Решение № 829 от 03.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Русе, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520101414 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание 55, ал.1 пр.1 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Интер Фригомар“ ЕООД против И. Е. И., в която се твърди, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № ** от 18.03.2024г., с който ответникът бил назначен на длъжността „******“ в ищцовото дружество. С друг трудов договор с № 21 от 21.02.2023г. в ищцовото дружество бил назначен на работа на същата длъжност и лицето И. П. И., който работел и до момента в дружеството. Твърди се, че ответникът е освободен от работа със Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение от 12.07.2024г., на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 24.06.2024г. Заповедта била връчена на 12.07.2024г. и като неоспорена влязла в сила.

Тъй като между имената на двамата работници имало съвпадение в две от тях, работодателят по погрешка и без правно основание на 18.11.2024г. с преводно нареждане превел сумата от 1900лв., представляваща начислени за месец октомври 2024г. командировки и нощен труд вместо по банковата сметка на И. П. И. по тази на И. Е. И.. Работодателят не открил веднага грешката, а след няколко дни, когато му се обадил И. П. И. и попитал защо не са му изплатени дължимите суми. По тази причина работодател се свързал по 1 телефона с И. Е. И., но той категорично отказал да върне обратно на дружеството получената от него неправомерно и без правно основание сума в размер на 1900лв. Поради това се счита, че са налице предпоставките за осъждане на ответника да върне получената без основание сума от 1900лв.

По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно решение, с което И. Е. И. бъде осъден да заплати на „Интер Фригомар“ ЕООД сумата от 1900лв., представляваща платена без основание с банков превод от 18.11.2024г. сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата от 292.06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1900лв., считано от 18.11.2024г. до 28.12.2025г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди, че при започване на работа в ищцовото дружество, ответникът е имал уговорка за плащане на трудово възнаграждение в размер значително надвишаващ това, което е уговорено в трудовия му договор. Също така му били дължими и суми за положен нощен труд. Ответникът твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение, останали неизплатени задължения на работодателя към него за трудови възнаграждения, включително и за нощен и извънреден труд в размер на 2990 лв., която сума му била обещана да бъде изплатена. След прекратяването на трудовото правоотношение между страните, ответникът предявил иск за заплащане на сумата от 699 лв., представляваща нетния размер на неизплатеното му трудово възнаграждение за м.юни 2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска; сумата от 500 лв. частично от 3150 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за месец юни 2024г. за положен нощен и извънреден труд, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане, сумата от 343 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и сумата 1043,49 лв. обезщетение за неспазено предизвестие. По предявената искова молба било образувано гражданско дело № *** от 2024 г. по описа на РС - Русе, което в последствие било изпратено по подсъдност и образувано пред РС Монтана като гражданско дело № *** от 2025 г. Не се оспорва, че след образуване на делото, на 18.11.2024г., работодателят е превел по сметката на ответника сумата от 1900 лв., като основанието било за командировки и 2 нощен труд. Тъй като същият имал да получава суми на това основание приел плащането и счита, че същото му е дължимо, и предвид това плащане оттеглил предявения от него иск с правно основание чл. 261 КТ за заплащане на 500 лв. частично от 3150 лв. Също така се счита, че на основание чл. 271, ал. 1 работникът не е задължен да връща добросъвестно получени суми за трудово възнаграждение по трудово правоотношение. Счита се, че тази сума ответникът я получил добросъвестно. По тези съображения се моли исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че по силата на трудов договор № ** от 18.03.2024г., ответникът е назначен на длъжността „******“ в ищцовото дружество, при уговорено трудово възнаграждение в размер на 933 лв. Със заповед №**/12.07.2024г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326, ал.1 КТ.

Според представените към отговора писмени доказателства – разпечатка от електронна кореспонденция, след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, между ответника и управителя на ищцовото дружество (Ц.Ц.) е обсъждано заплащането на останали дължими на ищеца суми по трудовото правоотношение (прим. съобщения от месец август и септември 2024г.).

Няма спор по делото, че на 18.11.2024г. с преводно нареждане ищцовото дружество е превело по банковата сметка на ответника сумата от 1900лв., с посочено основание „командировки и нощен труд за 10,2024“.

По предявена от И. Е. И. искова молба на 23.10.2024г. е образувано първоначално гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе, което последствие е изпратено по подсъдност и образувано като гр.д.№***/2025г. на РС Монтана, с която искова молба е претендирал от ответното дружество заплащането на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения, включително и за положен нощен и извънреден труд, за които искът е предявен частично за 500лв. от общо 3150лв. Видно от приложеното Решение №***/25.11.2025г. на РС – Монтана и протокол от открито съдебно заседание, след получаване на сумата по горепосочения банков превод, И. Е. И. е оттеглил иска си за извънреден и нощен труд и производството по делото е 3 прекратено в тази част. Изрично в мотивите си съдът е посочил, че и „двете страни посочват, основанието на плащането е нощен труд и командировки“.

