Решение № 539 от 14.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. Варна, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Николай Св. Стоянов

Антония Якимова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100501004 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 7988/25.03.2025г. по регистратурата на СИС при ВРС подадена от Г. Б. Г. – взискател по изпълнението срещу разпореждане от 18.03.2025г. на държавен съдебен изпълнител по изп.дело № 2172/2024г. по описа на СИС при ВРС, с което съдебният изпълнител е отказал да насрочи принудителни изпълнителни действия.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител заявява становище за незаконосъобразност на отказа на ДСИ да насрочи принудителни изпълнителни действия за осъществяването на личен контакт с непълнолетните му деца. Поддържа, че определеният от съда режим на лични отношения с децата не се изпълнява поради това, че длъжникът /майката на децата/ отказва да го изпълнява доброволно. Моли отказът да бъде отменен и на съдебния изпълнител да бъде указано да насрочи дата и час за предаване на непълнолетните деца на родителя /баща/.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е депозирано писмено становище по жалбата от длъжника С. Я. Я.. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че възпрепятства контакта на бащата с децата. Излага, че всеки път информира своевременно децата за това, че следва да се видят с баща си съобразно съдебното решение, но те категорично отказват срещи с него, поради това, че той им оказва тормоз. Посочва, че до 15.04.2024г. е действала и заповед за незабавна защита издадена от съда за срок от 1 година във връзка с извършено от Г. Г. домашно насилие. Последната не е била спазвана и понастоящем е образувано наказателно дело.

1

Държавният съдебен изпълнител в изложени мотиви по обжалваното действие е изразил становище за неоснователност на жалбата, като е посочил, че отказът му да предприеме принудителни действия е съобразен с най-добрия интерес на децата, както и че такива действия могат да се отразят негативно на психиката и на преживяванията им.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, считано от уведомяване на жалбоподателя за обжалвания съдебен акт от процесуално легитимирана по реда на чл.435, ал.1, т.1 от ГПК страна - взискател, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 2172/2024г. по описа на СИС при ВРС е образувано по молба на Г. Б. Г. срещу С. Я. Я. за изпълнение на определен режим на лични контакти на взискателя Г. с децата Хана Г.а /навършила пълнолетие на 26.02.2025г./, ... Г. Г. роден на 20.08.2011г. и ... Г. Г. роден на 14.02.2013г. Към молбата е приложен изпълнителен лист № 2067 издаден на 19.09.2024г. по гр.д.№ 13526/2023г. по описа на ВРС, с който е определен режим на лични отношения на бащата Г. Г. с децата – всяка втора и четвърта седмица от месеца от събота от 10:00 часа до 17:00 часа на всеки съответен ден без приспиване при бащата, определен е конкретен режим за Коледните и новогодишните празници, Великденските празници, през пролетната и лятната ваканции.

До длъжника – майка на децата - С. Я. Я. е изпратена покана за доброволно изпълнение за датите, на които следва да се реализира режима на лични контакти с бащата, а именно – на 26.10.2024г., на 16.11.2024г. и на 30.11.2024г. съответно от 10:00 часа до 17:00 часа. Указано и е в 3 дневен срок от връчването й да съобщи на съдебния изпълнител дали е готова да предаде децата, съществуват ли пречки за своевременно изпълнение на задължението и в кое място и време е готова да предаде децата. Поканата е получена на 16.10.2024г.

На 18.10.2024г. С. Я. е депозирала писмена молба, в която е уведомила съдебния изпълнител, че не се противопоставя и не възпрепятства изпълнението на режима на лични контакти на бащата с децата, но те не желаят да контактуват с бащата, предвид неговото отношение към тях и майка им, израз на което е издадена в тяхна полза заповед за защита от домашно насилие. Заявява готовност да заведе децата при съдебния изпълнител.

С молба от 24.10.2024г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител за продължаващото неизпълнение и искане за налагане на глоба на длъжника.

С разпореждане от 24.10.2024г. ДСИ е отказал да наложи глоба на длъжника. Указал е на родителите да подадат заявление при Община Варна за ползване на подходящи социални 2 услуги; Информирал е ДСП-Варна за консултиране и съдействие за изпълнение на решението; Разпоредил е да се изпрати искане до община Варна за проучване и оценка на риска за децата, родителския капацитет, както и за оказване на съдействие за отстраняване на пречките за своевременно изпълнение на задължението, както и за предприемане на подходящи мерки по чл.23 от ЗЗДт.

Представен е доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, с който съдебният изпълнител е уведомен за това, че родителите са консултирани и са подали заявления за ползване на предлаганите социални услуги. Направени са предварителни оценки на потребностите на децата и родителите от социалните услуги и е указано, че предстои да бъде оказана подкрепа от специалисти.

