Решение № 4122 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4122 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело

№ 20221100501538 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 08. 11. 2021 год. по гр. д. № 54754/2020 год. на СРС І ГО 50 състав, са отхвърлени предявени от Топлофикация София ЕАД срещу В. Н. Б.а-И. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума 95.64 лева, цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди за процесен период, посочен, ползвана без правно основание, ведно със законна лихва от 30. 06. 2020 год. до плащането, с мораторна лихва в размер на 0.82 лева за период, посочен, за услуга дялово разпределение в размер на 4.94 лева, без правно основание за посочен период.

Отхвърля и исковете срещу Х. Н. Б. и Н. В. Б. за сумите и периодите, посочени.

С решението ищецът на основание чл. 78 ал. 3 е осъден за разноски на ответниците в размер на 450 лева.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – фирмата за дялово разпределение Техем Сървисис ЕООД.

С въззивна жалба ищецът атакува решението изцяло. Счита решението да е постановено в нарушение на материалния закон и е неправилно. Неправилно съдът е приел, че И.Р.И. като потребител на топлинна енергия за стопански нужди в качеството си на собственик на топлоснабден имот не може да отговаря по иск за неоснователно обогатяване, а именно процесния имот. Не е налице сключен писмен договор. Представени са доказателства, приети по делото, че ответниците са собственици по наследство на процесния имот за процесния период.

Неправилно са обсъдени доказателствата по делото, които са в подкрепа на тезата на ищеца. Искът е доказан и основателен така, както е предявен. Ответниците не са заплатили сумите за дължима ТЕ, поради което са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца.

Между ответниците и ищеца не е подписан договор за продажба на ТЕ, поради което като неоснователно 1 обогатили се, ответниците са длъжни да върнат онова, с което са се обогатили неоснователно до размера на обедняването. Районният съдия правилно приема за безспорно, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот.

Претендират постановяване на ново решение за отмяна на решението на районния съдия изцяло, като неправилно, незаконосъобразно и да се уважи предявената претенция от ищеца изцяло.

Претендират се разноски – възнаграждение за един юрисконсулт – без да е посочен конкретен размер.

Не се сочат нови доказателства и не се заявяват нови искания по доказателствата от тази страна пред въззивния съдебен състав.

Представен е отговор на въззивната жалба на ответниците по претенцията на ищеца, като в производството насетне се сочи тезата, районният съдия да е взел мотивирано и обосновано решение, като е съобразена и константната съдебна практика, процедирайки в излагането на мотивите на съдебния си акт. Сочат, че твърденията на ищеца произтичат от тълкуване разширително и по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосновани. Жалбоподателят неоснователно и неправилно излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

Изводите на съда за наличието на правно основание са правилни и обосновани, подкрепени с доказателствата по делото.

От самия ищец е представен по реда на чл. 190 ГПК сключен между него и наследодателя на ответниците договор, за процесния обект който договор е безсрочен. Поради наличие на валидно договорно отношение не е възникнало и спорното материално право за предявяване на иск по чл. 59 ал. 1 ЗЗД.

Възраженията на ищеца са абсолютно голословни, неправилни, несъстоятелни. Районният съдия е изследвал всички представени доказателства и правилно е отхвърлил предявения срещу ответниците иск.

Моли се съдът да отхвърли жалбата като неоснователна, недоказана, в противоречие с материалноправните и процесуалните правни норми, като се постанови решение за потвърждаване изцяло на решението на районния съдия.

Претендират се разноски за това производство. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.

Постановено е определение по чл. 267 ГПК, с което е констатирано, че страните пред въззивния съд доказателствени искания нямат, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Разпореждането е надлежно връчено на страните.

Постъпила е молба от дружеството ищец на 30. 03. 2023 год., която е бланкетна. Претендират се разноски по инкорпориран в молбата списък по чл. 80 ГПК, с посочен размер 200 лева. Прави се възражение при условия на евентуалност за прекомерност на адвокатско възнаграждение, на кратки съображения.

В открито съдебно заседание, единствено и редовно проведено, страните не се явяват и процесуално представляват, редовно призовани и нямат заявени доказателствени искания.

Въпреки посочената допустимост и редовност, жалбата се явява неоснователна.

