Решение № 38 от 10.02.2025, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Гражданско дело 738/2024
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 10.02.2025
- Състав
- Светослав Николаев Николов
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. К., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20241850100738 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. Гражданския процесуален кодекс вр. с чл. 34 о т Закона за собствеността, вр. с чл. 69 о т Закона за наследството, за допускане на делба.
Предявен е иск от страна на Л. Б. Т., от гр. К., срещу Т. В. В., действащ лично и със съгласието на своята майка К. А. Т.ва, от гр. С., И. С. И., В. С. И., и двамата от село Г., община Б., М. М. М. и В. Б. В., и двамата от гр. К., с който е поискано да се допусне до делбаПИ с идентификатор ***, с адрес: град К., община К.,с адрес улица „Б..“ 35, с площ от 743 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор:няма, номер по предходен план- квартал 139, парцел 4, при съседи: ***, ***, ***, ***, както и разположените в него сгради:
1.
Сграда с идентификатор *** по КККР, с адрес гр.
К., ***, разположена в имот с идентификатор, както следва ***, със застроена площ от 81 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна;
2.
Сграда с идентификатор *** по КККР, с адрес гр.
К., ***, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи - 1, 1.
1 предназначение: постройка за допълващо застрояване.
Ищецът сочи, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка №163, том № 9, дело 1366/1973 г., В.Г.М., е придобил по време на брака си с Г.К. М., дворно място, заедно с намиращите се в имота жилищна сграда и две стопански постройки.
Твърди се, че намиращите се в имота сгради са били премахнати през 1975 г., като на тяхно място е построена съществуващата към този момент двуетажна жилищна сграда, заедно с допълнителна постройка- лятна кухня.
Сочи се, че В. М. е бил починал на *** г., като е оставил за наследници по закон, преживяла съпруга- Г. М., както и Б. В. М. и Т. В.а А., и двамата негови деца. Твърди се, че Г. М. е починала на *** г., като е оставила за наследници по закон своите деца- Б. В. М. и Т. В.а А..
Твърди се, че с договор за дарение, обективиран в н.а. №140, том №10, дело№ 2165/2008 г., Т. А. е дарила на своя брат Б. М., притежаваната от нейна страна ½ ид.ч. от дворното място, както и ¼ ид.ч. от жилищната сграда.
Сочи се, че след смъртта на Б. М. /****./, същият е бил наследен по закон от преживяла съпруга М. М. М. и двете си деца В. Б. В. и Л. Б. Т..
Навеждат се твърдения, че с договор за дарение, обективиран в н.а.
№28, том №10, дело№ 730/2019 г., М. М. е дарила 1/3 ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от жилищната сграда на своя внук Т. В..
Твърди се, че с договор за дарение, обективиран в н.а. №31, том №12, дело№ 185/2019 г., В. В. е дарил притежаваните от негова страна идеални части от дворното място и жилищната сграда на своя син Т. В..
В срок е подаден отговор на ИМ от страна на Т. В., М. М. и В. В., който оспорват изложените твърдения в исковата молба, касаещи притежаваните идеални части от страните. Сочат между кои лица и при какви квоти следва да бъде допусната делбата, а именно между Л. Б. и Т. В..
В срок е подаден ОИМ и от страна на В. и И. И., с който не оспорват исковата молба.
Страните вземат участие в проведените открити съдебни заседания, чрез упълномощените от тяхна страна адвокати.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, при е за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка №163, том № 9, дело №1366/1973 г., В.Г.М., е придобил по време на брака си с Г.К. М., дворно място, заедно с намиращите се в имота жилищна сграда и две стопански постройки.
От приобщеното по делото строително разрешение №124 от 11.9.1975г., се установява, че в процесния имот е било дадено позволение за строителството на двуфамилна сграда в имота.
От приобщените по делото удостоверение за наследници на Г.
2
М./починала на ****./ и В. Г. М./починал на ***г./ се установява, че двамата са били наследени по закон от своите деца Б. В. М. и Т. В.а А..
Видно от удостоверение за наследници на Б. М./починал на ****./ се установява, че след смъртта си, същият е бил наследен по закон от своята преживяла съпруга- М. М. М./страна по делото/ и своите деца В. Б. В. и Л. Б.
Т./страни по делото/.
Т. А. след смъртта си на **** г., е била наследена по закон от преживял съпруг/ С. А., който е починал на *** г./, както и от своите деца И. С. И. и В. С.
И./страни по делото/.
Видно от договор за дарение, обективиран в н.а. №140, том №10, дело№ 2165/2008 г., Т. А. е дарила на своя брат Б. М., притежаваната от нейна страна ½ ид.ч. от дворното място, както и ¼ ид.ч. от жилищната сграда /без да е имало разпореждане по отношение на намиращата се в имота постройка за допълнително застрояване/.
