Решение № 4545 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4545 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100505986 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20272698 от 09.12.2020г., постановено по гр.дело №67400/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 27-ми състав, е признато за установено по предявените от П. Й.

С., Т. И. И., В. С. К., И. К. М., с ЕГН **********, О. Р. П., Г. В. К., И. Л. Х., срещу КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ, с Булстат 175681478, отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищците не дължат на ответника заплащане на годишни вноски за 2018г. в размер на по 25.00 лв. и годишни вноски за 2019г. в размер на по 50.00 лв., съгласно решения на Управителния съвет на КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр.с глава ІV, чл.10, ал.8 от Кодекс на професионалната етика на независимите оценители. С решението е осъдена КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ, с Булстат 175681478, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на всеки от ищците П. Й. С., Т. И. И., В. С. К., И. К. М., с ЕГН **********, О. Р. П., Г. В. К., И. Л. Х., разноски по делото в размер на сумата от по 210.00 лв..

Постъпила е въззивна жалба от ответника - КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ /КНОБ/, с Булстат 175681478, чрез процесуален представител адв.Г. Х., с приложено пълномощно, с която се обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като 1 постановено в противоречие на материалния закон и при допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на диспозитивното начало в гражданския процес. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е постановил обжалвания съдебен акт, в който е приел, че предявените отрицателни установителни искове са основателни, без да обсъди събраните по делото доказателства и да се съобрази с релевираните от страните искания и възражения. Поддържа се, че по делото не е бил оспорен от ищците приетия като доказателство Кодекс за професионална етика на независимите оценители /КПЕНО/, който съгласно чл.27, ал.1 т.2 Закона за независимите оценители /ЗНО/ се приема от Общото събрание на КНОБ и спазването му е задължително за всеки независим оценител независимо от обстоятелството дали членува или не в КНОБ /чл.18, т.6 ЗНО/. Излага се още, че съгласно чл.10, ал.8 от КПЕНО всички независими оценители, вписани в регистъра на независимите оценители, заплащат ежегодно вноска за техническа, административна и логистична поддръжка на регистъра на независимите оценители, съгласно решение на Управителния съвет за срока и размер на основание чл.34, т.7 ЗНО, която норма постановява, че финансирането на дейността на камарата се осигурява от други приходи. Твърди се още, че след като ищците не оспорват действителността на КПЕНО като юридически акт, действителността на изменението му, съответно и действителността на взетото решение на Управителния съвет на КНОБ за определяне на размера на вноската, то следва да се обоснове извода, че КПЕНО като действителен юридически акт, който създава права и задължения за независимите оценители, подлежи на изпълнение от всички независими оценители, съответно неизпълнението му следва да се приеме като неправомерно юридическо действие, което води до възникване на юридическа отговорност. Поддържа се още, че след като задължението за плащане на годишна вноска е регламентирано в чл.10, ал.8 КПЕНО, който представлява действителен юридически акт, е налице валидно и изискуемо задължение за плащане, което всеки независим оценител е длъжен да изпълнява. Въз основа на така установените по делото факти следва да се приеме, че годишната вноска за 2018г. е в размер на 25.00 лв. и годишната вноска за 2019г. е в размер на 50.00 лв., съгласно взети решения на Управителния съвет на КНОБ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 КПЕНО, респективно същите са дължими на валидно правно основание и предявените отрицателни установителни искове се явява неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и вместо него да се постанови друго, с което да отхвърли предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищците не дължат на ответника заплащане на годишни вноски за 2018г. в размер на по 25.00 лв. и годишни вноски за 2019г. в размер на по 50.00 лв., съгласно взети решения на Управителния съвет на КНОБ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 КПЕНО, като неоснователни и недоказани.

Въззиваемите страни - П. Й. С., с ЕГН **********, Т. И. И., с ЕГН **********, В. С.

К., с ЕГН **********, И. К. М., с ЕГН **********, починал на 13.06.2022г. в хода на делото и с определение на съда от 07.12.2022г. на основание чл.227 ГПК са конституирани неговите наследници по закон – Р. Ц. В., съпруга, с ЕГН **********, З.

