Решение № 51 от 10.02.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. гр. Лом, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620100045 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с ЕИК ***, представлявано от членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., чрез юрисконсулт П. П., срещу В. Г. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. *******, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД - за признаване за установено, че ответникът дължи вземането, присъдено в заповедното производство по ч.гр.дело № 2101/2023 г. по описа на РС-Лом, сумата общо 388,88 лв. за периода 10.11.2020 г. до 17.02.2021 г., от които:

303,74 лв. главница по договор № 505687023 от 29.01.2020 г., включваща 56,28 лв. за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и 247,46 лв. общо неустойки, 85,14 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода 26.11.2021 г. 26.10.2023 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на образуване на ч. гр. дело № 2101/2023 г. по описа на PC – Лом – 09.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2101/2023 г. по описа на ЛРС.

Твърди се в исковата молба, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и В. Г. А. с ЕГН: ********** е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, идентифициран с неговия уникален номер 505687023 от 29.01.2020 г., към който са предоставяни услуги с партиден номер М6475523.

Към горепосочения договор са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с тарифни планове както следва:

1

Мобилна услуга - Net box с номер *** и тарифен план А1 net box 75 с месечна такса 23,99 лв., сключен на 29.01.2020 г. за срок от две години.

За периода от 07.10.2022 г. - 06.11.2022 г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството, а ответникът не е заплатил задълженията си в сроковете съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане за посочения период.

Ответникът е имал незаплатени задължения и за предхождащи периоди. В тази връзка на 03.01.2021 г. договор № 505687023 със системен партиден номер М6475523 е прекратен поради неплащане, продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в размер на 247,46 лв.

Предвид гореизложеното за периода 10.11.2020 г. до 17.02.2021 г. ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 303,74 лв. по договор № 505687023 от 29.01.2020 г. формирани както следва - 56,28 лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и 247,46 лв. - общ размер неустойки. Върху посочената обща сума е начислена мораторна лихва в размер на 85,14 лв.

В тази връзка и на основание чл. 415 от ГПК се предявява искът за установяване съществуването на парично вземане в общ размер на 388,88 лв., от които 303,74 лв. по договор № 505687023 от 29.01.2020 г. формирани както следва - 56,28 лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и 247,46 лв. - общ размер неустойки, както и 85,14 лв. мораторна лихва за периода 26.11.2021 г. - 26.10.2023 г. От страна на „А1 България“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2021/2023 г., 3 с-в. на PC - Лом. Срещу издадената заповед за изпълнение е депозирано възражение.

Сумата от 56,28 лв. се претендира по договор № 505687023 от 29.01.2020 г. със системен партиден номер М6475523 и съставлява цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условия, за които са издадени следните счетоводни документи: фактура № 420738955/10.11.2020 г. с падеж 25.11.2020 г. за сумата 32,40 лв. и фактура № 422281045/10.12.2020 г. с падеж 25.12.2020 г. за сумата 23,88 лв.

Сумата от 247,46 лв. съставлява общ размер на неустойки, формирани, както следва: по отношение номер *** – неустойка за допълнителни услуги – екстра, предоставена към основната за посочения номер – 47,49 лв.; по отношение на номер *** – цена на невърнато оборудване по ценова листа, предоставен 4G router Netbox /Huawei B 311 - 221 black + ext Antenna/ за посочения номер – 140 лв., както и за същия номер *** – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер – 59,97 лв.

Към горепосоченото задължение се претендира и мораторна лихва върху цялото вземане в общ размер от 85,14 лв. за периода 26.11.2021 г. - 26.10.2023 г.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез адв. Р.

Б. от МАК. Сочи, че предявеният иск за неустойка в размер на 247.46 лв. е неоснователен, тъй като договора за мобилни услуги от 29.01.2020 г. е действащ и към настоящия момент 2 не е прекратен. Договорът за мобилни услуги от 29.01.2020 г. е за срок от 24 месеца (т. 6.3. от ложение № 1 към Договора) - до 29.01.2022 г. и може да се прекрати с 1 - месечно писмено известие (т. 6.5. от Приложение № 1 към Договора), след което от 30.01.2022 г., ако не е прекратен с 1 - месечно писмено предизвестие, става безсрочен и се прекратява с 1месечно предизвестие, като към ИМ няма приложено предизвестие от ищеца до ответника за прекратяване на договора поради неизпълнението му от страна на ответника. Иска се отхвърляне и на другите искове като недоказани, като се оспорва истинността на представените с ИМ фактури. При условие на евентуалност сочи, че заплащаието на неустойка е свързано с предсрочното прекратяване на довора за мобилни услуги по вина па потребителя, по негова инициатива или при нарушение на задълженията му по договора, в т.ч. Общите условия. По същество предсрочното прекратяване па договора представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Сочи се, че клаузата за неустойка по т. 7 от Приложение № 1 към Договор е нищожна, тъй като е неравностойна и противоречи на добрите нрави, и следва да бъде прогласена за нищожна.

