Определение № 936 от 10.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 936 гр. Перник, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500704 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, EИК 000694749, чрез адв. Д. М., против разпореждане № 17390/13.10.2025г. по ч.гр.д. № 5442/2025г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу М. К.

К. относно дължимите суми, представляващи такси, в размер на 89,65 лева, както и за претендираното вземане, представляващо разходи за уведомяване, в размер на 300,00 лева.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на районния съд, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 418, ал.5 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

.По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

.Ч.гр. д. № 5442/2025 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за издаване заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу М. К. К. за вземания по договор за потребителски кредит № *** от ***, както следва: сумата 4 839.76 лв. за периода от 15.07.2024 г. до 22.09.2025 г., 1 представляваща главница по договор за кредит№ ***, с кредитополучател М. К. К., ЕГН **********, сумата 481.87 лв. – договорна лихва за периода от 15.07.2024 г. до 02.06.2025 г., сумата 490.76 лв. – мораторна лихва за периода от 15.07.2024 г.

22.09.2025 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2025г., до окончателно изплащане на вземането. Претендират се още вземания в размер на 300.00 лв. за разходи за уведомяване, във връзка с връчване на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, както и сумата от 89,65 лв. – такса, начислена на основание т. 9, раздел XV, б. „В”, във вр. с раздел I, буква „G”, т. 2 от Тарифа за таксите и комисионните и представляваща такса за ограничаване на негативните последици при просрочие при месечно обслужване.

Към заявлението са представени: извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител, копие на покана, изпратено до длъжника М. К. К., копие на договор за потребителски кредит.

Твърди се, че длъжникът е изпаднал в забава и не е изпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжникът е бил уведомен на 26.02.2025 г. чрез връчване на покана от частен съдебен изпълнител С.Я..

Заявлението е отхвърлено от първоинстанционния съд в обжалваната част при съображения, че претенциите за заплащане на разходи за уведомление и такси се основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са нищожни, тъй като съдът е констатирал нарушение на чл. 10а, ал.1 и ал.2 и ал.4 от ЗПК.

.Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

.Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен да провери служебно дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най-малко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

2

.Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, процесните суми от 300,00 лв. и 89,65 лв. са посочени като такси, начислени за периода от 15.07.2024 г. до 22.09.2025г.

От изложеното в заявлението и приложените към него документи се установява, че претендираните вземания произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит, ето защо за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Предвид на горното въззивният съд споделя извода, че основанието, на което заявителят претендира процесната сума от общо 389,65 лв. за разходи по уведомяване и такси, противоречи с разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, като заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, доколкото направените от кредитора- заявител разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжникапотребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания /в случая наречени разноски по уведомяване за съответния период от време/, както е приел и заповедния съд. Противно на изложеното в частната жалба, в случая тези такси не са индивидуализирани в договора, а единствено в чл. 2, ал.2 е посочено, че кредитополучателят дължи такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка, която се открива на името на кредитополучателя в банката.

.Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но същата норма забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Изпращането на покани, включително такива, с които се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, не представлява услуга, а действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Поради това разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на последния, особено при липса на конкретно договорени между страните размери, М.ка за формирането и изчисляването им, което допуска възможност за кредитора да прави разноски в необосновано високи размери, какъвто е настоящия случай.

В случая, противно на изложеното в частната жалба, не намира приложение и нормата на чл. 309а ТЗ. Изменението на ТЗ (ДВ., бр. 20/ 2013 г.) с въвеждане на чл. 309а е в изпълнение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (пар. 12 от ДР на ЗИД на ТЗ). Съгласно пункт 8 от Директивата, обхватът й следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, като тя не следва да урежда сделките, извършвани с потребителите. Поради това следва да 3 се приеме, че заявителят не може да се легитимира като титуляр на обезщетение по чл.

309а ТЗ, доколкото в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

.Въз основа на изложените съображения настоящият състав на Окръжен съд - Перник намира, че частната жалба на "Юробанк България" АД, с която е сезиран, е неоснователна, а обжалваното разпореждане в атакуваната му част - правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 17390/13.10.2025 г. по ч.гр. д. № 5442/2025 г. по описа на РС - Перник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 936 гр. Перник, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500704 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, EИК 000694749, чрез адв. Д. М., против разпореждане № 17390/13.10.2025г. по ч.гр.д. № 5442/2025г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу М. К.

К. относно дължимите суми, представляващи такси, в размер на 89,65 лева, както и за претендираното вземане, представляващо разходи за уведомяване, в размер на 300,00 лева.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на районния съд, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 418, ал.5 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

.По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

.Ч.гр. д. № 5442/2025 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за издаване заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу М. К. К. за вземания по договор за потребителски кредит № *** от ***, както следва: сумата 4 839.76 лв. за периода от 15.07.2024 г. до 22.09.2025 г., 1 представляваща главница по договор за кредит№ ***, с кредитополучател М. К. К., ЕГН **********, сумата 481.87 лв. – договорна лихва за периода от 15.07.2024 г. до 02.06.2025 г., сумата 490.76 лв. – мораторна лихва за периода от 15.07.2024 г.

22.09.2025 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2025г., до окончателно изплащане на вземането. Претендират се още вземания в размер на 300.00 лв. за разходи за уведомяване, във връзка с връчване на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, както и сумата от 89,65 лв. – такса, начислена на основание т. 9, раздел XV, б. „В”, във вр. с раздел I, буква „G”, т. 2 от Тарифа за таксите и комисионните и представляваща такса за ограничаване на негативните последици при просрочие при месечно обслужване.

Към заявлението са представени: извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител, копие на покана, изпратено до длъжника М. К. К., копие на договор за потребителски кредит.

Твърди се, че длъжникът е изпаднал в забава и не е изпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжникът е бил уведомен на 26.02.2025 г. чрез връчване на покана от частен съдебен изпълнител С.Я..