И. М., дъщеря, с ЕГН **********, Д. И. М., дъщеря, с ЕГН **********, О. Р. П., с ЕГН **********, Г. В. К., с ЕГН **********, както и И. Л. Х., с ЕГН **********, починал на 19.10.2021г. в хода на делото и с определение на съда от 07.12.2022г. на основание чл.227 ГПК са конституирани неговите наследници по закон – А. В. Х., съпруга, с ЕГН 2

**********, Л. И. Х., син, с ЕГН **********, В. И. Х., син, с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.А. Т., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че липсва изрична законова разпоредба, която да вменява обвързаност на независимите оценители, които не са членове на КНОБ, от решенията на органите на същата, което е довело до обосноваване на краен извод, че процесните решения на Управителния съвет на КНОБ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 КПЕНО нямат обвързващо действие спрямо ищците. По тези аргументи молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в общ размер на 700 лв., т.е. по 100 лв. за всеки от въззиваемите страни - ищци. Прилага се списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от П. Й. С., с ЕГН **********, Т. И. И., с ЕГН **********, В. С. К., с ЕГН **********, И. К. М., с ЕГН **********, О. Р. П., с ЕГН **********, Г. В. К., с ЕГН **********, и И. Л. Х., с ЕГН **********, срещу КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ, с Булстат 175681478, отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищците не дължат на ответника заплащане на годишни вноски за 2018г. в размер на по 25.00 лв. и годишни вноски за 2019г. в размер на по 50.00 лв., съгласно решения на Управителния съвет на КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 от Кодекс на професионалната етика на независимите оценители.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Пред настоящата съдебна инстанция от конституираната като въззиваема страна по делото - З. И. М., с ЕГН **********, в качеството й на законен наследник на починалия в хода на делото наследодател - И. К. М., с ЕГН **********, е депозирана молба на 09.10.2023г., в която е направено волеизявление за отказ от предявения иск до размер на наследствената й част. С определение на съда в открито съдебно заседание на 25.10.2023г., което е влязло в законна сила, е обезсилено решение №20272698 от 09.12.2020г., постановено по гр.дело №67400/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 27-ми състав, в частта, в която е признато за установено по предявения от И. К.

М., с ЕГН **********, срещу КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ, с Булстат 175681478, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът - И. К. М., с ЕГН **********, наследодател на З. И. М., с ЕГН **********, не дължи на ответника заплащане на годишна вноска за 2018г. в размер над 16.66 лв. до уважения размер от 25.00 лв. или за сумата от 8.33 лв., 3 представляваща наследствената част на З. И. М., с ЕГН **********, която се равнява на 1/3 част от общия размер на вземането от 25.00 лв., както и годишна вноска за 2019г. в размер над 33.33 лв. до уважения размер от 50.00 лв. или за сумата от 16.66 лв., представляваща наследствената част на З. И. М., с ЕГН **********, която се равнява на 1/3 част от общия размер на вземането от 50.00 лв., както и в частта, в която е осъдена КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ, с Булстат 175681478, да заплати на ищеца - И. К. М., с ЕГН **********, наследодател на З. И. М., с ЕГН **********, сумата над 140 лв. до уважения размер от 210 лв., разноски, или за сумата от 70.00 лв., представляваща наследствената част на З. И. М., с ЕГН **********, която се равнява на 1/3 част от общия размер на присъдената сума от 210.00 лв., както и е прекратено производството по делото по отношение на въззиваемата страна - З. И. М., с ЕГН **********, поради отказ от предявения иск.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество е правилно и законосъобразно, обоснованите от първостепенния съд изводи съответства на събраните по делото доказателства. За да обоснове окончателен извод за основателност на предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника заплащане на годишни вноски за 2018г. в размер на по 25.00 лв. за всеки от тях и годишни вноски за 2019г. в размер на по 50.00 лв. за всеки от тях, съгласно решения на Управителния съвет на КАМАРА на НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ в БЪЛГАРИЯ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 от Кодекс на професионалната етика на независимите оценители, първостепенниият съд е приел, че липсва изрична законова разпоредба, която вменява обвързаност на независимите оценители, които не са членове на КНОБ, от решенията на органите на същата и съответно взетите процесни решения на Управителния съвет на КНОБ по т.7.1, т.7.3 и т.7.4 от Протокол №74/28.09.2018г. във вр. с глава ІV, чл.10, ал.8 от КПЕНО нямат обвързващо действие спрямо ищците. Така обоснованият краен извод на СРС е в съответствие с правилното тълкуване и прилагане на материалния закон и на събраните по делото доказателства и като такъв се явява законосъобразен. Релевираните в подадената въззивна жалба доводи досежно незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни, поради следните съображения: