Решение № 263245 от 20.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….. гр. София, 20.05.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИ***

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ИВАН

КИРИМОВ при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 9563 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.

258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 23900 от 27.01.2020 г. по гр.д. № 43526/2016 г. по описа на СРС, 38 с-в е осъден Е.Б.Н., ЕГН с адрес *** да заплати на Ю.С.Д. ЕГН ********** от същия адрес етаж първи апартамент 19, на основание чл.45 ЗЗД сумата 705.00 лв.- обезщетение за имуществени вреди и 400.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди причинени през 2015год., ведно със законната лихва от 02.08.2016год. до издължаване, както и 1284.00 лева разноски по компенсация за исковото и обезпечителното производства.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени исковете по чл.45 ЗЗД, е депозирана въззивна жалба от ответника Е.Б.Н. с излагане на доводи, че решението в обжалвана част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, при непълнота на доказателства и необоснованост.

Моли за отмяна на постановеното решение в посочената обжалвана част, тъй като не дължи посочените суми. Заявява, че вреди в имота на ищеца са били причинени от наводнения, които произтичат от състоянието, в което се намира сградата-теч от покрива на панелния блок. В случая, районният съд е приел неправилно, че вредите в имота на ищеца се дължат на неговото поведение като собственик на съседен имот без да съобрази, че наводнение в сградата е имало много пъти през годината.

В срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Ю.С.Д., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение в частта на уважаване на исковете по чл.45 ЗЗД е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Моли за потвърждаване на решението на СРС в посочената обжалвана част, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбата предмет, приема следното:

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Чрез приетата в проведеното производство за обезпечаване на доказателства по гр.д.№ 60826/2015 г. по описа на СРС, 30 с-в /приложено към настоящето производство/ СТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че констатираните при извършения оглед на 09.02.2016 г. повреди в апартамент № 19, находящ се в град София, ж.к. ********се дължат на повреди в хоризонтална водопроводна инсталация /минаваща по стената между банята и кухнята/ в апартамент № 22, находящ се в град София, ж.к. ********собственост на ответника. При огледа е констатирано, че извършения ремонт на тази водопроводна инсталация в периода 2012 -2013 г. е некачествен-лошо изпълнена връзка на водопровода на ап.№ 22. Тези обстоятелства се потвърждават от събраните пред първата инстанция гласни доказателства чрез показанията на Р.Д., която сочи, че през 2015 г. е възникнал друг теч след като в съседния имот е бил извършен ремонт от предишни течове. Тези обстоятелства се потвърждават и от извършеното термографско обследване, за което е съставен протокол на 22.07.2015 г. –приложен по делото на л.19 от делото на СРС.

При така установените факти въззивният съд намира за доказано по делото, че повредите в съсобствения на ищцата апартамент се намират в причинна връзка с противоправно бездействие на ответника /собственик/, изразяващо се в непредприемане на необходимите мерки за отстраняването на теч в жилището, за което същият отговаря по реда на чл.45, ал. 1 ЗЗД.

Това налага приемането на извод, че част от уврежданията в имота на ищцата са настъпили вследствие бездействието на ответника да отстрани неизправности на канализационни тръби и теч в баня с тоалетна в апартамента находящ се на втори етаж, което е причинило теч на вода и увреждания в имота на ищцата.

Неоснователен при това се явява поддържаният във въззивната жалба довод, че по делото не е установено, че именно ответника със свое противоправно поведение е причинил вредите в имота на ищцата. Правопораждащият вземанията на ищцата фактически състав на чл. 45 ЗЗД е изпълнен във всичките си елементи, поради което и исковете за ангажиране деликтната отговорност на ответника са доказани в своето основание, а от заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза и показанията на свидетеля Р.Д. се установяват повреждания на имота на ищцата в резултат на теч предизвикан неизрядната в техническо отношение канализация на апартамента на ответника.

С оглед изложеното, подадената въззивна жалба се явява неоснователна.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 200.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение за СГС /л.12 по делото на СГС/.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23900 от 27.01.2020 г. по гр.д. № 43526/2016 г. по описа на СРС, 38 с-в, в частта, с която е осъден Е.Б.Н., ЕГН с адрес *** да заплати на Ю.С.Д.

ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.45 ЗЗД сумата 705.00 лв.- обезщетение за имуществени вреди и 400.00 лв. -обезщетение за неимуществени вреди причинени през 2015год. вследствие бездействието на ответника да отстрани неизправности на канализационни тръби и теч в баня с тоалетна в собствения му апартамент № 22, находящ се на втори етаж в сградата с адрес град София ж.к. **********, което е причинило теч на вода и увреждания в имота на ищцата, ведно със законната лихва от 02.08.2016год. до издължаване, както и в частта на разноските.

ОСЪЖДА Е.Б.Н., ЕГН с адрес *** да заплати на Ю.С.Д. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 200.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.