Решение № 2469 от 22.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2469 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Виктория Недева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100506523 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №4967/20.03.2024г., постановено по гр.дело №17425/2023г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в, е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от ЗД"ЕВРОИНС”АД с ЕИК:121265113 против "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД с ЕИК:121718407 иск по чл.411,изр.2 КЗ за осъждане на ответника в качеството му на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „Опел Астра” с ДК№********* да заплати на ищеца сумата от 741,45лв.- платени от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка "Каско на МПС" по щета №0500882315/09.08.2022г. за имуществените вреди на автомобил "Фиат Типо" с ДК№*********, причинени при ПТП на 11.07.2022г. в гр.Средец, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника 50 лева разноски в първоинстанционното производство.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЗД"ЕВРОИНС”АД. В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Сочи, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и в производството пред първата инстанция "ДЗИ-ОБЩО 1

ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

СРС, 68 състав, е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.411, изр.2 КЗ.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва механизма на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички сочени от ищеца вреди, както и размера на същите. Релевира и възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.

Изрично заявява, че не оспорва наличието на валидна към датата на настъпване на процесното ПТП застраховка „ГО“ относно лек автомобил „Опел Астра” с ДК№********* между собственика на автомобила като застрахован и ответника като застраховател.

Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

С представена по делото застрахователна полица №00500100449133 от 21.01.2022г. ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско” за автомобил "Фиат Типо" с ДК№*********, собственост на Я.Г.М., като срокът на застраховката е от 15.02.2022г. до 14.02.2023г.

Ответникът не само, че не оспорва, че към датата на процесното ПТП е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Опел Астра” с 2

ДК№*********, но това обстоятелство се установява и от представените справка от ГФ.

Установява се от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 11,07,2022г., че на тази дата в гр.Средец се е осъществило пътнотранспортно произшествие с участници М.Д.И., управляващ автомобил „Опел Астра” с ДК№*********, и Я.Г.М., управляващ автомобил

"Фиат

Типо" с

ДК№*********. е настъпило при потегляне на автомобил „Опел Астра”, а автомобил "Фиат Типо" е бил паркиран в дясната част на платното и с отворена предна лява врата. На последния автомобил са нанесени щети в предната лява част- врата и калник.

Съгласно приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, от техническа гледна точка всички щети по л.а. "Фиат Типо" с ДК№********* са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като пазарната стойност за възстановяване на автомобила е 1180,80 лв.

При ищцовото дружество по повод процесното ПТП е образувана щета №0500882315/09,08,2022г., видно от представения по делото опис на щета.

От представеното по делото преводно нареждане от 22.08.2022г., както и от приетото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че ищецът е заплатил по банков път по сметка на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение по процесната щета в размер на сумата от 726,45 лв.

С изходящо от ищеца писмено доказателство – регресна покана от 27.09.2022г. се установява, че последният е поканил ответното дружество да възстанови доброволно на ищеца изплатеното обезщетение. Поканата е получена от ответника на 28.09.2022г.

От изложеното съдът намира, че водачът на автомобил „Опел Астра” с ДК№********* М.Д.И. е осъществил деликт – при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушила чл.42 ал.2 т.1 ЗДвП, т.е. налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, като от причиненото ПТП са настъпили вреди за Я.Г.М. – увреден е собственият и автомобил, който е застрахован от ищцовото дружество.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че обезщетените от ищеца вреди са в причинна връзка с реализираното ПТП.

Застрахователят е репарирал вредите на застрахования изцяло, като е изпълнил договорното си задължение, и в негова полза е възникнало вземане срещу застрахователя на лицето, причинило вредата.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгл. чл.386 ал.2 КЗ, то трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Страните не спорят, че ответното дружество не е платило на ищеца изплатеното на 3 увредения обезщетение, поради което съдът приема, че ответникът е останал задължен за пълния размер или сумата от 726,45 лв.

Недоказано е възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на водача автомобила, застрахован от ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.

Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.

От събраните в рамките на производството по настоящето дело доказателства не се установи наличието на твърдяното от ответника нарушение на разпоредбите на ЗДвП от страна на водача на л.а. "Фиат Типо" с ДК№*********.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния претендиран размер.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу ответника иск бъде уважен за пълния претендиран размер.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 50лв., представляваща държавна такса, сумата от 700 лв., представляваща депозити за вещи лица, както и сумата от 100лв.- възнаграждение за защита от юрисконсулт, и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 25 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение

№4967/20.03.2024г.,

4 постановено по гр.дело

№17425/2023г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД с ЕИК:121718407 да заплати на ЗД"ЕВРОИНС”АД с ЕИК:121265113, на основание чл.411 КЗ сумата от 741,45 лв.

/седемстотин четиридесет и един лева и 45 стотинки/- платени от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка "Каско на МПС" по щета №0500882315/09.08.2022г. за имуществените вреди на автомобил "Фиат Типо" с ДК№*********, причинени при ПТП на 11.07.2022г. в гр.Средец, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 03,04,2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 925 лв. /деветстотин двадесет и пет лева/- разноски в първоинстанционното и въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5