Определение № 379 от 29.11.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Търговище, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П.А като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500309 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. с ч. 248, ал. 3 от ГПК.

О бразувано е по частна жалба на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД, ЕИК 200732874, гр. София, чрез пълномощник адв. Т., ПРОТИВ Определение № 478/09.04.2024г. постановено по гр.д. № 17/2018 г. на РС – Попово, В ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил искането за допълване на Определение № 194/21.03.2019 г. по гр.д № 17/2018 г. в частта за разноските за сумата над 300 лв. до претендирания размер от 1200 лв. с ДДС.

В жалбата се излагат оплаквания, че съдът е допуснал неправилно приложение на закона при приложението на относимата разпоредба от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), като се е позовал на относимата към момента на прекратяване на производството редакция на чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата (за мин.адв.възнагр. 356 лв. по всеки иск), вместо на приложимата норма на чл. 7, ал. 6 , съобразно която минималното адв.възнаграждение е „не по-малко от 600 лв.“, т.е. по двата иска – общо 1200 лв. В настоящия случай претендираният адвокатски хонорар е 1 000 лв. без ДДС или 1 200 лв. с ДДС, поради претендираното възнаграждение от 1200 лв. дори е под минимума, предвид и § 2а. от ДР на НМРАВ (1440 лв. с ДДС). Не споделя и мотивите на 1 съда, че следва при определяне на материалния интерес по делото за база да се взема данъчната оценка на имотите. Ноторен факт е, че пазарната оценка е многократно по - висока от данъчната оценка на имотите (в пъти). Не са налице и основания да бъде намалено адв.възнаграждение, самият съд е посочил, че делото е със средна степен на фактическа и правна сложност; ответникът е депозирал подробен отговор на исковата молба в резултат на задълбочено запознаване с повдигнатия правен спор и материалите по делото.

Процесуалния му представител се е явил в първото с.з.

(съпроводено и с пътни разходи за адвоката), отложено поради неспазен срок за призоваване на ищеца и възражение от явилия се негов пълномощник (на ищеца). Оттеглянето на иска също не е основание за намаляване на възнаграждението. Предвид изложените доводи, моли за отмяна на определението в частта на отказа и присъждане на претендираното възнаграждение от 1200 лв. изцяло.

В отговора по реда и на осн.чл. 276 от ГПК, депозиран от пълномощника адв. Д., насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна, излагайки следните съображения: 1.Прави възражение за изтекла давност, излагайки следното: Делото е образувано през 2018 г., прекратено с определение № 194/ 21.03.2019 г. Частният жалбоподател е представил договор за правна помощ и съдействие (ДППС)и фактура № 219/28.09.2018 г.и преводно нареждане от същата дата, уговорено и заплатено от ответното дружество в размер на 1200 лв. От тази дата започва давността за претендиране на разноски; 2.Ищецът е направил искане за прекратяване на делото преди провеждане на първото по делото заседание, като предвид чл. 81 ГПК материалноправните предпоставки за възникване на отговорността за заплащането им се преценяват към този момент, а не съобразно уредбата им към по-късен момент (Опр. № 111/02.03.2018 г. по ч.т.д. № 201/2018 г. на ВКС,І т.о.). Към датата на възникване и заплащане на адв.възнаграждение сумата, която ответникът претендира, е много по- ниска и точно посочена от съда; тя е съобразена и с практиката на ЕСПЧ, съгласно която „правилата за разноските следва да избягват налагането на прекомерен товар върху страните", че ТЕ СА БИЛИ ДЕЙСТВИТЕЛНО НАПРАВЕНИ И

НЕОБХОДИМИ И СА БИЛИ РАЗУМНИ ПО РАЗМЕР" (кавичките и шифърът са на страната); 3.Представените от жалбоподателя доказателства не доказват по категоричен начин, че сумата от 1200 лв. е получена от него. По 2 изложените доводи, моли за оставяне на жалбата без уважение. Претендира разноски за двете инстанции, представя адв.пълномощно за заплатено адв.възнагр. 400 лв.