В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител. Депозирано е становище по хода на делото, като се моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание ответницата не се явява, за нея се явява адв. Р. Б. от МАК, като се моли за отхвърляне на иска.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение с № 1420 от 13.11.2023 г. по ч.гр.д. № 2101/2023 г. на ЛРС било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 388,88 лв. от които: 303,74 лв. главница, включваща 56,28 лв. неплатени суми за месечни такси и потребление на използвани услуги и 247,46 лв. неустойка, дължима при прекратяване на договорен ангажимент по вина на абоната, 85,14 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода, представляващ първи ден на забавата по всеки осчетоводен документ, до датата, предхождаща депозиране на заявлението, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 09.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 175,00 лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса 25,00 лв. и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, в което длъжникът изрично е посочил, че признава, че дължи само сумата от 56,28 лв., но не дължи сумите от 247,46 лв. и от 85,14 лв.

Представен е по делото договор с номер 505687023 о т 29.01.2020 г. Договорът е с рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор.

3

Във връзка с изложеното е представено Приложение № 1 от 29.01.2020 г., касаещо предоставяне на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта

8935901187059214605 с телефонен номер *** - Net box с номер *** и тарифен план А1 net box 75 с месечна такса 23,99 лв., сключен на 29.01.2020 г. за срок от две години съгласно чл.

6 от същото. Предоставено е и оборудване - предоставен 4G router Netbox /Huawei B 311 221 black + ext Antenna/ за посочения номер, видно от приложен Приемо-предавателен протокол от 29.01.2020 г. По силата на т. 5.1 от Приложение № 1 абонатът получава за временно ползване следното оборудване - 4G Wi Fi рутер в комплект съм SIM - карта.

Съгласно т. 5.2 оборудването се предоставя за срока на действие на договора за услугите.

Съгласно т. 5.4. при прекратяване на договора за услугите в това Приложение абонатът се задължава да върне на А1 оборудването в пълна комплектност и изправност, като предаването се удостоверява с приемо-предавателен протокол. Уговорено е в чл.5.7.1, че ако оборудването е изгубено, откраднато или унищожено по вина на абоната, се заплаща по ценова листа към момента на заплащане на сумата. Приложена е ценовата лист /л.40/, видно от която неустойката за 4G устройство за услугата net box е в размер на 140 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Съдът е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК след депозирано възражение срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За допустимостта на предявения иск исковият съд следи служебно, като извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство – така т.10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 2101 по описа за 2023 г. на Районен съд - Лом, по повод на депозирано заявление от ищеца «А1 България» ЕАД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено длъжникът В. Г. А. да заплати на заявителя горепосочените суми. Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на настоящата искова молба, са напълно идентични. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника на 21.11.2023 г., видно от съобщението л.35 от частното гражданско дело. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът е депозирал възражение вх. № 9304/24.11.2023 г. Заявителят е уведомен с разпореждане на съда на 12.12.2023 г. за депозираното възражение, поради което предявеният от него иск на 08.01.2024 г. е в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК. Поради изложените обстоятелства, съдът намира, че предявеният установителен иск, с който е сезиран, е процесуално допустим, отговаря на посочените специални процесуални предпоставки, поради което следва да се разгледа по същество.

Съдът е приел в доклада си, че е безспорно възникнало валидно облигационно отношение между страните с оглед на това, че ответникът не оспорва този факт, като не спори, че е подписал договора и приложенията към него. Останалите обстоятелства са били спорни – прекратен ли е договорът, за да се дължат неустойки, както и фактурите отразяват 4 ли действителното потребление на ответника, като в откритото съдебно заседание се уточнява от ответника, че не се спори досежно потреблението на мобилни услуги.

За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника с твърдения предмет и посочените параметри, съобразно сключените договори; изпълнение на договорните си задължения. При успешно проведено доказване на тези факти от ищцова страна ответникът следва да докаже плащане на задълженията по договора, респ. погасяване чрез други способи, като носи тежестта да докаже правопогасяващите си възражения.