Решение № 129 от 16.07.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Харманли, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20235630100453 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.23 ал.1 от СК и по чл.34 от ЗС, вр. чл.341 от ГПК.

Подадена е искова молба от П. М. Г. с ЕГН ********** от гр.Симеоновград, ул.

„Г.Б против Ж. К. Г. с ЕГН ********** от гр.Симеоновград, ул. ..... Твърди се, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение по гр.д. №239/2022г. по описа на РС-Харманли.

Заявява, че нямали жилище, като купили такова с отпуснат кредит. Закупеното жилище било семейното им жилище и представлявало апартамент, находящ се в гр.Симеоновград, ул. „...., с площ 63,69 кв.м., състоящо се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, построен върху държавна земя парцел 939, кв. 54 по ПУП на гр.Симеоновград, при граници: изток-стълбище, запад-улица, север-общинско място, юг - апартамент 17; ведно с прилежащото избено помещение № 13 /тринадесет/, с площ 4,72 кв.м., при граници: изток-вход Б,запад-коридор, север-мазе 12, юг-общинско място, ведно с 2,690 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху мястото.

От 1996г. били във фактическа раздяла, като по това време ищецът закупил Урегулиран Поземлен имот ХХII-614 в квартал 181 по ПУП на гр.Симеоновград, одобрен със Заповед №368/05.05.1989г., с площ 1 370 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: улица УПИ ХХI-615 и УПИ ХХIII-613 за П. М. Г., ЕГН ********** от гр.Симеоновград, ул...., както и лек автомобил марка Опел Корса, с ДКН ..., цвят светло зелен металик, с двигател 1

Х14SZ19586058 рама W0L000073V6016025 за П. М. Г., ЕГН **********, от гр.Симеоновград, ул..... Счита, че закупеното по време на фактическата им раздяла било негова лична собственост, тъй като било закупено с негови лични средства.

Претендира се съдът да допусне делба на: жилище - апартамент, находящ се в гр.Симеоновград, ул. „....“ 17-21, вх.В, ет.3, ап.18, с площ 63,69 кв.м., състоящо се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, построен върху държавна земя парцел 939, кв.

54 по ПУП на гр.Симеоновград, при граници: изток-стълбище, запад-улица, северобщинско място, юг - апартамент 17; ведно с прилежащото избено помещение № 13 /тринадесет/, с площ 4,72 кв.м., при граници: изток-вход Б,запад-коридор, север-мазе 12, юг-общинско място, ведно с 2,690 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху мястото, при квоти за П. М. Г. - 1/2 ид.ч. и за Ж. К.

Г. - 1/2 ид.ч.

Претендира се също да бъде признат ищеца за едноличен собственик на Урегулиран Поземлен имот ХХII-614 в квартал 181 по ПУП на гр.Симеоновград, одобрен със Заповед №368/05.05.1989г., с площ 1 370 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: улица УПИ ХХI-615 и УПИ ХХIII-613 за П. М. Г., ЕГН ********** от гр.Симеоновград, ул.... и на лек автомобил марка Опел Корса, с ДКН ..., цвят светло зелен металик, с двигател Х14SZ19586058 рама W0L000073V6016025 за П. М. Г., ЕГН **********, от гр.Симеоновград, ул.....

Моли за присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва ищцовата претенция и се излагат подробни доводи за нейната недопустимост, неоснователност и недоказаност.

Оспорват се твърденията на ищеца, като се посочва, че предявеният иск за делба на жилище - апартамент, находящ се в гр.Симеоновград, ул. „....“ 17-21 вх. В ет. 3 ап.18, ведно с прилежащото избено помещение № 13, ведно с 2,690 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху мястото, е неоснователен, поради липса на съсобственост и моли да бъде отхвърлен. Заявява, че всички грижи за децата, за домакинството и за семейството били поети основно от нея, а ищецът се грижил за собственото си благополучие. Твърди още, че като семейство получили младоженчески заем, който ищецът ползвал за погасяване на свои задължения от преди брака. По това време бащата на ответницата К.А. бил собственик на имот с пл.

