Решение № 162 от 14.07.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Поморие, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20222160100023 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството пред ПРС е образувано по повод предявения от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД против А. И. Д. и Н. Д. Д. иск за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 13261.05лв. от които главница в размер на 11115.20лв. по договор за потребителски кредит № FL610230 от 14.10.2011г. и сумата от 2145.85лв. лихва за забава за периода 20.10.2018г. до 08.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.10.2011г. в гр. Поморие е сключен Договор за потребителски кредит № FL610230/14.10.2011г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) в качеството си на кредитор и А.

И. Д. - кредитополучател и Н. Д. Д. - съкредитополучател, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателите потребителски кредит в размер на 14740,00лв.

(четиринадесет хиляди седемстотин и четиридесет лева) за пълно и предсрочно погасяване на задълженията по договор за издаване и използване на кредитна карта, като ответниците се задължили да издължат отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски в срок до 14.10.2021г., като към момента на сключване на договора базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за потребителски кредити е бил в размер на 13,20%. На 30.01.2015г. страните сключили допълнително споразумение по силата на което към датата на подписването му оставащото задължение за плащане възлиза на 16 200,53лв.(шестнадесет 1 хиляди и двеста лева и петдесет и три стотинки) с уговорка банката да опрости 30% от общия дълг, в размер на 4860,16лв. при условие, че съкредитоискателите пагасят останалата част от дълга в размер на 11340,37лв.до 20.10.2018г. Ответниците не изпълнили споразумението, като погасили част от месечните си вноски, след което преустановили плащанията си към 06.2015г., като останало непогасено задължение по кредита в размер на 17 415,20лв. от които: 14 124,03лв.- главница и 3291,17лв.-договорна лихва. Твърди, че поради неизпълнение на договора, на анекса и на доп. споразумение кредитът е станал предсрочно изискуем, на основание чл.15 (5) от договора. Сочи се, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, задължението на кредитополучателите, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL610230/14.10.2011г., сключен Анекс №1 от 17.10.2012г. и Допълнително споразумение от 30.01.2015г. към него, било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и по искане на ищеца за част от задължението – 3500лв. била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 630/18г., а след подадено възражение било образувано исково производство и с Решение № 61 от 17.03.2020г. по гр. дело № 25/2019г. било признато за установено , че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД има парично вземане от А. И. Д. -кредитоискател и Н. Д. Д. съкредитоискател, в размер на 3500лв., дължими по Договор за потребителски кредит от 14.10.2011г. и сключени към него Анекс от 17.10.2012г. и Допълнително споразумение от 30.01.2015г„ от които: главница - 3008.83лв., частично от общо дължима главница в размер на 14 124.03лв. и договорна лихва - 491.17 лв., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Твърди, че на 08.10.2021г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД подало заявление до Районен съд Поморие срещу кредитополучателите, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 08.10.2021г. за останалата част от главницата и лихвата за забава, като е образувано ч.гр.дело № 699/2021г. и срещу издадената Заповед за изпълнение ответниците, са подали възражение, поради което ищецът има интерес от предявяване на иск за установяване на вземането по Договор за потребителски кредит № FL610230/14.10.2011г„ сключен Анекс №1 от 17.10.2012г. и Допълнително споразумение от 30.01.2015г. към него, за съдебно непретендирана сумата от 13 261.05 лв„ от които: 11 115.20 лв.-главница и 2145.85лв./за претендираната главница/ - лихва за забава за периода от 20.10.2018г. до 08.10.202lr./дата на подаване на заявлението в съда/, представляващи част от неизплатено задължение по усвоения кредит. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците А. И. Д. и Н. Д. Д. дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, сумата от 11 115.20 лв.-главница и 2145.85лв./за претендираната главница/ - лихва за забава за периода от 20.10.2018г. до 08.10.2021г./дата на подаване на заявлението в съда/, представляващи несъдебно претендирата част от неизплатено задължение по усвоения кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа иска и ангажирани доказателства. В хода на производството е починала ответницата – А. И. Д.. Видно от представеното удостоверение 2 за наследници, нейни наследници са съпруга й – Н. Д. и сина й – К. Н. Д. и като ответник е конституиран – К. Д.. В тази връзка, тъй като ответниците не са солидарно задължение, ищецът моли съдът като вземе предвид смъртта на кредитополучателя съответно задължението да бъде разделено и да осъди ответниците да платят сумата съобразно техните дялове. Претендира разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело.

