Решение № 94 от 13.08.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Търговище, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500190 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.

Производството по делото е образувано по депозирана жалба от М. А. Б.

ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ом., ул. „Ар.", № **, действаща чрез пълномощника си адв. С. М. Р., ТАК, със съдебен адрес: гр. П. ****, ул.

„**Я.", №*, офис * против постановление от 16.06.2026 г. по изпълнително дело № 20217690400749 по описа на ЧСИ Анелия Загорова, с рег. № 769, с район на действие ОС – Търговище.

С атакуваното постановление съдебен изпълнител е определил дължимите по изпълнителното дело такси. Атакува се постановлението в частта, в която е определена дължимата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размер на 3 563.50 лева- 1 808.18 евро. Твърди се, че жалбата е определена в противоречие с дадените в ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС тълкувания, съгласно които тази такса е определена като „такса успех“. Това предполага, че тя е възнаграждение за постигнат от ЧСИ резултат- реално събиране на вземането и не може да бъде изискуема преди или без наличието на такъв резултат. В случая съдебен изпълнител е предприел принудително събиране на вземането на кредитора, като е наложен запор на вземанията за пенсия през 2021 година, докато ПДИ и е връчена на 31.03.2026 г. По този начин е била лишена от възможността доброволно да изпълни задължението 1 си. Твърди, че длъжникът отговаря само за необходимите разноски по изпълнението, а доколкото тази такса е начислена върху незаконосъобразни действия, не може да се приеме за „необходима". На следващо място твърди, че тази такса не може да се вписва в сметката по делото преди да бъдат събрани вземанията, тъй като размерът е нормативно обвързан с реално събраното. Таксата не се дължи авансово, а само при реално събрани суми по изпълнението. Поради изложеното моли постановлението на ЧСИ Анелия Загорова по изп. дело № 20217690400749 в частта, с която е начислена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3 536.50 лева/ 1808.18 евро да бъде отменено, като незаконосъобразно. Претендира разноски.

От взискателя е депозирано възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК. Излага се становище, за неоснователност на жалбата с аргумент, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника съгласно на чл. 79 от ГПК. Предвидени са и изключения, които не са приложими в случая. Таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са нормативно определени в ТТРЗЧСИ чл. 78 от ЗЧСИ. Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е пропорционална такса и е дължима от длъжника по делото при събиране на вземането, предмет на изпълнителното производство и се определя върху действителният размер на вземането по изпълнителния лист. По отношение на претендираните разноски в настоящото производство, твърди, че не се следват. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК) е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим.

В обясненията си съдебен изпълнител е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3536.50 лв. с ДДС е определена въз основа на материалния интерес по делото, който е в размер на 45 451.43 лв. Тя се дължи и пропорционално при събиране на парично вземане. Такъв е бил и подхода при събирането на таксата по делото.

След като обсъди изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на изпълнителното действие и прецени извършените до момента действия от ДСИ, съдът установи следното:

Производството по изпълнително дело ИД №20217690400749 по описа на ЧСИ Анелия Загорова е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 09.09.2010 г. по ч.гр.д. № 42244/10 г. по описа на РС – София издаден в полза на „ОББ“ АД против М. А. Б. за сумата от 26 048.74 лв., ведно с наказателна лихва в размер на 96.63 лв., сумата от 3 515.64 лв., договорна лихва и законната лихва върху главницата от 25.08.2010 година, и разноски по делото, в размер на 1 339.83 лв. Взискателят по изпълнението „ЕОС 2

МАТРИКС“ ЕООД С ЕИК 131001375 гр. София частен правоприемник на „ОББ“ АД. За събиране на вземането по делото е извършена публична продан на ипотекиран недвижим имот собственост на длъжника. Наложен е и запор на банкови сметки в „ПИБ“ АД от 08.06.2021 г. на длъжника. Към 21.06.2021 година-датата на ПДИ към длъжника, размера на дълга е 54 683.49 лв., видно от приложената по изпълнителното дело сметка за размера на дълга.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящия състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна, която има право на жалба, против акт на съдебен изпълнител, който съгласно чл. 435 от ГПК подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване е постановление на съдебен изпълнител от 16.06.2026 година, с което са определени дължимите по изпълнението такси от страна на длъжника. Постановлението е издадено след указания от ОС – Търговище към съдебен изпълнител за изготвяне на постановление, в което ясно да са посочени и конкретизирани дължимите от длъжника такси по изпълнението.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в Част Първа, Глава осма, Раздел ІІ, чл.71-84 от ГПК. Като норми от общата част на процесуалния закон тези правила на общо основание са приложими и за изпълнителното производство. Длъжникът отговаря за разноски в изпълнителното производство, освен когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В конкретния случай, не са налице основанията за изключване на отговорността на длъжника за разноските в изпълнението.

Оплакванията на жалбоподателката във връзка с начислената такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ, са в посока, че тази такса е пропорционална и доколкото е т.нар. „такса за успех“, тя не се дължи авансово, а след събиране на дълга, както и, че не е била надлежно уведомена и не и е била дадена възможност да заплати доброволно, в срока за доброволно изпълнение. Според т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение.

Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се 3 събират в процент според материалния интерес. Дължимата такса по т. 26 се определя върху сбора от сумата по изпълнителния лист и сумата, определена за адвокатско възнаграждение на взискателя, ако такова е заплатено. Тази такса при периодични погасявания на дълга се изчислява и удържа само върху размера на реално извършените частични плащания, а не авансово върху остатъка, който все още не е платен. Т.е. ако се събере само част от дълга, таксата се изчислява върху цялото вземане, но се удържа само сума, съответстваща пропорционално на реално постъпилото частично плащане.

Недопустимо е ЧСИ да изиска от длъжника да плати цялата такса по наведнъж в началото преди целият дълг да бъде събран, а и в случая това не е сторено.

Видно от приложената по изпълнителното дело справка относно размера на дълга към 06.07.2021 година /ПДИ към длъжника/, задължението по делото е в размер на 26 048.74 лв. главница и 28 634.75 лв. лихви, общо 54 683.49 лв. Таксата по т. 26 е изчислена правилно върху размера на дълга, без към него да са включени и другите дължими такси по изпълнението. По изпълнителното дело дългът е погасяван чрез частични плащания, като при постъпване на суми по изпълнението от третото задължено лице- ПИБ АД, към всяка сума съдебният изпълнител е удържал само сума, съответстваща пропорционално на реално постъпилото частично плащане. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въззивницата- длъжник по изпълнението претендира разноски в настоящото производство. Такива не се следват, тъй производството е срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски.

Въз основа на горното, съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. А. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ом., ул. „Ар.", №**, действаща чрез пълномощника си адв. С. М. Р. ТАК, със съдебен адрес: гр. П. ****, ул. „** Я.", №*, офис * против постановление от 16.06.2026 г. по изпълнително дело № 20217690400749 по описа на ЧСИ Анелия Загорова, с рег. № 769, с район на действие ОС – Търговище, в частта в която е определена пропорционалната 4 такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5