Решението е валидно, в обжалваната част е допустимо, а по останалите въпроси, по които съдът е ограничен от жалбата, същото е и правилно, обуславящо потвърждаване в тази му част, с препращане към мотивите по аргументи от чл. 269 изр. 1 и изр. 2 и чл. 272 ГПК.

Решението е правилно, по следните съображения :

Удостоверява се от доказателствата по делото установената за безспорна и еднозначна фактическа обстановка, която налага правните изводи на районния съдия и на настоящия въззивен съдебен състав да съвпадат изцяло.

Произнесени са всички искания на страните в проект за доклад в определение от 13. 05. 2021 год. на районния съдия, финализиран да е окончателен на 28. 06. 2021 год., без възражения на страните.

Установява се от доказателствата по делото, че между ищеца и наследодателката на ответниците е сключен договор за продажба на ТЕ за небитов клиент за процесния имот – магазин, л. 33 от първоинстанционното дело.

2

От удостоверение за наследници от 11. 12. 2017 год. се установява, че след смърт на Ц.Р.Б. остават наследници по закон съпруг и две дъщери – ответниците по първоинстанционното производство, л. 38 от делото на районния съдия.

Видно от нотариален акт, приложен на л. 40 от делото на СРС, е, че наследодателката на ответниците Ц.Р.Б. е собственик на недвижимия имот – магазин № 1, по покупко-продажба на същия.

Ищецът признава, че договор между него и ответниците не сключван за небитови нужди ползване на ТЕ.

Приетите като допустими, необходими и релевантни по спора доказателства установяват едностранно фактическата обстановка с поддържаните факти и обстоятелства от страна на ищеца, съответно обуславят – обосновават, мотивират – изводите на районния съдия в тази връзка на правна плоскост.

Установява се по безспорен начин по делото обстоятелството, че между ищеца и наследодателката на ответниците е бил сключен договор за имота, в който е доставяна ТЕ за небитови нужди. Също така се установява, че ответниците по наследство за собственици на магазин № 1 и са потребители на ТЕ.

Спорен е въпросът по правото дали следва да се приложи чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 т. 1 ЗЗД или чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД.

За уважаване на предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД и респективно за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: 1) доставката на ТЕ до топлоснабдения имот, 2) че е настъпило неоснователно разместване на имуществени блага, а именно, че доставената ТЕ за исковия период е била ползвана в топлоснабдения имот без да е била плащана, 3) че е настъпило обогатяване за ответника и обедняване на ищеца в резултат на извършената без основание размяна на блага, 4) че е налице причинна връзка между обогатяването и обедняването, и 5) че ищецът няма друга законова възможност за защита чрез иск.

В случая не е налице последната от кумулативно предвидените предпоставки на материалния закон, приложим и меродавен в конкретния случай.

Ищецът твърди, че договор между него и ответниците не е сключен за ТЕ за небитови нужди, противно на което е становището на самите ответници, които установяват, че такъв договор е сключен между ищцовата страна и техния наследодател, и то с доказателство, представено с исковата молба.

Съвсем логични и аргументирани са изложените обстоятелства и факти в отговора на въззивната жалба, твърдени и в отговора на исковата молба. Изводът на районния съдия за наличието на правно основание е правилен и обоснован, тъй като е подкрепен от доказателствата по делото – неоспорени по реда на чл. 193 и чл. 200 ГПК.

Видно от представен от ищеца договор, сключен с наследодателя на ответниците за процесния обект и е безсрочен.

Правният извод, който се налага е, че при наличието на валидно договорно правоотношение, не е възникнало спорното материално право за предявяване на иск по чл. 59 ал. 1 ЗЗД.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Ищецът обосновава задължението на ответниците с неоснователното им обогатяване с доставената и използваната от тях топлинна енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана, страните по делото не са подписали писмен договор. В настоящото производство се установи по безспорен и категоричен начин, обаче, че между ищеца и наследодателя на ответниците е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, което означава, че помежду им е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди, който договор е безсрочен.

3

Вследствие на това искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан по основание и по размер, както е сторил районният съдия.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото разноски биха се следвали на ответниците, но не е представен нито списък по чл. 80 ГПК, нито доказателства за реално сторване на такива, поради което не им се присъждат.

Предвид размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 08. 11. 2021 год. по гр. д. № 54754/2020 год. на СРС І ГО 50 състав.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Техем Сървисис ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.