Решение № 2463 от 16.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2463 гр. Варна, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.ка Д. Маркова при участието на секретаря Т.ина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от А.ка Д. Маркова Гражданско дело № 20243110104168 по описа за 2024 година

Предявен е иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищеца О.А., представлявана от Кмета ннж. А. К. С., против ответниците К. Д. П., ЕГН **********, с адрес - гр. В. и П. Д. П., ЕГН **********, с адрес - гр. В.. С протоколно определение от 26.11.2024 г. съдът на основание чл.228 от ГПК е допуснал замяна на страна в настоящия процес, като вместо ответника П. Д. П., в производството да участва ответникът Д. Т. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. и настоящ адрес: с. К.. С протоколно определение от 18.03.2025 г. е прекратено производството спрямо ответника П. Д. П..

В исковата молба се твърди, че О.А. е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ №****.552 по КК и КР на местност „К.“, землище с. О., О.А., област Варна, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя, който имот е с площ 3000 кв.м, при граници: ПИ № ****.625, ПИ № ****.605, ПИ № ****.553 и ПИ № ****.551, образуван от имот № **** (част от ****) по КВС (предходен план) на същото землище. Правото на собственост на общината произтичало по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Двамата ответници оспорвали правото на собственост на общината. П. Д. П. се позовавал на нотариален акт №**** г., с който Т. Д. К. и Д. Т. К. му дарили недвижимия имот, предмет на настоящата искова молба, а ответникът К. Д. П. се позовавал на нотариален акт за даР.е №**** г., с който П. Д. П. (чрез пълномощник К. Д. П.) дарил на К. П. 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на исковата молба.

Ищцовата страна твърди, че през 2007 г. от Д. Т. К., като наследник на П. Т. А. (бивш жител на с. К.) е била предявена искова молба на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, въз основа на която било образувано гр.д. №3874/2007 г. на ВРС, с искане да се приеме за установено, че наследниците на П. Т. А. имат право да възстановят собствеността върху 4 ниви в 1 землището на с. О., с обща площ 48.500 дка, както следва:

Нива с площ от 6,800 дка, находяща се в местност „****“, попадаща в масив № 52 по КВС на землище с. О.;

Нива с площ от 17,70 дка, находяща се в местност „****“, попадаща в масив № 12 по КВС на землище с. О.;

Нива с площ от 10,00дка, находяща се в местност „****“, попадаща в масив № 28 по КВС на землище с. О. и

Нива с площ от 14,00 дка, находяща се в местност „****“, попадаща в масив № 26 по КВС на землище с. О..

Ищцовата страна сочи, че в хода на посоченото производството било установено, че П.

Т. А. е бил собственик на претендираната земеделска земя по силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт №****г. Имотите били внесени в ТКЗС, поради което наследниците на П. Т. А. имали право да възстановят правото си на собственост върху тях. Всички заявени за възстановяване ниви попадали в землището на с. О. и представлявали незастроени земеделски земи. Процесиите имоти съществували на място. Ищцовата страна сочи, че съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПЗЗ, възстановяването на собствеността става в реалните граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени и следователно възстановяването следва да се извърши в местностите в землището на с. О., в които са попадали притежаваните съгласно нотариалния акт от 1942 г. земеделски земи, а именно в местностите „****“, „****“, „****“ и „****“. След постановяване на съдебното решение №3/02.01.2008 г. по посоченото дело, от Общинска служба „Земеделие“ - Аксаково бил издаден Протокол №14756/01.08.2008 г., с който се признавало и определяло за възстановяване на наследниците на П. Т. А. правото на собственост върху земеделски земи, така както били посочени в исковата молба с обща площ 48,500дка. На 27.08.2008 г. от Общинска служба „Земеделие“ - Аксаково било издадено Решение №23-1, с което на П. Т. А. било възстановено правото на собственост върху 7 имота, с обща площ 52.528дка. както следва:

