ************************, чрез адв. М. Д., против Определение № 4791/09.04.2025г. по гр.д. № 2370/2025г. по описа на Районен съд - Варна, с което е върната исковата молба на частната жалбоподателка срещу „АПС Бета България“ ЕООД и срещу ЧСИ С. К. – Д. и производството по делото е прекратено на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.

В частната жалба се навежда оплакване, че обжалваното определение нарушава основни права на жалбоподателката; че определението е недопустимо, евентуално неправилно. Сочи се, че се намира за остаряла и нарушаваща основни човешки права практиката за неуведомяване за отговора на съда по молбата за продължаване на срок. Моли се за обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по депозираната искова молба.

За да се произнесе, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано на 26.02.2025г. по искова молба на Н. Н. Р. срещу „АПС Бета България“ ЕООД и ЧСИ С. К. – Д. с петитум да бъде установено несъществуване на вземане по ч.гр.д.

№6149/2010г. по описа на ВРС, по което е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело 2407/2011г. по описа на ЧСИ С. К. – Д. поради настъпила перемпция и изтекла погасителна давност.

С разпореждане №8761/28.02.2025г. на осн. чл. 129, ал.1 ГПК съдът е 1 оставил без движение производството по делото и е дал указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба. Съобщението с указанията на съда е редовно връчено чрез подалия исковата молба адвокат на 07.03.2025г.

С молба, постъпила на електронната поща на съда на 14.03.2025г. е отправено искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите поради липса на контакт на адвоката с клиента поради вероятно пътуване по семейни причини на ищцата в чужбина.

С определение №3583/18.03.2025г. първоинстанционният съд е продължил срока за изпълнение на указанията с една седмица, считано от изтичане на първоначално определения срок – 14.03.2025г.

С молба, постъпила в съда по електронна поща на 21.03.2025г., подалият исковата молба адвокат е поискал повторно продължаване на срока за изпълнение на указанията.

С определение №3931/24.03.2025г. първоинстанционният съд е продължил срока за изпълнение на указанията с още една седмица, считано от 21.03.2025г.

При горното, повторно продълженият срок за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 28.03.2025г., до който момент по делото не е постъпила молба от ищеца в изпълнение на указанията на съда по чл. 129 ГПК.

Поради това, с обжалваното определение, първоинстанционният съд е приложил последиците на чл. 129, ал.3 ГПК, връщайки исковата молба и прекратявайки производството по делото.

При така изложените обстоятелства, постановеното определение е законосъобразно.

Първоинстанционният съд е изпълнил законовите си задължения.

Проверил е редовността на исковата молба. Дал е съответни указания по чл.

129, ал.2 ГПК за отстраняване на допуснатите нередовности в едноседмичен срок. Уважил е двукратно молбите за продължаване на срок на база твърдения на процесуалния представител на ищеца. Сроковете са продължавани, считано от изтичане на първоначално определения срок, като новоопределените срокове не са били по-кратки от първоначално определения срок в съответствие с чл. 63, ал.2 ГПК.

Съгласно трайно установената практика в съответствие със закона, съдът не дължи уведомяване за продължаването на срока и страната сама следва да следи за това.

При липса на депозирана молба, насочена към отстраняване на нередовностите на исковата молба, в окончателно изтеклия срок, на осн. чл.129, ал.3 ГПК исковата молба подлежи на връщане, каквото процесуално действие е извършил първоинстанционният съд.

Поради изложеното, обжалваният първоинстанционен съдебен акт следва да се потвърди.

Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Определение №4791/09.04.2025г., постановено по гр.д. № 2370/2025г. по описа на Районен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3