Решението на РС – Монтана е обжалвано от „Интер Фригомар“ ЕООД, като дружеството в жалбата си изрично се е позовало на плащането от 1900 лв.

(стр. 7 от жалбата му), с които е твърдяло, че е изплатило изцяло дължимото на И. трудово възнаграждение, неизплатен годишен отпуск и обезщетението за неспазено предизвестие. Извършеното плащане е било обсъдено както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд и е съобразено при разрешаване на правния спор между страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД.

Фактическият състав на този иск изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на правно основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В случая обаче се установява основание за извършеното плащане – неизплатени трудови възнаграждения и това основание се установява не само от посоченото от ищеца в преводното му нареждане, а и изрично от неговите изявления.

Ищецът в предходно производство (в което е имал качеството на ответник) по гр.д.№***/2025г. на РС – Монтана изрично се е позовал на това плащане, като направено в полза на И. Е. И. и същото е съобразено както от последния (оттеглил е частично исковата си претенция) така и от съда при разрешаване на правния спор и определяне на дължимите от работодателя на работника суми. Ако действително работодателят беше допуснал грешка при процесния превод от 1900лв., която е разбрал няколко дни след него (т.е. още през месец ноември 2024г.), както се твърди в исковата молба за образуване на настоящото производство, защо тази грешка не беше посочена в предходното дело, разгледано чак през следващата година. След като тази сума вече е съобразена и приета като платена в полза на И. Е. И. по приключилото с окончателен съдебен акт гражданско производство между страните, ищецът в настоящото производство в нарушение на принципа на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права е претендирал и продължава да поддържа „връщането ѝ“, позовавайки се на института на неоснователното обогатяване, възползвайки се от формално посоченото в 4 преводното нареждане основание и липсата на съществуващо към месец октомври 2024г. трудово правоотношение между страните. Това разминаване обаче също е обсъдено от съда в предходното производство, в което обаче дружеството е твърдяло, че плащането е в полза на работника, но е претендирало погасяване с него на различни свои задължения от приетите от първоинстанционния съд.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че цялостния анализи на представените по делото доказателства (включително и влязлото в сила по гр.д.№***/2025г. на РС – Монтана) дава основание да се приеме, че към датата на която е извършен паричния превод от 1900 лв., дружеството е имало неизплатени парични задължения към ответника и то в размер по-висок от платената сума, поради което той е имал основание да приеме плащането (както и е направил) дори и поради неточното посочване на основанието на което се извършва плащането. Поради това би могло да се приеме, че получаването на сумата по превода е добросъвестно по смисъла на 271 КТ и дори само на това основание ответникът не дължи връщането ѝ (т.е. и без да бъде съобразяван изхода от спора по предходното производство между страните). Този извод се обосновава и допълнително от обстоятелството, че плащането е направено след като е образувано от И. Е. И. предходното производство с претенция неплатени трудови възнаграждения и обезщетения.

По изложените съображения предявеният главен иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД: поради неоснователността на обуславящия го иск, следва да бъде отхвърлен и обусловения иск за заплащане на обезщетение за забава.За пълнота по този иск следва да бъде отбелязано още, че в хипотезата на платено без основание, длъжникът изпада в забава по отношение на получената сума само след като бъде поканен за връщането й от кредитора, което в случая не се установява, още по-малко на посочената като начална дата на забавата, съвпадаща с датата на паричния превод, което е в пълно противоречие с изложените в исковата молба обстоятелства.

Също така за пълнота на изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че образуването на настоящото производство е явен пример за „злоупотреба с право“ и нарушение на принципа на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права от страна на ищеца. Исковата молба за образуване на настоящото 5 производство е депозирана 29.12.2025г. пред РС – Монтана (вх.№***) и в нея е обосновано, че паричният превод от 18.11.2024г. е извършен по банковата сметка на ответника „погрешка“ и се претендира връщане на платеното без основание. Исковата молба е изготвена и подписана от пълномощника на дружеството-работодател - адвокат З. В. Г.-М.. На същата дата и от същия адвокат е депозирана въззивна жалба срещу решението на РС – Монтана по гр.д.№***/2025г. (вх. №***), на стр. 7 от която е посочено „С преводно нареждане от 18.11.2024 год., представено по делото, на ищеца е изплатена /след завеждане на делото/ сумата от 1900 лева. В основанието погрешно е посочено командировки и нощен труд за 10.2024 год., тъй като ищецът не е работил вече в дружеството през м. 10.2024 год.“ Очевидно е, че в един и същи момент ищецът в настоящото производство се позовава на процесното плащане като извършено „погрешка“ по сметка на ответника, а в друго производство твърди точно обратното, с цел да използва плащането за погасяване на съществуващите си задължения към ответника (ищец в другото производство) и това „различие“ не може да бъде обосновано с грешка, т.е. действията на работодателя са напълно съзнати и недобросъвестни !