Изоставена нива с площ от 1,825 дка, находяща се в местност "К.", представляваща имот № **** ;

Изоставена нива с площ от 9,093 дка, находяща се в местност "К.", представляваща имот № **** (разделен на **** и ****);

Изоставена нива с площ от 0,606 дка, находяща се в местност "К.", представляваща имот № ****;

Нива с площ от 16,436 дка, находяща се в местност "К.", представляваща имот № **** (получен от обединяване на **** и ****);

Изоставена нива с площ от 1,222 дка, находяща се в местност "К.", представляваща имот № ****;

Изоставена нива с площ от 22,720 дка, находяща се е местност "К.", представляваща 2 имот № **** (процесния имот);

Изоставена нива с площ от 0,626 дка, находяща се в местност "К.", представляваща имот № ****.

Ищцовата страна сочи още, че с Решение № 23-1 от 27.08.2008 г. на Общинска служба „Земеделие“ - Аксаково, на наследниците на П. Т. А. е било предоставено право на собственост върху такива земеделски земи, които нито по площ, нито по местонахождение съответствали на притежаваните и заявени такива за възстановяване. По горепосоченото гражданско дело било установено, че П. Т. А. е притежавал имоти в местности „****“, „****“, „****“ и „****“, а не в местност „К.“. Самият ищец по гр. д. № 3874/2007 г. - Д. Т. К. към исковата си молба от 2007 г. приложил нотариален акт от 1942 г. на своя наследодател П. Т. А. и заявил, че притежаваните имоти са в местности в землището на с. О. - местности „****“, „****“, „****“ и „****“, но не заявявал за възстановяване притежавани имоти в местност „К.“. Ищцовата страна твърди, че имотът, представляващ ПИ №****.552 по КК и КР на местност „К.“, в землището на с. О. не е собственост на ответниците, тъй като никой от техните праводатели не е бил собственик, а никой не можел да прехвърля това, което няма. Също така ищецът твърди, че нито ответниците, нито някой от техните праводатели, са владели някога процесиите имоти.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ № ****.552 по КК и КР на местност „К.“, землище с. О., О.А., област Варна, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя, който имот е с площ 3000 кв.м, при граници: ПИ № ****.625, ПИ № ****.605, ПИ № ****.553 и ПИ № ****.551, образуван от имот № **** (част от ****) по КВС (предходен план) на същото землище.

В представения писмен отговор, чрез процесуалния си представител ответниците оспорват предявения иск и твърдят, че същият е неоснователен. Считат, че разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, на която ищцовата страна основава иска си, е приложима единствено за земеделските земи, останали след възстановяване на собствеността, а това са имотите, притежавани от преди образуването на ТКЗС или ДЗС и попадащи в някоя от хипотезите по чл.10 ал.1 и сл. от ЗСППЗ, при което тези имоти подлежат на възстановяване на бившите собственици или техните наследници. Процесният имот и територията, в която се намирал, имали различен статут. Касаело се за теР., образувани след изграждането през 1988 г. на брегоукрепителни съоръжения по крайбрежната ивица между „Албена“ и „Златни пясъци“, с цел предотвратяване на постоянни свлачищни процеси в този район. Тези съоръжения включвали изграждането на т.нар. „дамба" - насип от бетонови елементи и инертни материали и път върху тях, разположени по протежение на бреговата ивица на около 100 метра навътре в морето. След завършването на тези съоръжения теренът между тях и съществуващата до момента брегова ивица бил засипан с пръст, в резултат на което част от крайбрежната морска площ била превърната в земна площ. Тъй като тази площ възникнала в 3 резултат на човешката дейност през 1988-89г. и не съществувала към момента на кооперирането на земята, тя не подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, поради което и не би могла да бъде придобита от общината по силата на чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. Към онзи момент тази новосъздадена площ попадала в землището на с. Кранево на територията на община Балчик, а в землището на с. О., О.А. била включена през 2003 г. Планът за земеразделяне на с. О., бил обявен през 2000 г., когато тези имоти все още попадали в землището на с.