№939 в кв.54 по плана на гр.Симеоновград. Със Заповед №291 от 02.04.1986г. имотът бил отчужден за построяване на жилищен блок, като в обезщетение му било отстъпено право на собственост върху две жилища в новопостроения блок с №12 и с №18 с площ 63.69 кв.м. всяко от тях. Едното жилище - № 18 отстъпил на дъщеря си – отв.Ж.А., а другото запазил за себе си, за което на основание чл.100 от ЗТСУ били издадени Заповед №805 от 14.11.1986г. и Заповед №804 от 14.11.1986г., двете на Председателя на ОбНС-Симеоновград.

Заявява, че когато стойността на дадения в обезщетение имот била покрита изцяло от стойността на отчуждения имот, другият съпруг нямал принос в 2 придобиването, поради което върху получения като обезщетение имот не възниквала съпружеска общност. Констативният нотариален акт, който се издавал на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм.) не създавал права, а само констатирал притежанието на такива. Вещно действие имала предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.)., с която се предоставял недвижим имот като обезщетение. Освен това, съгласно чл.102 от ЗТСУ /отм./ правоимащият, обезщетен с отстъпване на жилище или друг обект може да прехвърли правата си само на роднини по права линия. В процесния случай било извършено безвъзмездно прехвърляне на правото на обезщетение с отстъпване на жилище в полза на ответницата от нейния баща, което по характера си представлявало дарение и ищецът нямал принос в придобиването му.

От друга страна твърди, че Урегулиран Поземлен имот ХХII-614 в квартал 181 по ПУП на гр.Симеоновград, одобрен със Заповед №368/05.05.1989г., с площ 1 370 кв.м., ведно с построената н имота жилищна сграда и стопанска постройка, и лек Автомобил марка Опел Корса, с ДКН ..., с двигател Х14SZ19586058, рама W0L000073V6016025 били придобити по време на брака, поради което били съпружеска имуществена общност по силата на презумпцията на чл.21 от СК.

Ответникът моли да бъде отхвърлен предявеният иск по чл.23 ал.1 от СК за признаване за установено, че ищеца П. М. Г. е изключителен собственик на Урегулиран поземлен имот ХХII-614 в квартал 181 по ПУП на гр.Симеоновград, одобрен със Заповед №368/05.05.1989г., с площ 1 370 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда и стопанска постройка, и на лек Автомобил марка Опел Корса, с ДКН ..., с двигател Х14SZ19586058, рама W0L000073V6016025, вместо което да се допуснат до делба при равни квоти за страните. Моли за отхвърляне на иска за делба на жилище - апартамент, находящ се в гр.Симеоновград, ул. „....“ 17-21 вх. В ет. 3 ап.18, ведно с прилежащото избено помещение № 13, ведно с 2,690 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху мястото.

Претендират се разноски.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязлото в сила Решение по гр.д. №239/2022г. по описа на РС-Харманли е прекратен гражданският брак, сключен на 13.06.1982г., между ищеца П.Г. и ответницата Ж.А.. Страните имат родени по време на брака две деца – Д. Г. и К Г..

Със Заповед №804 от 14.11.1986г. на председателя на ОбНС-Симеоновград, на основание чл.100 от ЗТСУ, ответницата Ж.А., дъщеря на К.А. – собственик на имот пл.

№939, кв.54 по плана на гр.Симеоновград, е обезщетена на основание чл.253 ал.1, т.3 от ППЗТСУ (отм.) с двустайно жилище №18 от 63.69 кв.м., находящо се на 3 ет., вх.В, ведно с прилежащо мазе №18 от 4.72 кв.м. и 2.690 % ид.ч. от общите части на сградата.

С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №288, т.1, н.д. №682/1989г. на РСХарманли ответницата Ж.Г. е призната за собственик на следния недвижим имот – жилище №18, находящо се на 3 етаж в жилищна сграда, блок 17-21, вх. „В“, построен върху държавна земя, парцел №939, кв.54, ул. „....“ №17-21, гр.Симеоновград, с площ 63.69 кв.м., ведно с избено помещение №13, с площ 4.72 кв.м. и 2.690 ид.ч. от общите 3 части на сградата, при граници на жилището: изток-стълбище, запад-улица, северобщинско място, юг-апартамент 17 и при граници на избеното помещение: изток-вход Б,запад-коридор, север-мазе 12, юг-общинско място. Посочено е, че цената на дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от припадащата се сума срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението в общ размер на 14 254 лв.

