Определение № 4 от 05.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Ловеч, 05.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500606 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Галина Стилянова Стойчева-Кръстева, против Разпореждане № 2501/13.11.2023г., пост.по ч.гр.д.№822/2023г.на РС-Тетевен, в частта, в която са отхвърлени претенциите срещу П.

М. П. и М. П. П.-двамата от гр.Тетевен, за договорно възнаграждение в размер на

322.72лв.,дължимо за периода от 03.01.2019г. до 16.08.2019г., лихва за забава в размер на 59.50лв. за периода от 04.01.2019г.(дата на изпадане в забава) до 16.08.2019г. и законна лихва в размер на 1000.76лв.,дължима за периода от 16.08.2019г.(датата на предсрочната изискуемост) до подаване на заявлението -30.10.2023г. Излага,че заповедният съд не разполага с правомощие да се произнася по валидността на сделката,от която заявителят черпи правата си. Неправилно при произнасянето съдът не е отчел и разпоредбата на чл.145,ал.2 от ЗЗП, предвиждаща,че преценката на неравноправната клауза не включва отделянето му от основния предмет на договора,както и съответствието между цената или възнаграждението-от една страна и от друга-стоката и услугата,която ще бъде доставена или извършена в замяна,при условие,че тези клаузи са ясни и разбираеми. Не се съгласява с отхвърлянето на претенцията за договорна лихва,като не споделя приетото от съда ограничение с трикратния размер на законната лихва.Позовава се на приетото в чл.19,ал.4 от ЗПК като максимален размер на ГПР,включващ и договорната лихва, в 5-кратен размер на законната. За претенцията за законна лихва развива,че тя е законова последица от предявяване на иска и за да бъде присъдена е достатъчно да бъде поискана от ищеца,не и да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86 от ЗЗД.В подкрепа се позовава и на ТРеш.

№3/2017г. Неправилно е отхвърлено заявлението и по отношение лихвата за забава.Последната е изчислена само върху невърнатата част от главницата по кредита.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната му част и заявлението се уважи 1 изцяло.Претендира и направените

50лв.юрисконсултско възнаграждение. разноски в размер на

15лв.-държавна такса и

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 20.11.2023г., а жалбата е подадена на 27.11.2023г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 822/2023г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

По подадено на 31.10.2023г. пред РС-Тетевен заявление е образувано ч.гр.д.№ 822/2023г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България”ЕООД е предявил вземане срещу П. М. П. и М. П. П.-двамата от гр.Тетевен, в общ размер от 3560.32лв., от който- остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 1264.23лв., непогасено договорно възнаграждение в размер на 322.72лв. за периода от 03.01.2019г. до 16.08.2019г.(дата на предсрочната изискуемост), възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 913.11лв.,неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 0лв.,дължими за периода от 18.01.2019г.до 16.08.2019г., лихва за забава в размер на 59.5лв. от 04.01.2019г.(дата на изпадане на длъжника в забава), до 16.08.2019г.(дата на предсрочната изискуемост).Претендира и законна лихва в размер на 1000.76лв.,дължима от 16.08.2019г.до 30.10.2023г. Като основание е посочил Договор за потребителски кредит с №3037060015 от 22.10.2018г., сключен между П. М. П. и М. П. П. и „Профи Кредит България” ЕООД.От приложения към заявлението договор се установява,че в действителност е сключен на 19.10.2018г. В заявлението се сочи,че преди да сключат договора кредитополучателите са подали искане за отпускане и са получили разяснения, въз основа на които са имали възможност да преценят доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото им състояние. След одобрение, на 22.10.2018г., е сключен Договор за потребителски кредит с №3037060015, подписан при Общи условия,които са неразделна част от него. При сключване на договора клиентите са декларирали с подписа си,че са запознати със съдържанието му,приемат го, нямат забележки и се задължават да го спазват. Взаимните ангажименти са – от „Профи Кредит България”ЕООД да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума,а от П. П. и М. П. да върнат договорената като общо задължение сума, посочена в т.VІ от договора за срок от 24 месеца,с месечна вноска по погасителен план от 120.99лв. и падежна дата на 3-то число от месеца.

Съгласно Общите условия длъжниците дължат договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 322.72лв.,за периода от 03.01.2019г. до 16.08.2019г.-която дата сочи за момент на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което длъжниците дължат възнаграждение,което става изискуемо с подписването му. Съгласяват се възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски.Неизплатеното възнаграждение за допълнителния пакет услуги е 913.11лв.

Твърди, че П. Петров и М. П. не са изпълнили задължението си, направили са 1 вноска 2 и са изпаднали в забава съгласно погасителния план. Кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането,съгласно Тарифа на таксите на „Профи Кредит България“ЕООД. Затова и на 08.01.2019г.(дата на изпадане в забава по-голяма от 14 дни) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер на 0 лева. За периода от изпадане на длъжниците в забава 04.01.2019г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 16.08.2019г., дължат лихва за забава в остатъчен размер от 59.5лв. Твърди,че е уведомил длъжниците с нарочно писмо,че обявява кредита за предсрочно изискуем на 16.08.2019г. Сочи та зи дата за настъпване на предсрочната изискуемост,което е преди подаване на заявлението.

