Решение № 283 от 04.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 282/2025
- Вид
- Решение № 283
- Подписан
- 04.06.2025
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- Еманоел Вардаров
Цитирани разпоредби
- чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.30 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.8 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.8 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.167 · Закон за съдебната власт
- чл.60а ал.4 · Закон за съдебната власт
- чл.60е ал.1 т.1 · Закон за съдебната власт
- чл.80 ал.1 · Закон за съдебната власт
- чл.86, ал.1 · Закон за съдебната власт
- чл.53 ал.1 · Закон за хората с увреждания
- чл.67 ал. 1 · Закон за хората с увреждания
РЕШЕНИЕ
№ 283 гр. Велико Търново, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №
20254100100282 по описа за 2025 година
Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД.
Ищецът К Г.Т. твърди, че подал искова молба до ВТРС, за което на 29.11.2024г. е образувано производството по гр.дело№3521/2023г. на ВТРС(Констативен протокол с изх.№РС-24475/07.10.2024г. на ИВСС). Ищецът твърди, че е лице с трайно намалена работоспособност от 95% (Експертно решение на ТЕЛК-В.Търново). Съгласно чл.67 ал. 1 от ЗХУ - Органите на съдебната власт, както и всички държавни институции осигуряват на хората с увреждания ефективен достъп до правосъдие наравно с всички останали, вкл. чрез предоставяне на процедурни и подходящи за възрастта им мерки за подкрепа с оглед на тяхната роля във всички фази на процеса и обвързващата сила на мотивите на Тълк. решение от 25.07.2023г. по тълк.дело№4/2022г. на ВАС, съобразно чл.53 ал.1 от ЗХУ и чл.13 от КПХУ. Отрицателното задължение за недопускане на дискриминация, което включва положителното задължение да се предоставят разумни улеснения - се възлага на държавата. КПХУ също така установявала задължение за държавите „да предприемат всякакви подходящи мерки за премахване на дискриминацията по признак на увреждане от страна на лица, организации и частни предприятия“ - чл.4 §.1 б.„д“ от КПХУ. Излага, че в резултат на неразумната продължителност на гр.дело№3521/2023г. на ВТРС претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания. Съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански права и задължения”, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. Следователно изискването за разумен срок се прилага за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество. Изпълнението на съдебно решение, постановено от който и да е съд, следва да се счита за неразделна част от производството за целите на изчисляването на съответния срок. Самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и 1 решено делото, следва да се установят от съда. В чл.2б ал.2 от ЗОДОВ били посочени примерно критериите, въз основа на които съдът правел преценка дали било допуснато нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съгласно чл.2б ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлявала национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юр.лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Принципно било разрешението, че за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на дело над разумния срок(дори вредите да са причинени с действия или бездействия на различни държавни органи), отговорна да ги обезщети е държавата. Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган бил конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска. Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, за сумата 33000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№3521/2023г. на Районен съд В.Търново в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба в съда – 27.12.2024г. до окончателно и изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответната страна Районен съд В.Търново, представляван от Председател Младен П.Димитров(и чрез съдия Г.Г. - с пълномощно) оспорва предявените искове. Твърди, че не се установявали твърдените от Т. вреди да са пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№3521/2023г. на ВТРС в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС. Самото дело било постъпило във ВТРС на 29.11.2023г., исковата молба на два пъти била оставяна без движение, като с определение от 24.01.2024г. същата била върната, а производството по дело е било прекратено. С определение по в.ч.гр.дело№135/2024г. на ВТОС въпросното определение било отменено, а делото в върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с провеждане на процедурата по чл.129 ал.2 от ГПК. В изпълнение на това са последвали нови указания за отстраняване на констатираните в исковата молба нередовности, като поради неизпълнение на същите с определение от 25.03.2024г. исковата молба отново била върната, а производството по дело - прекратено. Очевидно било, че това не бил неразумен срок на разглеждане на делото, като подаването поредната искова молба било пореден неудачен опит на ищеца да преследва имуществена облага от собственото си недобросъвестно поведение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски(юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство).
Контролиращата страна - Прокуратурата на Р.България(чрез Прокурор Д,Харитонова при ВТОП) оспорва предявените искове, като счита, че следва да бъдат отхвърлени. Счита, че Районен съд В.Търново не бил допуснал с разглеждането си по гр.дело№3521/2023г. нарушения, които да са забавили производството по делото извън рамките на разумния срок, съгласно чл.6 §.1 от EКЗПЧОС, поради което не са налице неимуществени вреди, които да подлежат на обезвреда.
Гражданското съдопроизводство било образувано на 29.11.2023г. и окончателно приключило на 25.03.2024г. Този срок категорично не покривал дефиницията за неразумно дълъг срок, поради което твърдението на ищеца, че въпросното съдопроизводство се е развило в срок, различен от разумния, и от това същият е претърпял вреди, не отговаря на обективната действителност.