След извършената проверка по чл. 278 ГПК съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК (обж.определение е връчено на ответника на 303.304.24 г., ч.жалба е депозирана на 07.05.24г.), от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е държавна такса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, ПРЕДВИД СЛЕДНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ:

Пред районния съд са предявени няколко обективно и субективно съединени иска – два отрицателни установителни иска за собственост на недв.имот (за всеки един от двата имота, находящи се в с. л., общ. П., предмет на ИМ: нива от от 7.688 дка, с данъчна оценка 1197.45 лв. и нива от 5.127 дка, с данъчна оценка 602.94 лв. (л.45), два иска за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба в посочения нот.акт – за въпросните две ниви и искане за обезсилване на същия този нот.акт.

Производството по делото е образувано на 08.01.2018 г. С отговора по реда и на осн. чл. 131 ГПК с вх. № 5596/01.10.2018 г., ответникът, чрез адв. Т.

(с приложени към отговора пълномощно и ДПЗС от 27.09.2018 г. с договорено адв.в. 1200 лв., с ДДС) е взе подробно становище по всички искове, представил е съответни с възраженията му писмени доказателства (л. 57 – 75), както и доказателства за заплатено адв.възнагр.1200 лв., с ДДС (л.75-77).

В първото по делото с.з. от 06.03.2019 г. са се явили пълномощниците и на двете страни – адв.Д. и адв.Т., но поради нередовно призоваване неизтекъл едноседмичен срок, по възражение на адв. Д. ход на делото не е даден, същото е отложено за 10.04.2019 г.

С молба от 19.03.2019г. ищецът, чрез адв. Д., е заявил, че на осн.чл.

232 от ГПК оттегля исковата молба, по която е образувано делото.

С определение от з.з. от 21.03.2019 г. съдът е прекратил производството по делото, на осн.чл. 232 ГПК.

3

Ответникът е получил уведомление за прекратителното определение, на 01.04.2019 г. и с молба вх. № 2147/09.04.19г. (пощ.клеймо 06.04.19 г.) е поискал допълване на определението в частта за разноските на осн.чл. 78, ал. 4 от ГПК с присъждане на адв.възн. 1200 лв., с ДДС (като отново е приложил представените с отговора: ДПЗС от 27.09.18г., ф-ра и преводно нар.от 28.09.18г.)

Ищецът е подал отговор по молбата на ответника, възразявайки за прекомерност на претенцията за адв.възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна, въззивът прави следните правни изводи:

Съгласно действащата към относимия момент (упълномощаване и сключване на ДПЗС) уредба в НМРАВ № 1/09.07.2004г. (редакция ДВ бр.41/17г.у, в сила от 23.05.17г.) – чл. 7, ал. 5 и 6 от Наредбата, минималното адв.възнаграждение по предявените искове е определено така: „съобразно интереса на представляваната страна според правилата по ал. 2, но не помалко от … 600 лв. за недвижимите имоти или вещни права върху тях“ – т.е по 600 лв. по всеки иск (по 720 лв., с ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредбата Ответникът е претендирал разноски за адв.възнаграждение по всички искове в общ размер от 1200 лв., с ДДС, т.е. далеч под минимума.

По възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК – за прекомерност:

Както предвид броя на предявените искове, средната степен на фактическа и правна сложност, депозирания подробен и обоснован отговор на ответника, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, със съответните, и в подкрепа на изложените възражения, писмени доказателства; явяването на пълномощника на страната в първото о.с.з. (макар и отложено, но ангажиращо присъствие и разходи), всички тези обстоятелства, взети заедно, обосновават, според въззива, извод за неоснователност на възражението за прекомерност, поради което и ищецът следва да заплати в пълен обем претендираните от ответника разноски, като ум доплати още 900лв.

