Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 29.10.2025, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 138/2025
Вид
Решение № 153
Подписан
29.10.2025
В сила
20.11.2025
Състав
Минка Иванова Китова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 86 · Закон за собствеността
  • чл.10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10, ал.13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Харманли, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20255630100138 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от Е. С. У. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.***, И. К. У. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ж.к.**** и С. К. У. с ЕГН ********** от гр.Харманли, бул.****, чрез адв. С. М. от АК-Хасково против О. ЕИК***, гр.Харманли, пл. ***, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците твърдят, че са собственици по наследство от К.И. У. с ЕГН ********** б.ж. на гр.Харманли починал на ***., който придобил по давностно владение, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот издаден въз основа на обстоятелствена проверка №219, т.1, дело №463 от 04.12.1981г. на PC - Харманли следният недвижим имот: лозе с площ от 600 кв.м. и празно място /нива/ с площ от 400 кв.м. находящ се в местността „Старите лоза“ землището на град Харманли, който имот се индивидуализирал в момента като ПИ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, общ.

Харманли, обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, няма извършено изменение на КККР със заповед засягащо поземления имот с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, застроен и незастроен с площ от 984 кв.м. с предназначение на територията:"земеделска", НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/", категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 760457, ведно с построената в имота вилна сграда - еднофамилна с идентификатор *** с площ от 25 кв.м. на един етаж, при граници на поземления имот: ***, ***, ***, ***, *** и ***.

1

Вилната сграда в имота била построена през времето, когато бил в граждански брак с Е. С. У.. В този смисъл ищците Е. С. У. била собственик на 4/6 идеални части, И. К. У. на 1/6 идеални части и С. К. У. на 1/6 идеални части от гореописания имот.

Ищците посочват, че през тази година, като са се опитали да извадят скица на имота установили, че по силата на закона, а именно, по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, към настоящия момент поземления имот бил записан в регистрите като собственост на О. по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност "Старите лозя" одобрен със заповед №РД-11-221/10.08.2004г. на Областен управител гр.Хасково. Този факт породил в тях правния интерес от образуване на настоящото дело. От момента на придобиване 1981г., до настоящия момент, наследодателя и неговите наследници владели явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато имота. Нещо в повече дори наследодателя си построил вилна сграда - еднофамилна. Никога не го били заявявали за възстановяване, тъй като не им била отнемана нито юридическата, нито фактическата власт върху имота, построили си вилна сграда, като пълноправни собственици.

Ищците считат, че имота никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важала забраната по чл. 86, ал.1 от ЗС, нито по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ/заличаващ изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ/, нито забраната по чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ. А и не следвало спрямо него, да се прилага разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Ако имотът, не бил включен в ТКЗС и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. В този смисъл посочва задължителна практика на ВКС: Решение №197/10.05.2011г. по гр.д. №430/2010г. на ВКС, Решение №883/14.12.2010г. по гр.д №1432/2009г. на ВКС, Решение №380/04.08.2010г. по гр.д 110/2009г., Решение №249/ 04.07.2011г. по гр.д 621/2010г. на ВКС, Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д. № 3255/ 2008г. на ВКС, II г.о.; Решение № 298/29.03.2010г. по гр.д 4306/2008г на ВКС, V г.о.;

Решение № 966/01.04.2010г. по гр.д№ 3002/2008г. на ВКС, I г.о. / Решение №124/08.04.2013г. по гр.д 123/2013г на ОС-Хасково.

С оглед на гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на О., че ищците Е. С. У. е собственик на 4/6 идеални части, И. К. У. на 1/6 идеални части и С. К. У. на 1/6 идеални части по наследство и давностно владение на следния поземлен имот, а именно: ПИ с идентификатор №*** по Кадастралната карта и 2 кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, няма извършено изменение на КККР със заповед засягащо поземления имот с адрес на поземления имот: гр.Харманли, местност „Старите лозя“, застроен и незастроен с площ от 984 кв.м. с предназначение на територията:"земеделска", НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/", категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 760457, ведно с построената в имота Вилна сграда еднофамилна с идентификатор *** с площ от 25 кв.м. на един етаж, при граници на поземления имот: ***, ***, ***,

***, *** и ***.

Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по делото Община Харманли.

В съдебно заседание, ищецът Е. С. У., редовно призована, се явява лично и с адв. С. М. АК – Хасково, с пълномощно по делото.

Ищецът И. К. У., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.

С. М. АК – Хасково, с пълномощно по делото.

Ищецът С. К. У., редовно призован, се явява лично и с адв. С. М. АК – Хасково, с пълномощно по делото, който поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно представен списък.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, се представлява от юрисконсулт В.Ш., който моли да се отхвърли исковата претенция, като счита същата за неоснователна и недоказана.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка №219, т.1, дело №463 от 04.12.1981г, на PC - Харманли се установява, че е признато правото на собственост върху недвижим имот по извършена обстоятелствена проверка на К.И. У. от гр. Харманли, а именно: лозе в землищато на гр. Харманли местност „ Старите лозя“ с площ 600 кв.м. и празно място с пространство /нива/ от 400,00 кв.м. в същото землище и същата местност.