Изрично пояснява,че за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.,съгласно ЗМДВИППП не е начислявана и не се търси законна лихва. Моли да се присъдят и разноски от -71.21лв.-държавна такса и 180лв.-разходи за юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит с №3037060015 от 22.10.2018г., подписан при Общи условия, Погасителен план към договора, обратна разписка за връчване на уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост до М. П. и до Мирослав П., с отбелязване,че е връчена на 14.07.2021г., доказателства за пълномощията.

С Разпореждане № 2422/01.11.2023г. съдът е дал указания за уточняване на основанието за претендиране на сумата от 913.11лв. и дали това вземане е уговорено в договора за кредит, как е изчислена договорната лихва и има ли погасяване по кредита.

В срок заявителят е представил уточнение на заявлението. Пояснява,че договорното възнаграждение е изчислено само върху главницата и е дължимо за периода от 03.01.2019г. до 16.08.2019г.(дата на настъпила предсрочна изискуемост). Представил е анализ на претенцията за допълнителни услуги,като твърди,че не са пряко свързани с договора за кредит,по повод на същия са,тъй като могат да съществуват самостоятелно.Уточнява,че длъжниците са предложили изпълнение в размер на сумата 180.99лв.,която е била разпределена по следния начин за погасяване: на главница- 35.77лв., договорна лихва -44.60лв.,по пакет за допълнителни услуги61.77лв., лихва за забава- 8.85лв., 30лв.-за погасяване на такси, съгласно Тарифа за таксите за извънсъдебно събиране на вземанията.

С обжалваното Разпореждане №2501/13.11.2023г. РС-Тетевен е уважил заявлението за главницата от 1264.23лв.,заедно със законната лихва върху нея,с начало от 31.10.2023г.до окончателното й изплащане и за държавната такса от 25.28лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50лв.В останалата част по отношение на лихвите- договорна, за забава, законна и възнаграждението за допълнителните услуги,заявлението е отхвърлено. Издадена е Заповед №360/13.112023г.за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

Заявлението е подадено с твърдение,че вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 16.08.2019г.Към тази дата са изчислени претенциите за лихви-съотв.началният и крайният момент на всяка.

Съставът,като се запозна с приложените към заявлението документи, намира,че неправилно е приета горната дата.От приложената обратна разписка за връчване на уведомителното писмо се установява,че е връчена на длъжниците не на 16.08.2019г., а на 14.07.2021г. Не са приложени доказателства за уведомяване на дата 16.08.2019г.,поради което не може да се приеме,че към този момент е налице преустановяване на договорната връзка поради 3 обявена предсрочна изискуемост.

От друга страна- при съобразяване срока на договора-24м.,следва,че е изтекъл към 19.10.2020г. и това би трябвало (при липсата на данни за друга дата на уведомяване) да е меродавният момент,към който следва да се изчислят претенциите за лихви-съотв.крайната дата на договорната и лихвата за забава и началният за законната лихва.В заявлението претенциите са заявени и отнесени при съобразяване на 16.08.2019г.като дата на предсрочна изискуемост,която не се установява по никакъв начин.

С оглед на това съставът намира,че следва да се присъди единствено неизплатената главница,както е сторено от заповедния съд.В останалата част-по отношение вземанията за лихви (в която част е и настоящият въззивен контрол), с оглед констатираното несъответствие в момента на предсрочна изискуемост, не би могло да се уважи заявлението,а кредиторът следва да установи претенцията си в исковото производство по реда на чл.422 от ГПК.Съставът приема,че в настоящето заповедно производство,с оглед едностранния му характер, не следва да се извършват преизчисления,тъй като ще се наруши принципа на равнопоставеност на страните. Съставът споделя приетото в Решение С-170/21 на СЕС,но намира,че в него Съдът е разглеждал възможността да се извърши служебно прихващане само в изрично регламентираните в ЗПК хипотези на чл.19,ал.4 и ал.6 от ЗПК(съотв.чл.23 от ЗПК). Като норми с явно санкционни последици не би следвало да се прилагат по аналогия и в останалите случаи и вземания. Затова и СЕС указва,че въпросът за прихващането следва да се прецени от съда конкретно, при отчитане на спецификите на производството и принципа на „равностойност“. С оглед едностранния характер няма възможност да се преизчисли размерът на дълга съобразно приетата дата на предсрочна изискуемост-както за договорната лихва,така и за обезщетението за забава,съотв.за законната лихва. Затова съставът намира,че вземанията по тези пера е следвало да се отхвърлят изцяло и се даде възможност да се установят в исковото производство.

По изложените съображения,макар и с други мотиви,съдът намира,че крайният извод на заповедния съд е правилен и законосъобразен и затова

Разпореждане

№2501/13.11.2023г.,пост.по ч.гр.д.№822/2023г.на РС-Тетевен,следва да се потвърди в обжалваната му част,което обосновава неоснователност на подадената частна жалба.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2501/13.11.2023г., пост.по ч.гр.д.№ 822/2023г.на РС-Тетевен, в обжалваната част, в която заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, по чл.410 от ГПК, срещу П. М. П. с ЕГН ********** и М. П. П. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.Тетевен,ул.“Баньо Маринов“№28, е отхвърлено за договорно възнаграждение в размер на 322.72лв.,дължимо за периода от 03.01.2019г. до 16.08.2019г., лихва за забава в размер на 59.50лв. за периода от 04.01.2019г.(дата на изпадане в забава) до 16.08.2019г. и законна лихва в размер на 1000.76лв., дължима за периода от 16.08.2019г. до подаване на заявлението 30.10.2023г., като правилно и законосъобразно.