Решение № 706 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502429 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД ОЗКЗастраховане“ АД срещу решение № 260339/04.06.2024г. на СГС, ГО, 5 състав, постановено по гр.д. № 3815/20г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над 20 000лв. до 40 000лв.

Жалбоподателят твърди, че в атакуваната част решението е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Неправилно е прието, че не е налице съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Не е доказано, че водачът на автобуса е спрял рязко. Счита, че е нарушен принципът на справедливостта, респективно чл.52 от ЗЗД.

Присъденото застрахователно обезщетение е несправедливо с оглед на травмата и действително претърпените неимуществени вреди.

Не е съобразено, че инцидентът е настъпил през 2019г.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част като постанови друго, с което да отхвърли предявения иск изцяло над 20000лв. до 40000лв.

З. Х. в депозиран в срок писмен отговор и в съдебно заседание чрез 1 процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ и присъждане на законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението. В исковата молба ищецът З.

Х. твърди, че на 15.09.2019г. около 15.10ч. е била пътник в автобус „МАН“, модел „СГ260“ с рег. № ********, управляван от А. Б.. Той се е движел по ул.

„Поручик Г. Кюмюрджиев“ с посока на движение по ул. „Поп Груьо“ към ул.

„Ст. Доспевски“. В района на спирката на МГТ № 0126-„бл.10 Левски Г“, поради рязко задействане на спирачната система на автобуса, е паднала в салона на МПС. Виновен за настъпване на инцидента е водачът му. В резултат от него е получила подкожен хематом вляво тилно и е изпитвала болка в областта на Тх10-Л1. Била е прегледана в УМБАЛ „ „Царица Йоанна“ИСУЛ“ и е освободена за домашно лечение. Проведени са образни изследвания, от които се установява, че има фрактура на Л1. Тези травми са и причинили болки и страдания, които са били интензивни в първия месец след инцидента. Все още не е излекувана изцяло. Предвид възрастта й възстановяването й е било дълго и болезнено. Увредите са довели до нарушаване на нормалното й ежедневие, имала е нарушаване на съня.

Започнала да изпитва страх от автомобили и в частност да ползва градски транспорт. Собственикът на автобуса е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

Ищецът е предявила застрахователна претенция на 25.10.2019г., но застрахователят е отказал да й определи и изплати такова. Затова моли съда да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., в едно със законната лихва от 27.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в депозиран писмен отговор в срок оспорва иска. Не оспорва, че за автобус „МАН“, модел „СГ260“ с рег. № ******** при него има сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва, че е настъпил инцидент на посочената в исковата молба дата и между посочените участници. Оспорва механизма на ПТП, при което е 2 пострадала ищецът З. Х. като се позовава на чл.24 от ЗДвП и твърди, че рязкото спиране не е неправомерно действие, а за да се извърши маневра и възникнала опасност на пътя. Счита, че има случайно деяние. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на автобуса.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата не е предприела необходимите действия, за да се предпази и не е спазила правилата за пътуване в превозни средства – не е пътувала седнала на маркираните за възрастни хора места, не се е държала за предвидените за това места, нарушила е чл.137, ал.1 от ЗДвП. Ищецът е съпричинила вредоносния резултат в размер на 50%. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Ответникът оспорва, че за ищецът са настъпили описаните в исковата молба увреждания и здравословни последици.

Не се спори, че на 15.09.2019г. ищецът З. Х. е била пътник в автобус „МАН“, модел „СГ260“ с рег. № ******** и в гр. София е настъпил инцидент. В тази връзка е представен констативен протокол № К540/15.09.2019г., протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата, скица към него и фотоалбум.

Не се спори, че за

ППС-автобус, собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 20.10.2018г. до 19.10.2019г. при ответника.

Не е спорно, че на 15.09.2019г. З. Х. е била прегледана в УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД и е освободена за домашно лечение. В тази връзка са представени лист за преглед на пациент, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, резултат от образно изследване от 15.09.2019г., според което тя има фрактура на Л1. Във връзка със здравословното състояние на ищеца са представени медицински документи, История на заболяването от Втора МБАЛ – София ЕАД.