Видно от представената Скица на поземления имот №15-3053807.01.2025г. издадена от СГКК - гр.Хасково на поземлен имот с идентификатор *** с площ 984 кв.м., издадена от АГКК Хасково е записан като собственост на ответника О..

3

Видно от представената скица на сграда №15-30539-07.01.2025г. издадена от СГКК - гр.Хасково с идентификатор *** с площ 25 кв.м., издадена от АГКК Хасково не е записан собственик.

От Удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение №2 от ЗМДТ, с изх. №308/31.01.2025г. на О.; Удостоверение за Данъчна оценка №309/31.01.2024г. на О. е посочен вид на имота „ за земеделски труд и отдих/ниви“, с идентификатор 77181. 21.292 и 77181. 21.292.1, с данъчна оценка 984,00 лева.

Съгласно заключението на вещото лице имотът описан в исковата молба е напълно идентичен с дворно място с планоснимачен номер 457 по неодобрения кадастрален план от 1986 година и е напълно идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Харманли. Процесния имот е нанесен, както следва :на неодобрения кадастрален план от 1986 година като дворно място с планоснимачен номер 457;в разписния лист към плана за това дворно място е записано „лозе“ и името „К.И. У.“; на картата на възстановената собственост ( плана за земераз‐ деляне ) процесния имот не е нанесен; на планът на новообразуваните имоти ( ПНИ ) и регистъра към него, одобрени със Заповед No. РД-11-224 от 10.08.2004 година на Областен управител на област Хасково, като поземлен имот с номер 760457, с площ 984 кв.м, с вид територия - селско стопанство, начин на трайно ползване - вилна зона, местност „Старите лозя“, категория на земята - 8, собственик - Стопанисвани от О.; на кадастралната карта на град Харманли, одобрена със Заповед No. РД-18-9 / 23.03.2006 г. като поземлен имот с идентификатор *** с площ 984 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих ( съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ ), категория на земята - 8. Номер по предходен план 760457. За собственик е вписана О. с БУЛСТАТ ***.

Процесният имот не е включван в кооперативни блокове, няма проведени реституционни процедури за него, не е бил отнеман, не е заявяван за възстановяване, не е отчуждаван и не е възстановяван. Няма информация за това дали е бил одържавяван.

От ПНИ и регистъра към него е видно, че : към процесния имот няма реституционни претенции, той не е отнеман, не е отчуждаван и не е възстановяван по силата на ЗСПЗЗ или други закони.

Няма информация да е актуван като държавна собственост или да е съставен акт за общинска собственост.

Процесният имот с идентификатор *** по КККР е записан в разписния лист към неодобрения кадастрален план от 1986 година на „К.И.

У.“, без нанесени промени; в регистъра към плана на новообразуваните имоти от 2004 година, на „Стопанисвани от О.“, без нанесени промени; в кадастралния регистър към кадастралната карта от 2006 година, на „*** О.“, без нанесени промени.

4

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ж.Д.Н. се установява, че познава ищците Е., И., С. У.и. Сочи, че имотът в местността „Старите лозя“ е на баща им К., който го е купил, като същият бил с площ около 1 дка и вътре има построена вила с една стая и нещо, около 20 кв. м. Свидетелят описва, че от едната страна имотът граничил с път, отгоре на високото пак имало път,като от едната страна съсед бил Стефан,който гледал животни,а от другия край съсед бил Мандрата.

Процесният имот се намирал по пътя за местността Трифончето, като имало ляв остър завой и веднага вдясно долу имало едно язовирче. Сочи, че У.и са владели имота от преди 1980 г, още от времето на социализма.Сочената година 1980 г, свидетеля свързва с факта, че се уволнил през 1976 г. Знае, че са закупили празно място и тъй като К. работил в Ерозията, закарал булдозер да подравни мястото, тъй като мястото било много криво. Отначало К. владеел имота, а сега синът му С.,като свидетелят Н. е виждал Е., като не е виждал там И..

Свидетелката Н.М.М. сочи, че познава Е., И. и С., тъй като били съседи на имота в местността „Старите лозя“ от 55 години и ги деляла една улица. Свидетелката сочи, че е ходила на тяхната вила и знае точното и разположението. Мястото било около 1 дка, вътре имало построена вила,като мястото било купено от преди 40-45 години, но не знае от кого е купено мястото. Не зная кои са съседите на това място,но сочи, че имотът се намирал по пътя за местността „Трифона” по стария път, като имало отбивка на надясно, където имало малко язовирче, после пак вдясно и нагоре било мястото. Не е чувала да има спорове за това място. Свидетелката е помагала за гроздобера, събирали са се на тяхната вила по празници.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни, житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелите пресъздават личните си и преки впечатления.