В срока за отговор е постъпил отговор от ответника, който оспорва допустимостта и основателността на иска. Твърди, че не са дали повод за завеждане на иска и че изразяват съгласия за сключване на споразумение. Твърдят, че претенциите на ищеца са погасени по давност. Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 699/2021 г. по описа на ПРС, e издадената по това дело Заповед №287/12.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против ответниците и е разпоредено същите да платят на „ЕОС МАТРИКС” сумите както следва 11115.20лв. – дължима главница по договор за потребителски кредит от 14.10.2011г и анекс, 2145.85лв. лихва за забава за периода от 20.10.2018г. до 07.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 08.10.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

Не се спори и се установява от представения договор за потребителски кредит №FL610230 от 14.10.2011 г.. че „Юробанк и Еф Джи България“ АД, в качеството на кредитор е предоставил на ответниците – А. Д. и Н. Д., в качеството им на кредитополучатели кредит в размер на 14740 лв., а те се задължили да издължат сумата, ведно с договореното възнаграждение за кредитора до 14.10.2021 г., като правят погасителни месечни вноски платими до 14-то число на съответния месец. Към договора е приложен и погасителен план, видно от който общо кредитополучатилите следва да платят 26916.28лв. от които лихва в размер на 12176.28лв. Видно от представения препис на анекс № 1/07.10.2012 г. сключен между страните, същите са се договорили,, че размерът на дължима главница по договора е 15268,67 лв., която сума ответниците се задължили да погасят до 14.10.2021 г. съобразно с представения погасителен план, неразделна част от анекса. С допълнително споразумение подписано между страните, те се съгласили, че задължението по договора възлиза на 16200,53 лв., от която сума, кредиторът се съгласил да опрости 30 % от общия дълг - 4860,16 лв. при условие, че ответниците погасяват точно на падежа всяка от дължимите 46 според погасителния план месечни вноски, като при непогасяване изцяло или частично, на която и да е вноска от погасителния план, клаузата за частично опрощаване на задължението отпада.

Така предвиденото опростяване на част от дълга не е настъпило поради забава от страна на 3 кредитополучателя.

Установява се от представения договор за цесия от 18.01.2016г. сключен между банката-кредитор по договора и ищецът - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, банката е прехвърлила на ищеца вземането си от ответниците по договор за потребителски кредит в размер на 17415,20 лв. включваща главница в размер на 14124.03лв. и лихва в размер на 3291.17 която сума е посочена в приложението към договора. Представено е по делото пълномощно от 18.01.2016г. видно от което банката е упълномощила „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да уведомят длъжниците на основание чл.99, ал.З от ЗЗД за извършената цесия и пълномощно с което банката е упълномощила адвокатско дружество „И. и Д.” да уведомят длъжниците на основание чл.99, ал.З от ЗЗД за извършената цесия на вземания срещу тях. Представени са и писма с изх.№ 6076,6077 и двете от 10.08.2018г. до ответницата А. Д. с които адв. Д. в качеството на управител на адвокатското дружество „И. и Д.“ , като пълномощник на банката - цедент с първото от посочените писма уведомява ответницата за извършената цесия, а като представител на ищеца-цесионер с второто от посочените писма обявява настъпилата предсрочната изискуемост на вземането, като е представено известие за доставяне от 17.08.2018 г. подписано от ответницата като получател, за което се твърди, че удостоверява получаването на изявленията направени с описаните по-горе писма.

Представени са и писма от посочения по-горе издател изх.№6078 и 6079 с посочена и на двете дата от 10.08.2018 г., с първото от които от името на цедента се уведомява ответницата за извършената цесия, а с второто от името на цесионера се обявява настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, като е представено известие за доставяне от 31.08.2018г. подписано от ответницата, за което се твърди, че удостоверява връчването на изявленията описани в цитираните писма. Представено и писмо с изх. №6081 с посочена дата 10.08.2018 г. отново от същия издател, който в случая като пълномощник на ищеца уведомява ответника Н. Д. Д. за настъпилата предсрочна изискуемост и извършената цесия, като е представено известие за доставяне от 17.08.2018 г. за което се твърди, че удостоверява получаването на изявлението направено с описаното писмо. Получаването на тези уведомления не се оспорва от ответниците, като възраженията им са, единствено по отношение на това, че не са им били предоставени всички изготвени документи във връзка с извършената цесия.

По делото е представено Решение 61/17.03.2020г. постановено по гр. дело №25/2019г. по описа на РС Поморие с което е прието за установено по отношение на ответниците А. И. Д. и Н. Д. Д. че съществува вземане в полза на ищеца „Еос Матрикс” ЕООД, по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №306/18.10.2018 г. издадена по ч.гр.д. №630/2018 г. по описа на ПРС за сумата 3008.83 лв., представляващи част от дължима главница по договор за потребителски кредит №FL610230 от 14.10.2011г.; 491.17 лв. договорна лихва за периода от 20.10.2015г. до 15.10.2018г. В мотивите изложени към решението съдът е приел, че вземането към 16.10.2018 г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на 14124,03 лв.- главница и 575,97 лв.- лихва и след като е взел предвид извършено от ответниците плащане на сумата от 300 лв. след подаване на исковата молба, което е 4 приспаднато от главницата е приел че е останала главница е в размер 13824,03 лв.