2
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:
На 29.11.2023г. било образувано производството по гр.дело№3521/2023г. на ВТРС. С молба от 30.11.2023г. К. Г.Т. е поискал чрез Заявление за достъп до електронни съдебни дела или електронно призоваване до делото. С Разпореждане от 30.11.2023г. съдията-докладчик е оставил без движение искова молба на К. Г. Т., като му е указал в едноседмичен срок от съобщението да представи изложение с препис за ответната страна, в което да посочи в какво се изразява и на основа на какви признаци се основава неблагоприятното му третиране, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, с подадената от ответника молба до ВTАдв.С, в т.ч. и с последиците от чл.129 ал.3 от ГПК.
С молба от 01.12.2023г. К. Г.Т. е поискал чрез Заявление за достъп до електронни съдебни дела или електронно призоваване до делото.
С молби от 04.12.2023г., от 06.12.2023г.(2бр.) К. Г.Т. е представил по делото приложения.
С Разпореждане от 02.01.2024г. съдията-докладчик е оставил без движение искова молба на К. Г. Т., като му е указал в едноседмичен срок от съобщението да представи изложение с препис за ответната страна, в което да посочи в какво се изразява неблагоприятното му третиране по признаците местоживеене и увреждане, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, с подадената от ответника молба до ВTАдв.С, в т.ч. и с последиците от чл.129 ал.3 от ГПК. К. Г. Т. подал молба от 08.01.2024г.
С Определение от 24.01.2024г. съдията-докладчик е върнал исковата молба на К. Г. Т. и е прекратил производството делото.
От страна на К. Г. Т. e подадена въззивна частна жалба от 05.02.2024г. С Разпореждане от 06.02.2024г. е оставена без движение частната жалба на К. Г. Т., на когото е указано в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметка на ВТОС ДТ, а също и последиците от чл.275 ал.2 ввр. чл.261 от ГПК. К. Г.Т. е подал по делото документ за внесена ДТ на 06.02.2024г.
С писмо от 07.02.2024г. делото е изпратено от ВТОС, където е образувано в.ч.гр.дело№135/2024г., като с Определение от 11.03.2024г. ВТОС е отменил прекратителното определение на ВТРС и делото е върнато на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените действия(писмо от 13.03.2024г.).
След връщане на делото във ВТРС, с Разпореждане от 14.03.2024г. съдията-докладчик е оставил без движение искова молба на К. Г. Т., като му е указал в едноседмичен срок от съобщението да представи изложение с препис за ответната страна, в което да посочи фактическите действия на ответника, които съставляват неправомерно третиране, въз основа на които се твърди, че е налице дискриминация, в т.ч. и с последиците от чл.129 ал.3 от ГПК. С молба от 18.03.2024г.
К. Г. Т. е направил искане за отвод на съдията-докладчик по гр.дело№3521/2023г. на ВТРС. С Определение от 19.03.2024г. искането за отвод на съдията-докладчик е оставено без уважение. С Определение от 25.03.2024г. съдията-докладчик е върнал исковата молба на К. Г. Т. и е прекратил производството делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В чл.7 от ЗОДОВ е определена специална подсъдност на исковете за обезщетение по ЗОДОВ. Съгласно цитираната разпоредба, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1 3 и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Сезиран е родово компетентният съд – чл.2б ал.2 от ЗОДОВ ввр. чл.104 т.4 от ГПК.
С чл.2б от ЗОДОВ е създаден компенсаторен механизъм за бавно правосъдие като вътрешноправно средство за защита и самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, т.е. наличие на нарушение по чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС респ. възможност да претендират обезщетение. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок като отговорността е деликтна.
Основателността на предявения иск по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: -необосновано забавяне от сезирания съд да разгледа и да приключи делото, по което настоящият ищец е страна/длъжник в заповедното производство, респ. ответник в исковото производство/; -настъпване на преки и непосредствени неимуществени вреди за последния, които да са в причинна връзка с разглеждането на делото извън разумния срок, като, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже всички елементи от фактическия състав на деликта. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС са посочени в закона(чл.2б ал.2 от ЗОДОВ), като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧОС. С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. Следва да се има предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български закон, няма легална дефиниция относно понятието „разумен срок“ при разглеждане на едно производство пред съда.
Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл.2б ал.2 от ЗОДОВ критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е: установява се продължителността на релевантния период; -преценява се дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага четири критерия: 1.фактическа и/или правна сложност на делото, 2.поведение на жалбоподателя(и поведението на другите страни), 3.поведение на съответните компетентни държавни органи и 4.значение на делото за лицето. Развитието на делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат защита на техните права в сроковете определени в материалните и процесуални закони като целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси.
Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/151c4ab5-9433-4a9c-8202-8cc43d6ef8b1