Видно от договор за дарение, обективиран в н.а.№28, том №10, дело№ 730/2019 г., М. М./преживяла съпруга на Б. М./ е дарила притежаваните от нейна страна 1/3 ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от жилищната сграда на своя внук Т. В..
Видно от договор за дарение, обективиран в н.а. №31, том №12, дело№ 185/2019 г., В. В. е дарил притежаваните от негова страна идеални части от дворното място /1/3 идеална част/ и от жилищната сграда /1/4 ид.ч./ на своя син Т. В..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Релевантните към предмета на делото са обстоятелствата има ли съсобственост между страните по отношение на процесните имоти, съответно какъв е дела на всеки от съсобствениците в имота.
Съдът намира, че след смъртта на двамата наследодатели В.Г.М. и Г.К. М., същите са били наследени от своите деца Б. В. М. и Т. А.. Всеки от двамата наследници е притежавал по ½ идеална част от земята, както и по ½ идеална част от намиращите се върху нея сгради.
С извършения акт на разпореждане/дарение от 2008 г./ от страна на Т.
А., в полза на нейния брат Б. М., същата му е прехвърлила правото на собственост върху ½ ид.ч. от земята, както и 1/4 ид. част от жилищната сграда.
След този акт на разпореждане, съсобствеността е останала по отношение на жилищната сграда, като Б. М. е притежавал ¾ идеални части, а Т. А. ¼ идеална част, както и по ½ идеална част за всеки от тях от намиращата се в имота постройка на допълващо застрояване. Б. М. е останал единствен собственик на земята.
След смъртта на Б. М., същият е бил наследен по закон от неговата съпруга М. М., както и от неговите деца Л. и В./и тримата страни по делото/.
Всеки от тях е получил в дял, както следва: 1/3 идеална част от правото на 3 собственост върху земята, по ¼ идеална част от правото на собственост върху жилищната сграда и по 1/6 идеална част от правото на собственост върху постройката за допълващо застрояване.
С извършеният акт на разпореждане/дарение от 2019 г./, М. М. е прехвърлила правото на собственост на 1/3 идеална част от дворното място и ¼ идеална част от жилищната сграда/в нотариалния акт е посочено, че прехвърля ½ идеална част, но тя реално е притежавала ¼ ид.ч. на посоченото по- горе основание/ на Т. В..
С извършения акт на разпореждане/дарение отново от 2019 г./, В. В. е прехвърлил притежавани от негова страна идеални части от дворното място и от жилищната сграда в полза на Т. В..
След тези действия Т. В. е станал собственик на 2/3 идеални части от правото на собственост върху дворното място, заедно с Л. Т., която е собственик на 1/3 идеална част. Т. В. е станал собственик и на ½ идеална част от правото на собственост върху жилищната сграда, наред с Л. Т., която притежава 1/4 идеална част и наследниците по закон на Т. А.- И. и В. С.и, които притежават по 1/8 идеална част за всеки един от тях.
Неоснователни са възраженията обективирани в ОИМ от страна на Т. В., че постройката за допълващо застрояване следва да се счита за собственост на този, който е собственик на земята. От посочената последователност на юридическите факти се установи, че същата е била придобита по наследство от страните по делото, както следва- по 1/6 идеална част за М. М., Л. Т. и В. В./от притежаваната преди това от техния наследодател Б. М. ½ идеална част/, както и по ¼ идеална част от И. и В. С.и от притежаваната ½ идеална част от техния наследодател Т. А..
Съдът намира, че следва да се допусне делба между страните по делото при следните квоти спрямо притежаваните от тях идеални части:
1. з а ПИ с идентификатор ***, с адрес: град К., община К.,с адрес улица „Б..“ 35, с площ от 743 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор:няма, номер по предходен план- квартал 139, парцел 4, при съседи: ***, ***, ***, ***- 1/ 3 идеална част за Л.
Б. Т. и 3/ 4 идеални части за Т. В. Б.;
2. за сграда с идентификатор *** по КККР, с адрес гр. К., ул.
„Б..“ №5, разположена в имот с идентификатор, както следва ***, със застроена площ от 81 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна- 1/ 4 идеална част за Л.
Б. Т., 1/2 идеална част за Т. В. Б. и по 1/4 за И. С. И. и В. С. И.;
3. за сграда с идентификатор *** по КККР, с адрес гр. К., ул.
„Б..“ №5, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи - 1, предназначение:
4 постройка за допълващо застрояване- 1/6 идеална част за М. М., Л. Т. и В.
В. и по 1/4/ идеална част за И. С. И. и В. С. И..