Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 239 от 20.04.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 1827/2021
Вид
Решение № 239
Подписан
20.04.2022
В сила
26.05.2022
Състав
Димитър Христофоров Кирилов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Плевен, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20214430201827 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. Г. Г., от с. ***, обл. Плевен, ЕГН:********** против НП № 21-0938-002191/28.06.2021 на *** сектор към ОДМВР – гр.

Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г., с което на жалбоподателката Г., е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателката Г. счита наказателното постановление за незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени.

В съдебното заседание жалбоподателката Г., редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозираната до съда жалба, моли съда да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно, излага подробни доводи в тази насока.

Ответникът по жалбата ОД на МВР град Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. С изпращане на административно-наказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без последствие и потвърждаване на наложеното наказание.

1

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от представеният по делото АУАН Серия GA №

442205/19.06.2021 год., че на същата дата в 10:55 часа в гр. Плевен, ул. *** с посока на движение към ул. ***, управлява собствения си лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № ***, не спазва необходимата дистанция от намаляващия и спиращ пред нея лек автомобил „БМВ Х6“ с рег. № ***, собственост на М.К. с водач Е.Д., удря го и допуска ПТП с материални щети по двата автомобила, с което е нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП – водачът на пътно превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП.

С обжалваното понастоящем наказателно постановление, на жалбоподателката Г.Г. е наложено наказание на основание на основание чл.

179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, за това че на 19.06.2021г. в 10.55 часа гр. Плевен, на ул. *** с посока на движение към ул. ***, управлява собствения си лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № ***, не спазва необходимата дистанция от намаляващия и спиращ пред нея лек автомобил „БМВ Х6“ с рег. № ***, собственост на М.К. с водач Е.Д., удря го и допуска ПТП с материални щети по двата автомобила.

Административно-наказващият орган е наложил на *** наказания, за следните нарушения: на чл.23, ал.1 от ЗДвП – водачът на ППС не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

2

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите В. В. КР.

/актосъставител/ ; ЦВ. Н. ХР. /свидетел по съставянето на АУАН/ и ЕМ. Г. Д.

/водач на лек автомобил „БМВ Х6“/.

От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че същите са изпълнявали служебните си задължения, като на посочената в акта дата са получили сигнал от ОДЧ за възникнало ПТП в гр. Плевен, на ул. „***“ до бензиностанция „***“. Съставихме акт на жалбоподателката, тъй като управлявания от същата автомобил се е ударил отзад в първият автомобил, който е извършвал маневра завой на ляво, за да влезе в бензиностанцията.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите К. и Х., които пресъздават своите възприятия при посещение на пътнотранспортното произшествие и снемане обяснения от водачите. За установеното нарушение свидетелят В.К. съставил АУАН на жалбоподателката Г.Г., за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП в присъствието на свидетеля Ц.Х..

От показанията на свидетеля Е.Д. се установява, че при влизане в гр.

Плевен от с. ***, до бензиностанция „***“, при маневра ляв завой, същият изчакал движещите се пред него коли, като в този момент жалбоподателката се врязала в неговият автомобил.

Така установената фактическата обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Показанията на свидетелите са последователни и логични и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и се установява същественото обстоятелство, че на мястото на произшествието левия завой е бил разрешен, от маркировката с прекъсната линия на пътното платно.

От друга страна по делото не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти. С оглед на гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството на жалбоподателката и вината й.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно 3 и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административните нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

За нарушението съгласно чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП – водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Що се касае за довода, че не е извършено нарушение от страна на жалбоподателката, то той е неподкрепен с доказателства и като такъв е неоснователен. По силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Нарушителят е този, който следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението. В тази връзка е и приложения по преписката протокол за ПТП, подписан и от двамата участници в него.

Съдът намира, че правилно на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева.

Определеното от административно-наказващия орган наказание е в рамките на предвиденото в

ЗДвП за извършеното нарушение.

При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е определил за нарушението наказание глоба в размер на 200.00 лв.

Съдът, намира че така определеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, поради което наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

4

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление №

21-0938002191/28.06.2021 на *** сектор към ОДМВР – гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г., с което на жалбоподателката Г. Г. Г., е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5