Решение № 160 от 26.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20251800500131 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 298/26.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1858/2024 г. по описа на Районен съд - Ботевград, е осъден ПГТМ „Х. БОТЕВ“, БУЛСТАТ:

000760284, гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 18 да плати на А. К. Д., ЕГН **********, гр. Ботевград, ул. „Ц.О.“ № 19, вх. А, ет. 4, ап. 22, както сумата от 1700,00 (хиляда и седемстотин) лева , представляваща неполучено увеличение към заплатеното й трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 05.07.2023 г., съгласно чл. 27, ал. 2 КТД от 10.08.2023 г., във вр. с чл. 107м, вр. чл. 128, т. 2 КТ, както и сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.

С решението е осъден ответника ПГТМ „Х. БОТЕВ“, БУЛСТАТ:

000760284, гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 18 да заплати на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Ботевград и сумата от 68,00 (шестдесет и осем) лева , представляваща дължима държавна такса.

Също така е постановено и предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение на ищцата А. К. Д..

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и настоящ въззивник ПГТМ „Х. БОТЕВ“, представляван от директора Иван Николов е обжалвал решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а предявения иск да бъде отхвърлен. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че след като към датата на сключване на Анекса към КТД – 10.08.2023 година ищцата не се е намирала в ТПО с гимназията, същата не притежава качеството педагогически специалист, поради което не може от началото на годината със 1 задна дата да се ползва от привилегията за увеличение на трудовото възнаграждение, още повече че това било изрично предвидено в държавния бюджет единствено за заетите към датата на промяната на КТД – 10.08.2023 година заети длъжности, а не към началната дата на увеличението – 01.01.2023 година. Тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение (ТПО) на служителя – учител с гимназията по силата на заповед № РД12094/04.07.2023 година, считано от 05.07.2023 г. все още не е било настъпило изменението на чл.27, ал.2 от КТД, като не се спори, че през процесния период ищцата е била член на Синдиката на българските учители (СБУ), то тя не можела да се ползва от съгласуваното увеличение на заплатата към минал момент, преди прекратяването на ТПО.

Счита, че това ретроактивно право притежава единствено съответния работник или служител с подписано индивидуален трудов договор с работодателя към датата на промяната на КТД – 10.08.2023 година, като същото следва да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, а ищцата не е била такава, поради липса на валидно съществуващо трудово правоотношение.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. К. Д., чрез адвокат Х. П. Я. е подала отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното решение за правилно, а решаващите изводи на съда за обосновани и съобразени с доказателствата по делото.

Счита, че процесната промяна на КТД касае и педагогическите специалисти, които за периода преди промяната на КТД на 10.08.2023 година са полагали труд при съответния работодател, независимо дали към 10.08.2023 година са били реално заети по ТПО, тъй като противното би било явно несправедливо и би поставило в неравностойно положение лицата, които за реално положен труд не биха получили дължимото им се и законно признато увеличение за трудовото възнаграждение за минал период. Иска се потвърждаване на решението, както и присъждане на сторените разноски във въззивното производството за адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

За да постанови решението си, първостепенният съд задълбочено и аналитично е изследвал фактическите и правни аспекти на казуса, като правилно и законосъобразно е уважил иска така, както е предявен, позовавайки се и на извършената експертна оценка по приетата СИЕ и е възложил разноските съобразно изхода на спора.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Районен съд - Ботевград, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

2

При проверка по реда на чл. 269 от ГПК - за процесуалната допустимост на решението, което е обжалвано изцяло, съдът намира, че то се явява процесуално допустимо: налице е гражданскоправен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, като компетентен да се произнесе съобразно правилата за родова и местна компетентност се е явявал Ботевградският районен съд. Налице са били положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Не се спори от страните, че на 10.08.2023 г. е подписан Анекс № Д01192 от същата дата към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование от 06.12.2022г., с който са определени минимални основани работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г., по силата на което била изменена разпоредбата на чл. 27 от този КТД по отношение на минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищното образование и с горепосочения анекс с обратна сила /от 01.01.2023г./ били увеличени трудовите възнаграждения на заетите в системата на училищното и предучилищното образование.

Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. Според чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от работника/ служителя работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.

На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. По силата на чл. 50, ал. 2 КТ колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите, и на работодателите.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че колективния трудов договор се сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните. Правилото на чл. 54, ал. 1 КТ гласи, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. На основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл.

53 и 54 КТ.

В случая по делото е установено несъмнено, че в процесния период 01.01.2023 г. – 05.07.2023 г. ищцата е работила по трудово правоотношение 3 при ответника на длъжността "учител", като страните са обвързани от разпоредбите на колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022 г. /предвид членството на ищеца в синдикална организация към СБУ в същия период/.

Спорът по делото е правен – касателно дали изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. се прилага и за работниците и служителите, които към датата на приемане на анекса са с прекратени трудови правоотношения, т.е. към кой момент следва да се определи кръга на лицата, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите им възнаграждения.

Настоящият съдебен състав отчита, че по този въпрос към момента е налице противоречива съдебна практика в страната, неурдена по тълкувателен път от ОСГК на ВКС, но съдът констатира, че по сходен въпрос е било налице произнасяне на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирано в решение № 164/19.07.2012 г., постановено по гр. дело № 902/2011 година, по описа на ВКС, ІІІ г.о. Върховните магистрати са приели, че при подобни законови изменения работодателят не разполага с правна възможност да изтъкне договорено условие, свързано с обективен критерии, при безспорно установени по делото факти, съответният пенсиониран работник/служител да бъде изключен от кръга на лица с право на обезщетение в увеличен размер към минал момент.

Подобно произнасяне е налице и в решение за развитие на правото № 82 от 11.02.2025 г., постановено по гр.д. № 931 по описа за 2024 г., на ВКС, 3 г.о., касаещо необходимостта от добросъвестност на работодателя и нуждата от информираност на работника по въпросите за промени в КТД, благоприятни за него.

В случая трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено около месец преди приемане на Анекса на КТД.

Настоящият съдебен състав счита, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. следва да се прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и училищното образование синдикални членове, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение поради следното:

По силата на сключения на 10.08.2023г. анекс е изменена разпоредбата на чл.27 от КТД от 06.12.2022 г., уреждаща минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от държавния бюджет, като със задна дата - от 01.01.2023 г. се определят по-високи минимални основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование, т. е . с анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование със задна дата касателно всички членове на синдикални организации, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение.

Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) предвижда, че законът влиза в сила от 1 януари 2023 г. По силата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане 4 на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за педагогически специалист на длъжността старши учител е предвидена сумата от 1787 лева. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г.