Решение № 260290 от 14.02.2023, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 14.02.2023г.

В

ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

ГК, І-22 с-в, в публично заседание на седми февруари две хиляди и дванадесет и трета година в състав: председател:

С. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4745 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното: искове с пр. осн. чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД:

Ищците

- 1. А.К.Г., 2. М.К.Г., 3. С.К. Г., в исковата си молба и допълнителна такава от 07.18.2018г., твърдят, че при

ПТП, настъпило на 24.03.2015г., реализирано от застрахован при ответника водач по полица „ГО“ (Р.В.П.управлявал МПС марка

„Фиат”, модел „Брава" с ДКН № ********) била причинена смъртта на техния баща - К.А.Г., вследствие на което търпели неимуществени вреди.

С оглед изложеното, ищците молят да се осъди ответникът да им заплати по 200 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на К.А.Г. при ПТП на 24.03.2015г. (щета № 10015100105147Н от 01.03.2016г.), както и мораторна лихва за периода след 24.03.2015г.

Претендират и разноски.

Ответникът - „З.А.” АД, в отговора си и допълнителния такъв от 14.02.2018г., оспорва иска:

- нямало доказателства за вината на лицето, сочено за делинквент;

- отговорен за инцидента бил пострадалият; евентуално, а не алтернативно (Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.) имало независимо съизвършителство;

- оспорва твърдението за близки връзки в семейството;

- оспорва и претенцията по размер;

- навежда и други правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал.

3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

В следствие описаното в исковата молба ПТП е починал К.А.Г., баща на С.К.Г., М.К.Г. и А.К.Г.. Не се спори, че вторият участник в инцидента - Р.В.П.управлявал МПС с ДКН № ********, е застраховал своята ГО

(към онзи момент) при ответника

(определение от 02.02.2022г.).

С

Присъда № 3 от 23.6.2020г., влязла в сила на 11.05.2021г., ВНОХД № 470 по описа на Пловдивски апелативен съд за 2019г., подсъдимият Р.В.П.е признат за виновен в това че: на 24.03.2015г. на път *** (**, Р. -П.), в отсечката с.

С. - с. М. с., обл. П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил "Ф.

Б. ", с рег. № ****е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К.

А. Г., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ...

Депозирани са заключения на три СПЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях се установява, че:

Относно

А. Г.:

Изследването се проведе в офис на „С.-К.“ ООД на 04.06.2022г. Връзката с освидетелствания бе осъществена трудно, през офиса на адвокатската кантора и след това с помощта на защитника.

Състояние при освидетелстването:

Телесно и неврологично - б.о.

Психично.

Установяват се следните параметри на психичното състояние: адекватно участие в изследването; ориентацията е всестранна; поведението овладяно; емоционално - често се натъжава, но успява да се овладее; мисленето е подредено, дискретно спънато, със сравнително небогат речников фонд и затруднения в изказа; трудна за преодоляване алекситимия, която налага задаването на допълнителни въпроси; няма болестни отклонения в темпа, структурата и съдържанието на мисленето; когнитивните възможности не показват патологични отклонения.

При А. Г. личи желание да обясни, но трудно експресира дълги изрази, рядко спонтанно и най-често с насочващи въпроси.

Описва, че сега работи като арматурист, по време на катастрофата бил безработен, живеел на семейни начала, имал три деца. Отрича минали заболявалия, както и психиатрични консултации и лечение. За катастрофата му казали полицаите.

Изпаднал в „шок, паника“, защото баща му му бил опора, почувствал се „безпомощен“, останал бил „самичък“.

Тежко му била „на душата“. В този момент „бил изключил“, отишъл да го види, но не го допуснали.

Три дена бил „много отчаян“, не спял, почти не се хранел.

Със сестричките си само се виждал.

Чувствал

„отчаяние, болка“.

Отслабнал.

Това продължило няколко месеца.

Погребали го на следния ден. На погребението бил „много отчаян, нямал сили да върви“. След погребението му било

„много кофти“.

В такова състояние бил поне три четири години.

При изследването когато идвал насам пак му било „мъчно, тъжно, тежко“.

Когато пътувал му идвало на акъла винаги катастрофата.

Два пъти ходил на мястото на катастрофата.

Като минавал покрай мястото се „натъжавал, подминавал бързо“ и му било тежко, но трябвало да отива на работа и да минава от там. Не бил сънувал нито веднъж баща си.

Преди да му се обадят полицаите имал чувството, че баща му се прибрал, че отворил пътната врата, чул стъпки, но нямало никого. След половин час дошли полицаите, Консултации или лечение не бил провеждал. Чувствал се самичък, но горе долу се оправял.

Драматични промени в състоянието на А. Г. настъпили в деня на катастрофата, когато полицейски служители му съобщили за смъртта на баща му.

Според наличните данни те са се изразявали в интензивни фиктивно-вегетативни смущения, съобразно капацитета за реакции на лицето.

Набелязва се динамика на промените - свръхинтензивни непосредствено след получаване на травматичната информация и в следващите няколко дни, предвид неизбежните ритуални събития.