Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260055 от 22.03.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 637/2020
Вид
Решение № 260055
Подписан
22.03.2021
Състав
ВЕСЕЛИН ГАНЧЕВ ГАНЕВ, ХРИСТО ИВАНОВ КРАЧОЛОВ, ВЕЛИНА ЕМАНУИЛОВА АНТОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.255-257 · Наказателен кодекс
  • чл.255 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.255-257 · Наказателен кодекс
  • чл.255-257 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.337 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260055 гр. Пловдив, 22.03.2021 г

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

ВЕЛИНА АНТОНОВА при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора АНДРЕЯ АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №637/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава 21 НПК.

С присъда №3/09.01.2020г., постановена по НОХД №534/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд подс.И.Б.Е. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 НК и осъден на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от пет години. С присъдата е бил отхвърлен като неоснователен предявения от пълномощника на *граждански иск срещу подс.И.Е. за сумата от 1 083 009.46 лева ведно със законната лихва от 13.05.2011г. до окончателното й изплащане.

Недоволен от присъдата е останал *, поради което я е обжалвал чрез пълномощника си в гражданската й част като неправилна и незаконосъобразна, поради което моли съда да я отмени и осъди подс.И.Б.Е. да заплати сумата от 1 083 009.46 лева, представляваща обезщетение за претърпени от държавата имуществени вреди от престъплението по чл.255 ал.3 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва от 13.05.2011г. до окончателното й изплащане, като се претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 900лв.

С решение

№133/17.08.2020г. по ВНОХД №265/2020г. по описа на ПАС първоинстанционната присъда е била отменена в гражданската й част, а производството по делото в гражданско-правната му част е било прекратено.

С

Решение № 180/23.12.2020г. по н.д.№ 817/2020г. на ВКС, ІІІ н.о. въззивното решение е било отменено и делото върнато за ново разглеждане на Пловдивския апелативен съд с указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, които са били отстранени в срок от гражданския ищец с уточнение към исковата молба от 14.01.2021г.

Прокурорът предлага да се уважи гражданския иск на държавата като доказан по основание и размер.

Подс.И.Б.Е. и защитникът му адв.Й.Д. молят съда да отхвърли иска като нередовен.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери правилността на присъдата в гражданската й част/ в наказателноосъдителната като необжалвана от страните е влязла в сила/, приема за установено следното:

Жалбата на *като представляващ държавата в качеството му на граждански ищец по делото е основателна.

За да отхвърли гражданския иск като неоснователен, първоинстанционният съд е приел от една страна, че искът е предявен срещу лице, различно от подсъдимия по делото, а от друга за да не се допусне неоснователно обогатяване на държавата- плащане на дължимата сума два пъти- поради наличие на изпълнително основание по ДОПК /влязъл в сила ревизионен акт/. И докато първото основание касае нередовността на исковата молба / вече отстранена при второто въззивно разглеждане на делото с оглед указанията в отменителното решение на ВКС /, второто не държи сметка за принципните разяснения в ТР № 4 от 12.03.2016г. на ОСНК на ВКС. Основанието на гражданския иск на държавата за вреди от данъчни престъпления по чл.255-257 от НК е деликтно по чл.45 от ЗЗД- да се търси гражданска отговорност от извършителя на подобно престъпление, с което е увреден фиска- за разлика от влезлия в сила ревизионен акт, който е самостоятелно правно основание на държавата да иска изпълнение на установеното данъчно задължение по реда на ДОПК срещу данъчно задълженото лице. Различни са правните основания на претенциите на държавата- едното, както е в случая, е за задължение от деликт/ гражданскоправно/, а другото- вземането за данък по ДОПК е административно задължение. Двете основания- по чл.45 от ЗЗД и по предвидения в специалното данъчно производство ред - не се конкурират и едното не замества другото. Следователно, държавата има възможност да предяви граждански иск в рамките на наказателното производство като самостоятелен процесуален път за защита на права и законни интереси от нарушението на въведената обща забрана да не се вреди другиму по чл.45 от ЗЗД, т.е. гражданският иск на *за вреди от престъплението по чл.255 ал.3 от НК е допустим. Разгледан по същество, според настоящата инстанция, е доказан по основание и размер.

С присъдата по делото подс. И.Б.Е. е бил признат за виновен, че при условията на продължавано престъпление през периода месец юни 2009г. до 13.05.2011г. като управител и представител на търговско дружество е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 1 083 009,46 лв., представляващи дължим ДДС, поради което и на основание чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр.чл.54 НК е бил осъден на три години лишаване от свобода. Сумата на укритите, неплатени данъчни задължения представлява вреда за държавата и по силата на общото правило на чл.45 от ЗЗД подс.И.Е. е длъжен да я възстанови. Деянието, предмет на предявеното обвинение, освен престъпление по наказателния закон, представлява и деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД от който за държавата са настъпили имуществени вреди в претендирания от *размер.

При установените по делото факти/ не е необходимо да се преповтаря фактическата обстановка /, че подс.Е. е автор на престъплението по чл.255 ал.3 НК, което се състои в избягване плащането на дължими данъци, установени по вид, размер и период съобразно повдигнатото обвинение, гражданският иск предявен в наказателния процес на деликтно основание против него за вредите от извършеното данъчно престъпление е основателен и следва да бъде уважен до размера на причинените от деянията имуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане на сумите, като бъде присъдена и съответната ДТ върху уважения размер на иска. Подс.Е. следва да заплати и претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 900 лв. или по 300 лв. при първоинстанционото и въззивните разглеждания на делото, на основание чл.189 ал.3 НПК вр.чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.17 т.2 от Наредбата за правна помощ.

Предвид на изложените съображения обжалваната присъда следва да се отмени и се уважи гражданския иск на *, поради което и на основание чл.337 ал.3 НПК, ПАС

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 3/09.01.2020г., постановена по НОХД №

534/2019г. в гражданскоправната й част като ОСЪЖДА подс. И.Б.Е. да заплати на гражданския ищец * като представляващ държавата сумата от 1 083 009,46 лв. обезщетение за имуществени вреди в резултат от извършеното престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 НК, ведно със законната лихва от 13.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 43 320 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.