Безспорно е, че със застрахователна претенция вх. № 994729/25.10.2019г. ищецът е поискала от ответника да й изплати обезщетение за вредите от пътния инцидент, настъпил на 15.09.2019г. С писмо от 27.01.2020г. застрахователят е отказал да й изплати такова.

Не е спорно, че образуваното досъдебно производство във връзка с инцидента срещу водача Б. е било прекратено с постановление от 30.03.2020г.

3 от СРП.

В хода на съдебното дирене е допусна медицинска експертиза. Тя е дала заключение за травматичните увреждания, които е получила ищецът: счупване на първи поясен прешлен. Вещото лице е пояснило какво лечение е проведено. След личен преглед е установено, е от инцидента ищецът има постоянни болки в гърба и кръста, които пречат на движението и самообслужването, не може да стои права продължително време, има схващания, скованост и дърпане в гърба. Тялото й е наведено напред.

Движенията на поясния отдел на гръбначния стълб са в обем по-малък от нормата с 45%. Вещото лице е описало какво се наблюдава от направената рентгенография от 19.04.2022г. Травмата на прешлена е довело до трайно затруднение на движенията на снагата за период от 10-12месеца и до оперативно лечение. И по настоящем ищецът изпитва болки в кръста при влажно и студено време, при продължително ходене и стоене права.

Проведеното оперативно лечение е било необходимо, както и рехабилитация след това. За последната няма данни да е проведена. Ищецът е провела контролни прегледи при личния си лекар. З. Х. е имала заболяване на гръбначния стълб преди ПТП, което е удължило възстановителния период. В съдебно заседание вещото лице е допълнило писменото си заключение.

В хода на съдебното дирене е прието заключение на автотехническа експертиза, която е описала механизма на произшествието, причините, довели до него, къде се е намирала пострадалата, скоростта на движение на автобуса. Посочено е, че инцидентът е станал поради рязко натискане на педала на спирачката от водача на автобуса, при което пострадалата е залитнала и паднала напред. Автобусът не е оборудван с места за особена категория пътници с оглед на модела и годината на производството му. В съдебно заседание експертът е допълнил писменото си заключение.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, основаващи се на научните и опитните правила. безпристрастни,

В хода на процеса е допусната техническа експертиза, която е извършила възпроизвеждане на текст от аудио запис. Вещото лице е изследвал записа от обаждането на водача на автобуса А. Б. на телефон 112.

От разговорът се установява, че той е натиснал спирачката, за да се размине с тролей.

4

Съдът кредитира заключението като неоспорено от страните. обективно, компетентно и

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Б. е водач на автобуса, в който е пътувала ищецът. Той обяснява своите възприятия за инцидента. Направил е десен завой, но преди това е изчакал тролеят да мине преди него. Преди да завие е намалил скоростта. Не е имало други паднали или пострадали пътници. Описва какви действия е предприел след падането на ищеца. Описва мястото, където е била паднала З. Х.. Ищецът е останала да стои права след качването си от средната врата.

Съдът кредитира показанията на свидетелят като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Не ги кредитира в частта, в която описва извършената маневра десен завой, тъй като показанията му противоречат в тази част на техническата експертиза, възпроизвела разговора му със служител на т.112.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел предявеният иск за основателен и го е уважил изцяло. Решението е влязло в сила за сумата от 20 000лв. Възражението за съпричиняване е прието за неоснователно.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след 5 спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че З. Х. е отправила писмена претенция към застрахователя, но е получила отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в установения в чл.496, ал.1 от КЗ срок.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.477, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както и наличието на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя.

По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на автобуса, собственост на „Столичен автотраснпорт“ ЕАД, е била застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.

В тежест на всяка страна е да докаже твърденията и възраженията, от които черпи за себе си правни последици. Това следва от разпоредбата на чл.154 от ГПП за разпределяне на доказателствената тежест. В тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования водач и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на пътния инцидент.