Конкретно по всяко от възраженията в отговора по жалбата, въззивът намира следното:

1.По възражението за давност – същото е неоснователно: искането на ответника за разноски, след прекратяване на делото в з.з. на осн.чл. 232 ГПК, е 4 направено в едноседмичен срок от връчване на прекратителното определение (съобр.чл. 62, ал.2 ГПК), при законово определен ЕДНОМЕСЕЧЕН, още повече че още в отговора на ИМ ответникът е претендирал разноски за адв.възн.1200 лв. с ДДС. Обстоятелството, че по една или друга причина, съдът се е произнесъл по това искане след почти цели 5 години (!!!), няма как да бъде вменено във вина на ответника, още по-малко пък да бъде разглеждано като възражение за давност.

2.По възражението за несъобразяване на относимите времево и приложими разпоредби за мин.адв.възнаграждения в НМРАВ:

Не е спорно в правната теория и съд.практика, че преценката за прекомерност на адв.възнаграждения е обвързана от действащите към датата на упълномощаването и сключването на договора за правна помощ и съдействие нормативна уредба. Именно с нея е съобразен договорения и претендиран от ответника размер, при това под минимума.

Дори да се взе предвид нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредбата, както това е сторил районния съд (въпреки изричните разпоредби на ал. 5 и 6 на чл. 7), предвид данъчните оценки на двата имота, броя на предявените искове, предвид и разпоредбата на § 2а от ДРНМРАВ в действащата към м.09.2018 г. редакция (ДВ бр. 28/2014г), отново претендираното адв.възнаграждение е под минимума и разпоредбата на чл. 69, ал.1, т. 2 и 4 от ГПК, определящ цената на исковете с данъчната оценка, а при липса на такава – с пазарната. За пример: за нивата от 7.688 дка (7758 кв.м. по скица на ПИл.47) с данъчна оценка 1197.45 лв., съгласно чл. 7, ал.2, т.2 Наредбата – мин.адв.възн. е 313.82 лв. (376.58, с ДДС); за нивата от 5.127 дка, с данъчна оценка 602,94 лв., на осн.чл. 7, ал. 1 , т.1 от Наредбата – мин.адв.възн. е 300 лв.

(360 лв. с ДДС). Т.е. мин.възнагр. по предявените искове възлиза на общо на 1227.64лв. (1473.17 лв., с ДДС).

Съгласно настоящата установена съдебна практика, при възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, във вр. с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС (приложимо съгл.633 от ГПК), определените в НМРАВ минимални размери не обвързват съда, но могат да служат като ориентир при определяне служебно на възнаграждения (както и тези по НЗПП – определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, по т.д. № 1908/2022г., І т.о.), в т.ч. и при възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед цената на предоставените услуги, 5 като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на свършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Именно, при обсъждане на всички тези обстоятелства, въззивът намира искането за разноски 8адв.възнаграждение) за основателно в пълния претендиран размер.

3.По възражението, че представените от ответника доказателства не доказват по категоричен начин, че сумата от 1200 лв. е получена от него:

Действително, в представената ф-ра от 28.09.18г. и в преводното нареждане като платец на сумата с ПОЛУЧАТЕЛ адв. Р. Т. е посочено трето за спора лице (изписано ООД), но в основанието за плащане е записано:

“АДВ.Х-Р-Ф219/28.09.18ГР.Д.17/18 ПО ОПИС РС-ПОПОВ“, с пояснение „В ПОЛЗА НА РОМФАРМ КОМПАНИ ООД“.

Обстоятелството, че вносител на сумата 1200 лв. е трето лице, а не ответника, е ирелевантно. Във фактурата и преводното нареждане изрично е посочено като основание номера на процесното гр.д. 17/18г. на РСП, и предназначението на платената сума – адвокатски хонорар („АДВ.Х-Р“), с получател пълномощника на ответника по делото адв.Т., и пояснението, че сумата, внесена от третото лице, е в полза на ответника. Всяко трето лице може да изпълни чуждо задължение и кредиторът няма право да откаже да го приеме - чл. 73, ал. 1 ЗЗД, стига последният да няма особен интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. С изпълнението от третото лице се погасява вземането на кредитора. Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 400 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 472 от 14.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 197 от 7.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1043/2010 г., II т. о., ТК.