Решение № 48 от 02.06.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Етрополе, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20261830100058 по описа за 2026 година

Подадена е искова молба от „СЕМЕКС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205825147 със седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, обл. Софийска, бул.

„Трети март“ № 5 против „ГЕБОРГ – ГАЧЕВ“ ООД, ЕИК 130927150, със седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, обл. Софийска, ул.“Раковска“ № 9, с правно основание чл. 318 – чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, и искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото такова паричната сума в размер на 2556,46 евро, представляваща дължим остатък по фактура № *******/04.04.2024 г., издадена по повод сключени между страните – търговци търговски сделки, представляващи неформален договор за покупко-продажба и доставка на дървесни трупи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В молбата се твърди, че ищцовото дружество извършва търговска дейност, свързана с търговия и доставка на дървесина. Навеждат се доводи, че в резултат на направена поръчка от ответното дружество, ищцовото такова е осъществило продажба и доставка на дървесни трупи, както следва: трупи за бичене над 30 см., на обща стойност 3615,00 лева/1848,32 евро и трупи за 1 бичене от 18 до 29 см., на обща стойност 3966,75 лева/2028,17 евро, като общата им стойност възлиза в размер на 7581,75 лева/3876,49 евро и заедно с начисления върху нея ДДС в размер на 1546,35 лева/790,64 евро се равнява на 9098,10 лева/4651,78 евро. Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило в цялост задълженията си по посочената търговска сделка и че ответното дружество е приело изпълнението, като не е възразило срещу него. Посочва се, че във връзка с това е издадена фактура с № ******/04.04.2024 г. за сумата от 9098,10 лева/4651,78 евро.

Навеждат се доводи, че на ******г. ответното дружество е извършило частично плащане по посочената по-горе фактура в размер на 4098,10 лева, с което недвусмислено е потвърдило получаването на доставените от ищеца стоки, респ. е признало задълженията си към него по основание и размер.

Твърди се, че остатъкът от сумата по посочената по-горе фактура в размер на 5000,00 лева/2556,46 евро не е заплатена от ответното дружество, с оглед на което за ищцовото такова възниква правен интерес от предявяването на иск.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на дружеството - ответник е подаден отговор, с който се прави изцяло признание на иска за стойността в размер на 2556,46 евро, представляваща остатък от задължението по фактурата за закупуване и доставка на дървесни трупи и се потвърждава, че предходната част от сумата е била заплатена доброволно от дружеството – ответник преди завеждане на делото, което коректно е отразено в исковата молба.

Независимо от това и от признанието на иска се оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноски и моли същите да останат изцяло за негова сметка или да бъдат редуцирани наполовина, тъй като са налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Като доказателства по делото са приобщени следните документи: заверено копие на фактура № **********/04.04.2024 г.; заверено копие на платежно нареждане за извършено частично плащане по същата фактура от страна ответника в полза на ищеца; писмен отговор на искова молба с формално посочен по него номер на гражданско дело №***по описа на РС – Етрополе за 2026 г., заведен деловодно в РС - Етрополе с вх. №****/03.04.2026 г. и молба по гражданско дело №***с вх. № ***/19.05.2026 г.; квитанция за платена държавна такса за образуване на делото и адвокатски пълномощни.

2

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от адв. Д. С.от АК – Смолян, която поддържа исковата молба, с изложените в нея доводи и претендира разноски, включително и такива, направени в производството по обезпечение на така предявения иск, за което прилага списък по чл.80 ГПК и копие на обезпечителна заповед № **/19.12.2025 г., издадена по ч.гр. д. № ***/2025 г. по описа на РС – Ботевград, на основание чл. 390, вр. чл. 391, ал. 1, т. 1 и чл. 397, ал. 1 ГПК.

В съдебното заседание по делото дружеството – ответник, редовно призовано, се представлява от пълномощника си адв. И. А. от САК, която поддържа отговора, не оспорва предявените искове и признава дължимостта на сумата по посочената по – горе фактура.

С оглед горното от страна на представителят на ищеца е направено искане съдът да се произнесе с решение при условията на признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.