С молба от 26.02.2025г. взискателят е поискал от ДСИ да пристъпи към изпълнение на правомощията си като насрочи ден и час за предаване на децата ... и ... Г.и на бащата за осъществяване на определения от съда режим на лични контакти.

С обжалваното разпореждане от 18.03.2025г. ДСИ се е произнесъл по молбата на взискателя за насрочване на принудителни изпълнителни действия, като я е оставил без уважение.

По същество с обжалваният акт съдебният изпълнител отказва да извърши поискано от взискателя изпълнително действие за реализиране на изпълнителния способ по чл.528, ал.1 от ГПК - предаване на дете на родителя, на който е определен режим на лични контакти с него.

Принудителното изпълнение на задължението за предаване на дете е подробно разписана в чл.528 от ГПК и включва подготвителна фаза и такава за предприемане на същински изпълнителни действия. Съгласно разпоредбата на чл.528, ал.1 от ГПК, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, съдебният изпълнител следва да покани длъжника да изпълни доброволно в определено място и време, като му предостави 3 дневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето. При неизпълнение на това задължение, съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл.528, ал.3 от ГПК и при нужда постановява принудителното му довеждане. Ако длъжникът не изпълнява доброволно задължението за периодично предаване на детето, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл.527, ал.3 от ГПК за всеки отделен случай. При необходимост съдебният изпълнител може да потърси съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ и други институции с цел отстраняване на пречките за своевременно изпълнение на задължението и за разясняване на родителите и на детето на предимствата на доброволното изпълнение. При липса на доброволно изпълнение, съгласно чл.528, ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител може да премине към фазата на същинското изпълнение като със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството, да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя. При всички случаи следва да бъде търсен и постиган баланса между дължимото поведение и висшия интерес на детето, така че извършваните принудителни 3 действия да не оказват съществено стресиращо въздействие върху детето.

В случая съдебният изпълнител е преминал през фазата на подготвителните действия, с които се цели да бъде обезпечено най-щадящото предаване на децата – уведомени са социалните служби, родителите са насочени към ползване на социални услуги, указани са им последиците от липсата на съдействие и изпълнение. Тези действия обаче са еднократни и от момента на надлежното им провеждане и приключване, за длъжника възниква задължението да изпълнява своевременно и точно периодичните си задължения по предоставяне на децата на правоимащия. Това задължение включва родителят, който упражнява родителските права да подготвя и мотивира децата да осъществяват определения режим на лични контакти с другия родител, доколкото същият е преценен от съд като съответен на техните интереси. Децата – ... и ... са на 12 и 13 години и очевидно с оглед възрастта им не биха могли да формират решаващо мнение по въпроси касаещи тяхното правилно развитие и отглеждане. Обстоятелството, че децата нямат желание да се виждат с баща си не дерогира правото на родителя да има контакт с тях, нито пък е основание съдебният изпълнител да бездейства в задължението си да реализира, макар и по принудителен ред, подлежащия на изпълнение режим на лични контакти. Проведената процедура по чл. 528, ал.4 от ГПК обезпечава необходимата защита на правата и интересите на децата и на тяхната психика, поради което след нея и при липса на доброволно изпълнение и/или оказване на необходимото съдействие от другия родител, съдебният изпълнител е в правомощията си да потърси съдействие от съответните институции и да пристъпи към изпълнение. Усложнените отношения между родителите и децата, за които има данни и по изпълнителното дело, могат да бъдат разгледани от съд по исков ред във връзка с пригодността на определения режим на лични отношения, но не могат да бъдат релевантни към преценката дали да бъде приложен или не изпълнителния способ по чл.528, ал.5 от ГПК.

Като е отказал да насрочи дата и час за провеждане на принудителни изпълнителни действия, съдебният изпълнител в нарушение на чл.528, ал.5 от ГПК е отказал да приведе в действие поискания от взискателя изпълнителен способ –предаване на децата, още повече, че дори не е изложил мотиви за причините, поради които е постановен отказа, така че същите да бъдат предмет на дискреция при провеждане на настоящия съдебен контрол.

Горното обуславя незаконосъобразност на отказа на съдебния изпълнител да извърши поискано изпълнително действие, поради което следва да бъде отменен.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл.435, ал.1, т.1 от ГПК по жалба с вх. № 7988/25.03.2025г. по регистратурата на СИС при ВРС подадена от Г. Б. Г. – взискател по изпълнението отказът на държавен съдебен изпълнител по изп.дело № 2172/2024г. по описа на СИС при ВРС 4 обективиран в разпореждане от 18.03.2025г. да насрочи принудителни изпълнителни действия по чл.528, ал.5 от ГПК.

ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител при СИС към ВРС за продължаване на принудителното изпълнение по същото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5