Кранево. Също така по отношение на процесните имоти не била провеждана процедурата по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ за определянето им като земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, нито за тях били съставяни актове за общинска собственост.

Ответниците твърдят, че чрез договора за даР.е от 05.11.2008 г., обективиран в нот. акт №**** г., Т. Д. К. и Д. Т. К. прехвърлили на П. Д. П. правото на собственост върху няколко недвижими имоти, между които и имот, представляващ изоставена нива с площ от 22720 кв.м, находяща се в землището на с. О., О.А., м-ст „К.“, седма категория на земята, представляваща неурегулиран поземлен имот №**** по плана за земеразделяне. Процесният имот с номер ****.552 представлявал част от имота по тази нива с площ от 22720 кв.м. След това чрез договор за даР.е, сключен с нот. акт №**** г., П. Д. П. дарил на Д. Т. К. 1/2 ид.част от ПИ №**** с площ от 3000 кв.м, НТП - изоставена нива, седма категория на земята, при съседи на целия имот: имот № **** на А.Д., имот № **** - нестопански терен на държавата, имот № **** на П. П. и имот № **** - полски имот на О.А., който имот бил образуван от ПИ № ****. Чрез договор за даР.е от 24.06.2015 г., сключен с нот.акт №**** в СВ Варна, П.

Д. П. прехвърлил на К. Д. П. част от имотите, предмет на договора за даР.е, сключен с нот. акт № **** г., вкл. и с останалата в негова собственост 1/2 ид.част от ПИ №****.552 по КК и КР, с трайно предназначение на територията-земеделска, НТП изоставена орна земя, целия с площ от 3000 кв.м., номер по предходен план ****.

Ответниците твърдят, че в резултат на описаните сделки към настоящия момент ПИ с идентификатор ****.552 по КК и КР се притежава от К. Д. П. и Д. Т. К. при равни части.

Праводателите по договора за даР.е от 05.11.2008 г. Т. Д. К. и Д. Т. К. притежавали описаните имоти по наследяване от П. Т. А. и възстановена собственост с решение № 23-1/27.08.2008 г. на Общинска служба по земеделие с. Аксаково. Влязлото в сила решение на ОСЗ Аксаково представлявало стабилен административен акт с конститутивно действие, по силата на който имотите били придобити в собственост от Т. Д. К. и Д. Т..

Ответниците сочат, че решението на ОСЗ Аксаково е постановено въз основа на влязло в сила решение на съда по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, с което единствено е признато правото на възстановяване на собствеността върху имотите, притежавани преди образуването на ТКЗС, като конкретните имоти, които се възстановяват, се определят от общинска служба по земеделие с решение по чл.14 ЗСПЗЗ. Съгласно чл.11 ал.4 ЗСПЗЗ когато съдебното решение е представено в ОСЗ след обнародването на обявлението за изготвяне на плана за земеразделяне, правоимащите се обезщетяват по реда на чл.10б във вр. с. чл.19а от ЗСПЗЗ.

Ответната страна сочи, че описаните в решението на съда по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ имоти не са съществували с посочените в решението параметри и не са били свободни, предвид 4 обявения през 2000 план за земеразделяне. Поради това с решението си от 27.08.2008 г. ОСЗ Аксаково, съгласно чл.11 ал.4 от ЗСПЗЗ, е обезщетила наследниците на П. Т. А. с налични земеделски земи по реда на чл.19а ал.4 и чл.10б от ЗСПЗЗ.

В условията на евентуалност ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху процесния имот по давност, чрез добросъвестно владение в продължение на повече от пет години, считано от сключването на договора за даР.е от 05.11.2008 г. за П. Д. П. и от 24.06.2015 г. за К., Д. П., евентуално чрез непрекъснато владение в продължение на повече от десет години, считано от 08.09.2008 г., при присъединяване на владението на Т. Д. К. и Д.