С оглед заявеното признание на иска от страна на ответника и на основание и на основание чл. 237 ГПК, съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Във връзка с горното, съдът установи следното:

Разпоредбата на чл. 237 , ал. 1 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В ал. 3 на същия законов текст законодателят е предвидил две изключения, при които не може да се постанови такова решение, а именно: когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и/или когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда. В настоящия случай, с оглед установените по делото факти и събраните в хода му доказателства, съдът счита, че тези изключения не са налице и са изпълнени предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК. Както в отговора на исковата молба, така и в първото по делото заседание ответното дружество – чрез неговия пълномощник, изрично е заявил, че признава описаните в молбата факти, не ги оспорва и признава дължимостта на сумата по посочената в петитума й фактура. Наред с това, ищцовото дружество е направило изрично изявление, че желае съдебното дирене на бъде прекратено и съдът да се произнесе с решение при признание на иска, тъй като са налице всички предпоставки за това. На още по – силно основание, от събраните по делото доказателства се установява, че предявените искови претенции са вероятно основателни.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че са налице всички кумулативно предвидени в закона предпоставки за постановяване на решение при признание на иска и предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви, респ. това решение не се мотивира по същество.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, и 3 направените от ищцовото дружество претенции за разноски, ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати същите.

Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, ищцовото дружество претендира разноски за платени държавни такси в исковото производство /в размер на 500,00 евро адвокатско възнаграждение и 61,91 евро държавна такса/ и в обезпечителното такова /в размер на 420,45 евро адвокатско възнаграждение и 20,45 евро държавна такса/. С оглед на това дружеството – ответника следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер от 1002,81 евро. В този смисъл съдът не приема за основателни възраженията на пълномощника му за това, че то не дължи заплащане на разноски в исковото производство, тъй като не е станало причина за завеждането на исковата молба. По делото се установи, че между страните по него е имало сключена търговска сделка, задълженията по която са изпълнени в цялост от страна на ищцовото дружество, а тези на ответното само частично. Наведените доводи, че не са представени доказателства за водени преговори или нотариална покана, адресирана до ответника за заплащането на остатъка са неоснователни. Що се отнася до възраженията, досежно разноските, сторени в производството по обезпечение на бъдещия иск /в случая настоящия/ то следва да се посочи, че съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г., постановено по ТД № 6/2012 г. СГТК, ВКС, по този въпрос съдът се произнася с окончателното съдебно решение по същество на спора, съобразно изхода от него. Видно от съдържанието на обезпечителната заповед, същата е издадена именно, за да се обезпечат вземанията на ищцовото дружество във връзка с фактура № **********/04.04.2024 г. и то в посочения по – горе размер, които бяха признати от ответника като дължими по основание и размер, идентични с тези, посочени в исковата молба. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че се касае за допусната техническа /очевидна фактическа грешка/ в диспозитива на процесната обезпечителна заповед, респ. че и тези разноски се дължат на ищеца от страна на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ГЕБОРГ – ГАЧЕВ“ ООД, ЕИК 130927150, със седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, обл. Софийска, ул.“Раковска“ № 9, с постоянен и настоящ адрес в гр. Етрополе, обл. Софийска, ул. „Московска“ № 12, да заплати на „СЕМЕКС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205825147 със седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, обл. Софийска, бул. „Трети март“ № 5 паричната сума в размер на 2556,46 евро /две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 46 цента/, представляваща дължим остатък по фактура № ******/04.04.2024 г., издадена по повод сключено между страните – търговци търговско сделки, по смисъла на чл. 318 – чл. 327 ТЗ, п редставляващи неформален договор за покупко-продажба и доставка на дървесни трупи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на 4 исковата молба /20.01.2026 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „ГЕБОРГ – ГАЧЕВ“ ООД, ЕИК 130927150, със седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, обл. Софийска, ул.“Раковска“ № 9, с постоянен и настоящ адрес в гр. Етрополе, обл. Софийска, ул. „Московска“ № 12, да заплати на „СЕМЕКС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205825147 със седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, обл. Софийска, бул. „Трети март“ № 5 паричната сума в размер от 1002,81 евро /хиляда и две евро и 81 цента/, представляваща разноски, сторени в производството, включително и в обезпечителното такова.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщението с него на страните, пред Софийски окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните – чрез техните процесуални представители.

Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________ 5