Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260164 от 04.02.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5136/2020
Вид
Решение № 260164
Подписан
04.02.2021
В сила
24.02.2021
Състав
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№……../..…… 2021г.

Година

2021 Град

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет седми състав

На втори февруари Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар

: СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 5136 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.С.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0460-000924 от 18.11.2020г. на Началника на Пето РУ при ОД на МВР, с което са му наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.183, ал.6 вр. ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно.

Посочва се, че твърденията в НП са неверни, тъй като пешеходците преминали през платното за движение съвсем безопасно и безпроблемно и реакцията на водача била напълно навременна. Оспорва нарушението по чл. 6, т.1, като сочи, че скоростта му на движение била напълно съобразена и осигуряваща безопасно преминаване на преминаващите пешеходци. С тези аргументи се иска отмяна на НП В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт, който счита, че АНП е проведено правилно и законосъобразно. В становището се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Н.С.Д. е правоспособен водач на МПС за категория „В” от 23.08.2019г. За краткият си стаж като водач на МПС, той бил трикратно санкциониран за различни нарушения на ЗДвП. На 24.11.2020г. срещу него влязло в сила НП, с което бил наказан за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП- за това, че на 16.09.2020г. не е пропуснал движещите се по пешеходна пътека трима пешеходци, в това число и едногодишно бебе, като ги блъснал и им причинил травматични увреждания. На 24.11.2020г. срещу него бил издаден фиш за неправилно паркиране, а на 27.11.2020г. бил санкциониран с фиш за това, че не използвал съответните светлини- наршение на чл.70, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

На 11.10.2020г. жалбоподателят управлявал собственият си лек автомобил марка „Хюндай Матрикс“ с peг. № В2359НМ. Около 12.20ч. той се движел с горепосочения автомобил в гр.Варна, по главен път I-9, в посока к.к.“Златни пясъци“. При приближаване към спирка „Майстор Манол“ бил поставен знак А18- предупреждаващ за обозначена с пътен знак Д17 пешеходна пътека, а в обхвата на спирката бил поставен и пътен знак Д17 – пешеходна пътека.

В същото това време в района на спирката, непосредствено до поставената пешеходна пътека се намирал смесен екип на Пето РУ-Варна, включващ св.П.Ц.- автоконтрольор и св.Х.Х.- работещ на длъжност охрана на обществения ред. Служителите на реда осъществявали контрол над пътното движение.

Когато възз. приближил пешеходната пътека поставена на сп.

„Майстор Манол“, по нея започнали да се предвижват три възрастни жени и един мъж. Приближаващ лек автомобил спрял в дясната част на пътя, за да пропусне пешеходците. В същото това време възз. приближавал към пешеходната пътека, движел се бързо и с поведението си не показал, че има намерение да спре. Действията му били възприето от органите на реда, които се уверили, че възз. няма намерение да спре, като възникнала опасност за пресичащите пешеходци. За това св.Х. излязъл на пешеходната пътека и застанал по средата, за да спре възз..

Едва когато видял, че на пешеходната пътека стои униформен полицай, възз. намалил скоростта и успял да спре на около 0,5 метра от пресичащите пешеходци. Служителите на реда извършили проверка на въз. и установили, че срещу него е издадено НП за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

На същия ден

– 11.10.2020г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който били описани допуснатите от него, според актосъставителя нарушения на чл.6,т.1 и чл.119, ал.1 / в условията на повторност/от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. От възз. не били депозирани възражения в срока по чл.44 от ЗАНН.

АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което му били наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.183, ал.6 вр. ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 08.12.2020г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, заверено за вярност копие от НП №20-0819-003965/02.11.2020г.влязло в сила на 24.11.2020г. и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от св.Ц. и св.Х.- очевидци на деянието, които посочиха с необходимата конкретност фактите и обстоятелствата възприети и установени от тях.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 12.12.2020г. видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началникна РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен . А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект. Затова и възражението в жалбата съдът прие за неоснователно.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

По пункт първи от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП При цялостната проверка на атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от &nbsp ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Възз. е санкциониран за нарушение на чл.6, т.1 от&nbsp ЗДвП, която предвижда общи правила за поведение, които водачите следва да спазват. Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”. Тази норма, намираща се в Раздел І от Глава ІІ на ЗДВП – „Правила за движение по пътищата” е обща, като законодателят в ЗДвП впоследствие е въвел конкретните задължения за участниците в движението в Раздели от ІІ – ри до ХХV от Глава ІІ на ЗДВП, включително и поведение на водачите към пешеходците. За реголиране на това поведение са предвидени и специални пътни знаци : Предупредителни пътни знаци за опасност - група "А" и Пътни знаци със специални предписания - група "Д". Именно такива знаци са били поставени в районна на сп.“Майстор Манол“, като възз. е следвало да съобрази поведението си с тях. От доказателствата по делото, а именно показанията на разпитаните свидетели, които са и очевидци на деянието е видно, че възз. не е съобразил поведението си с тези пътни знаци, като се приближавал към пешеходната пътека, по която пресичали възрастни хора, с висока скорост.

Въпреки горното съдът намира, че НП в тази част е незаконосъобразно. Видно от съдържанието на НП от него не е ясно за какво нарушение е наложена санкцията на възз., за това, че не съобразява поведението си с пътните знаци или с пътната маркировка, или и с двете, доколкото е описано, че не съобразява поведението си с двата поведението си д пътен знак А18, а после и с пътен знак Д17, а е вписано, че не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка. Факти за несъобразяване с пътна маркировка не са изложени в НП.

Такива факти не бяха събрани и в с.з. чрез разпита на свидетелите. Нещо повече за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП АНО е наложил санкция на основание чл. 183, ал. 2, т.2 от ЗДвП, който предвижда глоба в размер на 20 лв. за водач на МПС, който нарушава правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение. Видно е че санкционната е неправилно отнесена към нарушената такава, тъй като факти и доказателства за нарушаване на правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение по делото липсват. Ето защо и в случая липсва приложимост на посочената като нарушена от АНО норма. Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон по този пункт от НП, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП в тази част, поради което и в тази част, то следва да бъде отменено.

По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.183, ал.6 вр. ал.5, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че по този пункт от НП, НП и АУАН съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и нарушената законова норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

В случая по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Ц. и Х. се установява, че четирима пешеходци, в това число и три възрастни жени са започнали предвижване по пешеходната пътека. Безспорно бе доказано, че възз. се е предвижвал с такава скорост към пешеходната пътека, че е нямал никакво намерение да спре и да пропусне пешеходците, което е наложило на пътното платно, върху пешеходната пътека, да застане полицейски служител, който с тялото си да осигури предимството на пешеходците и да спре възз. , за да не ги блъсне. И след като въззивникът с управлявания от него автомобил е бил спрян от служителите на реда, за да пропусне предвижващите си възрастни хора по пешеходната пътека, той очевидно сам и без намесата на органите на ред не ги е пропуснал, и е нарушил нормата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. За водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека в разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 е предвидено наказание „ глоба“ в размер а 100 лв..