Определение № 451 от 09.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451 гр. Варна, 09.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно частно наказателно дело № 20233100601063 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК. Образувано е по протест на прокурор от РП-Варна, срещу определение на ВРС, ІV състав по ЧНД № 2554/2023г., с което съдът е отменил постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 629/20г. на ОД МВР Варна и върнал делото на прокурор.

Варненски районен прокурор е прекратил с постановление от 29.05.2023г. наказателно производство, образувано и разследвано за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК. Недоволен от този акт е останал подателят на първоначалния сигнал до прокуратурата, който е обжалвал постановлението пред ВРС. Съдът се е произнесъл с определение, с което е отменил акта на прокурора, като е приел, че то е неправилно и незаконосъобразно и върнал делото на прокурора в досъдебна фаза. Пред настоящата инстанция производството е образувано по протест на прокурор от ВРП, с който се възразява срещу правилността на определението.

Основните оплаквания са че съдът неправилно е счел, че постановлението е лаконично, съдържа преразказ на свидетелските показания, а напротив, атакувания прокурорски акт е пълен, съдържанието му включва както анализ на доказателствата, така и цялостна фактическа обстановка. В протеста също така се правят правните изводи относно липсата на престъпление, дали основание на прокурора да прекрати наказателното производство.

В процедурата по чл. 243 ал.6 от НПК съдът е длъжен да прецени дали 1 разследването е обективно, всестранно и пълно, да анализира цялата доказателствена съвкупност и да посочи обстоятелствата, които счита за установени и въз основа на кои доказателствени материали. Идентично е изискването и към въззивния съд /така напр. Р № 382/12 г. на ВКС І н.о./.

Това задължение на съда се извежда от текста на закона, в който е посочено, че произнасянето е относно обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора. За да може да изложи фактите и доказателствата, които ги подкрепят, съдът се позовава на възприетото от прокурора, а съобразно задължението му по см. на чл. 242 от НПК прокурорът трябва да изложи фактическите данни и обстоятелствата по делото, чрез които е стигнал до извод за липса на осъществен състав на престъпление по НПК.

Проверяващият съд е счел, че не става ясно какви факти приема прокурорът за установени, затова е преценил, че постановлението е незаконосъобразно и като краен резултат го е отменил.

Установените по делото факти, според постановлението за прекратяване са действително преразказ на всеки един свидетел поотделно.

Прокурорът е посочил какво са заявили като свидетели П. Ц. Н., П.А.Д, С.И.Р, Д.А.Д В.Ж.Т З.Д.Ж, преразказал е заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Накрая е направен съвсем общ извод за липса от обективна и субективна страна на признаците на състав на престъпление по чл.209 ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер, както и че липсват писмени доказателства както за предадена от св. Н. или друг свидетел парична сума в размер на 50 000 лева, така и правно основание за това. Констатирани са противоречиви показания а също и писмени доказателства, като краен извод се приема, че вследствие на този дефицит от доказателства и противоречиви показания става въпрос за неуредени гражданско правни отношения.

Първоинстанционният съд основателно е упрекнал прокурора за липсата както на ясно виждане за установените от него относими факти, така и за липсата на анализ на доказателствата, като последното в проверявания акт представлява само преразказ на показанията на свидетелите, но не и анализ на наличните изобилни противоречия. Констатирано е напълно уместно, че не са били използвани процесуални способи за преодоляване на 2 съществени противоречия в показанията на свидетелите чрез съпоставяне на лицата в очни ставки. Дори и да е безпредметен подобен процесуален подход, то прокурорът би могъл поне да изложи в постановлението си съображения за това. Напълно неприемливо е да се приеме, че противоречията в показанията, констатирани чрез преразказа им, доказателствения дефицит и липсата на перспектива да се попълни чрез способите на НПК е основание да се заключи най-общо, че става въпрос за неуредени гражданско- правни отношения.

Още веднъж следва да се подчертае, че съгласно съдебната практика, целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното производство, чрез преценка дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, при спазване на принципа за разкриване на обективната истина. Без да се прави подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, се извършва съдебен контрол по спазването на закона от прокурора, при упражняване на неговите правомощия в качеството му на водещ разследването в досъдебната фаза на процеса, включително и правилността на мотивите му на определен етап от разследването да прекрати наказателното производство.

В рамките на тази проверка първоинстанционния съд е стигнал до извод за липса на обоснованост на проверявания акт, всъщност и за изложение на установените от него факти.

Съобразно практиката на ВКС и по –специално ТР №1/2023 по ТД №1/23 на ОСНК на ВКС, в което отново се акцентира върху съдържанието на акта на прокурора за прекратяване: „И в този случай съгласно чл. 199, ал. 2 от НПК постановлението следва да бъде мотивирано, а по общо правило мотивите следва да съдържат изводите на представителя на държавното обвинение относно установените обстоятелства, тези за доказателствата, въз основа на които са направени фактическите му констатации…“ Цитираното ТР се отнася до оределена хипотеза, в които прокурорът приема наличие на престъпление от частен характер, а не липса на престъпление изобщо, но в него отново се припомня дължимото съдържание на постановлението, съгласно установените факти, което е важно дори и от гледна точка на ненарушаване на правилото ne bis in idem. Затова и изводът на РС, че прокурорът е задължен да изложи факти, така както ги счита за установени и 3 да посочи възоснова на кои доказателства ги приема, кои не приема и защо.

С оглед горното, въззивната инстанция счита проверявания акт на РС Варна за правилен и законосъобразен и следва да се потвърди, а протеста срещу определението да се остави без уважение и на основание чл. 243 ал.7 и 8 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС, постановено по ЧНД № 2554/2023г, ІV състав, с което е отменено постановлението на прокурора за прекратяване на ДП № 629/2020г на ОД МВР- Варна.

Определението не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4