Решение № 495 от 06.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Перник, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720104091 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу А. И. П., ЕГН:

********** от гр. П., ул. „О. П.“, бл. ***, вх. *, ап.** с правно основание чл. 422 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника, който бил собственик на процесния топлоснабден имот в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за 1 уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Позовава се на чл. 139в от ЗЕ.

При изложените твърдения се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 651,11 лв., от които сумата от 592,38 лв., представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „О. П.“, бл. ***, вх. *, ап.** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението27.02.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 58,73 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 08.07.2021 г. до 31.01.2023 г. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Препис от исковата молба е връчен на ответницата чрез особения й представител адв.

М. Х., която е депозирала в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.

Оспорва иска по основание и размер. Видно от приложения към исковата молба нотариален акт № 196 том V рег.№11054 дело 945 от 2021г., съставен от нотариус Р. М., ответницата била прехвърлила собствеността на апартамента на 08.12.2021 г., но от приложения към делото Протокол за предаване на владението на имот и отчет на водомери за топла и студена вода. топломери и електромер от 19.09.2022г., надлежно подписан от продавача и купувача се установявало, че владението на апартамента било предадено от продавача на купувача на 19.09.2022г. Изрично било уговорено в цитирания двустранен протокол, че разходите за поддръжка и експлоатация, всички задължения за консумативи и задължения към етажната собственост до 19.09.2022г. били за сметка на продавача, като били отчетени към този момент и показателите на водомера за топла вода в банята, както и показанията на водомера за студена вода и е направена констатация, че радиаторите в кухнята и стаята били демонтирани. Към исковата молба липсвали каквито и да било доказателства за установяване на дължимата сума за подадената топлинна енергия на обекта.Видно от приложеното Възражение по чл.414 от ГПК по ч.гр.д. 759/2023г. представляваната ответница била възразила срещу дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение на парично задължение с мотиви: „Не дължа, тъй като не съм собственик на този имот и не съм ползвала топлофикация". Липсвало оспорване обаче на представения двустранен протокол от 19.09.2022г., от който се установявало, че владението било предадено на купувача на посочената в протокола дата. С оглед на изразеното твърдение, че ответницата не била ползвала топлинна енергия за процесиия период, оспорва иска по основание и размер. Оспорва приложеното към исковата молба Извлечение от сметка относно неплатени в срок задължения, произтичащи от доставка на топлинна енергия на абонат А. И. П., абонатен № ********** и адрес „О. П. бл.*** вх.* ап.**, която не съдържала никакви данни как били формирани главниците, какви са фактурираните количества, какъв вид топлоенергия е подавана. Не оспорва, че е извършено приспадане на технологичните загуби на абонатната станция при начисляване на сумите за топлинна енергия; не оспорва също така, че на топломера, намиращ се в абонатната станция са 2 правени необходимите метрологични проверки и че е въведена система за дялово разпределение в етажната собственост, в която се намира процесния апартамент. Счита, че не се налага назначаване на съдебно-техническа експертиза с поставената задача, която не би допринесла за изясняване на спора, а би увеличила необосновано разноските по делото, поради което моля да не сс допуска такава. Не възразява да бъде допусната от съда СИЕ, като също поставя въпрос към вещото лице, който е относим към предмета на правния спор и следва да бъде допуснат.

При така изложените твърдения съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които да се признават от страните по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК и съдът с определението си по чл. 140 ГПК от 15.03.2024 г. е отделил като безспорни между страните следните обстоятелства- извършено приспадане на технологичните загуби на абонатната станция при начисляване на сумите за топлинна енергия; обстоятелството, че на топломера, намиращ се в абонатната станция са правени необходимите метрологични проверки и че е въведена система за дялово разпределение в етажната собственост, в която се намира процесния апартамент. Няма други факти и обстоятелства, които да са общоизвестни, служебно известни на съда или за които да съществуват законови презумпции и да не се нуждаят от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.

С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

1) По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ: В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор, за които обстоятелства на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал на ищеца, че следва да сочи доказателства. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга на падежа, за което не се сочат доказателства.

2) По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 3 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно 4 чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.