С нотариален акт за покупко-продажба №94, т.2, рег.№1938, дело №267/2008г. на нотариус М.Динева, с рег.№419 по НК и район на действие РС-Харманли ищецът на 18.03.2008г. закупил следния недвижим имот, находящ се в гр.Симеоновград, ул.

„Георги Бенковски“ №27, а именно: Урегулиран поземлен имот ХХII-614, в квартал 181 по ПУП на гр.Симеоновград, одобрен със Заповед №368/1989г., с площ 1 370 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: улица, УПИ ХХI-615 и УПИ ХХIII-613.

Ищецът Г. придобил по време на брака си с ответницата и лек автомобил марка „Опел Корса“, с ДКН ..., цвят светло зелен металик, с двигател Х14SZ19586058 рама W0L000073V6016025. МПС-то е със застрахователна стойност 1000 лв. съгласно удостоверение за застрахователна стойност на ЗАД „Армеец“ от 12.12.2022г.

От показанията на свидетеля Ал.И. се установява, че ищецът Г. закупил къща в гр.Симеоновград, за което изтеглил банков заем, като според св.И. ответницата не участвала в закупуването на къщата и лекия автомобил. Свидетелят твърди, че от 1996г. ищецът живеел при родителите си, тъй като бил изгонен от апартамента.

От показанията на свидетеля Хр.Д. се установява, че свидетелят е ремонтирал апартамента в гр.Симеоновград, за което му било плащано от ищеца Г., който осигурявал и строителните материали.

От показанията на свидетеля Н.Тонева се установява, че преимуществено ответницата А. се грижила за двете деца на страните по време на брака им, както и че апартаментът в гр.Симеоновград бил предоставен като обезщетение за отчужден имот на бащата на ответницата, който получил като обезщетение за отчуждаването два апартамента, единият от които дал на дъщеря си – отв.А.. Св.Тонева сочи още, че след завръщането им от Либия, поживели известно време заедно, след което се разделили.

Св.К.Г. също потвърждава, че основно майка им – отв.А. се грижила и издържала нея и сестра й, както и че апартаментът в гр.Симеоновград бил предоставен като обезщетение за отчужден имот на бащата на ответницата. От показанията на св.К.Г. се установява още, че страните са разделени откакто тя била на 13-годишна възраст, т.е. след 1995г., както и че баща й-ищецът Г. осигурявал, макар и рядко, средства за издръжката им, които обаче не били достатъчни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

4

Преди да се произнесе по иска за съдебна делба по чл.34 от ЗС, съдът следва да разгледа преюдициалния за неговия изход иск по чл.23 ал.1 от СК, предявен от ищеца против ответницата за признаване за установено по отношение последната, че ищецът е собственик на Урегулиран поземлен имот ХХII-614 в квартал 181 по ПУП на гр.Симеоновград, одобрен със Заповед №368/05.05.1989г., с площ 1 370 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда и стопанска постройка, както и че е едноличен собственик на лек автомобил марка „Опел Корса“, с ДКН ..., с двигател Х14SZ19586058, рама W0L000073V6016025.

Съпружеската имуществена общност (СИО) е въведена със СК от 1968 г. При действието на СК от 1968 г. и на СК от 1985 г. режимът на СИО е императивен. СК от 2009 г. също го предвижда, но изключва неговите императивни правила, а го урежда като възможност, която следва от закона, ако съпрузите не са уговорили или законът не допуска да уговорят друго (чл. 18, ал. 2 и § 4 от ПЗР СК от 2009 г.). При СК от 1968г. преобразуването (трансформацията) на лично имущество се е извеждала по тълкувателен ред (т.3 от ППлВС № 5/1972 г.). Правната регламентация е извършена с чл. 21 от СК от 1985 г. Сега я предвижда чл. 23 СК от 2009 г., а съгласно § 4 от ПЗР на СК от 2009 г., правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.