Решение № 50 от 22.04.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Варна, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600391 по описа за 2024 година Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 11/07.10.2024г., постановена по НОХД № 201/24 г. на Окръжен съд Търговище (ТОС), с която подс. Е. Т. С. бил признат за виновен в извършени престъпления по чл. 116 ал. 1 т. 6 а вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за което с приложение на чл. 58 б. а вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9 години; и по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. второ вр. чл. 129, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. Като общо по чл. 23 ал. 1 от НК на подс. С. било наложено по-тежкото, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 9 години, при първоначален строг режим. Съдът зачел периодът на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С присъдата бил уважен предявеният граждански иск от Б. К. Р., действаща със съгласието на своя баща и законен представител К. Р. Х., в размер на 8 000лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2023 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск бил отхвърлен до пълния му размер от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан. Съдът се разпоредил с веществените 1 доказателства, прилагайки чл. 53 ал. 1 б. а от НК по отношение на оръжието, и възложил на подсъдимия разноските по делото ведно със заплащането на дължимата държавна такса по уважения граждански иск.

Делото във въззивния съд е образувано по жалба на защитник на подсъдимия – адв. Д. М.. Счита се, че постановената присъда е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и наложеното с нея наказание за всяко от престъпленията е явно несправедливо. Иска се да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подс. С. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При условията на алтернативност се моли за намаляване на наложените наказания за всяко от престъпленията до минималния размер от 3 месеца, като се постанови и отлагане по чл. 66 от НК с минимален изпитателен срок.

След проведеното въззивно съдебно следствие с излагане на допълнителни обяснения от подсъдимия, представителят на прокуратурата моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Счита, че ТОС е извършил необходимия и дължим, спрямо процесуалния и материалния закон, анализ на събраните по делото доказателства, стигайки до правилни и законосъобразни правни и фактически изводи. По отношение на наказанието прокурорът сочи, че е наложено при условията на чл. 55 от НК, отчитайки, че деянието убийство е останало именно във фазата на опита, като в мотивите са изложени аргументи защо не е налице доброволен отказ от довършване на престъплението. Намира присъдата за правилна и моли да бъде потвърдена изцяло.

В производството като частен обвинител и граждански ищец участва пострадалата Б. К. Р., действаща със съгласието на своя баща и законен представител К. Р. Х., и представлявана от служебно назначен особен представител повереник – адв. П.. В хода на пренията той моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Заявява, че съдът е направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства и присъдата не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция, защитникът адв. Б. поддържа жалбата.

2

Преценява становището на ТОС, че подсъдимият е желал да убие бившата си съжителка за неправилно, незаконосъобразно, необосновано от събрания по делото доказателствен материал, като направеният анализ на доказателствата от значение за правилното приложение на закона, е непълен и незадълбочен, довело до постановяването на порочен съдебен акт. Излага подробни доводи по доказателствата и преценява, че намерението, което подсъдимият искал да осъществи, било да упражни въздействие върху телесната неприкосновеност на бившата си жена с цел да получи това, за което реално е отишъл - да си види и да си вземе детето. Нападението осъществено спрямо пострадалата било в резултат на нейно поведение, претърпяла е твърде леки наранявания, които отговарят по своите морфологични белези на леки телесни повреди, подсъдимият доброволно се е отказал да продължи своите действия. Според защитника, психо-емоционално състояние на подсъдимия представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство и следва да бъде отчетено по чл. 55 от НК за допълнително снижаване на наказанието под минимума.

Моли подсъдимият да бъде оправдан за престъплението по чл.116 от НК, или да се приеме, че в случая е налице доброволен отказ от опит, алтернативно, при потвърждаване на приложената квалификация, да се измени присъдата като наказанията бъдат намалени и отложени по реда на чл.66 от НК с максимален изпитателен срок.

В пренията по същество, подсъдимият не изразява становище. В последната си дума моли „присъдата да падне, ако може“.

Настоящият състав на въззивната инстанция, след пълна и задълбочена проверка на доказателствата по делото, при обсъждане на възраженията на страните, счита следното:

І. От фактическа страна.

След провеждане на разпоредителното заседание на 14.08.2024г., производството пред първоинстанционния съд протекло по общия ред в едно съдебно заседание на 07.10.2024г., в края на което била постановена и обжалваната присъда. След изслушване на допълнителните обяснения на подс. С. в хода на проведеното въззивно съдебно следствие на 13.03.2025г., 3 съставът обсъди задълбочено доказателствения материал и намери за установени следните факти и обстоятелства:

През 2018 г. подс. Е. С. (р. на 07.05.2000 г.) и пострадалата свид. Н.Е.Ш.

(р. на 16.05.2004г.) заживели на съпружески начала първоначално при родителите на подсъдимия в гр. Разград, а след това в жилище под наем в същия град. От съжителството им се родили три деца – НЕ. (момче, родено през 2020 г.), А. (момиче, родено през 2021г.) и К. (момче, родено през 2023г.), от които подс. С. припознал само първото. След като се отделили да живеят самостоятелно, подсъдимият започнал почти ежедневно да употребява алкохол, често обиждал и удрял свид. Ш., имало дори случай да я гони от дома им и тя да нощува извън него. През лятото на 2023 г., когато вече била бременна с най - малкото дете, свид. Ш. решила, че не може повече да търпи отношението на подсъдимия и го напуснала. При подс. С. останало най голямото дете, а свид. Ш. с второто дете се върнала в дома на родителите си в с. Подгорица, общ.Търговище, на ул.“Захари С.“ № 24, където живеела и помалката й сестра свид. Б. К. Р. (родена на 17.06.2010 г.).

След раздялата отношенията между двамата бивши фактически съпрузи се влошили още повече, като между тях възникнали и спорове относно контактите на подсъдимия с децата. Многократно лично или чрез интернет подс. Е. С. отправял обиди и заплахи, включително и по отношение на родителите и сестра й свид. Б. Р., а свид. Ш. и майка й отвръщали също с обиди по социалните мрежи. Свид. Ц.С., полицейски служител, квартален на с. Подгорица, бил запознат с протичащите отношения. През лятото, при едно от посещенията си с цел да види второто дете, подс. С. и братовчед му свид.

С. С. успели да вземат и откарат с тях момиченцето, което било върнато на свид. Ш. с намесата на полиция.

През м. август на 2023 г. бременна с третото дете, свид. Ш. била в болницата в гр. Търговище, където при посещение на 23.08.23 г. подсъдимият й нанесъл побой и с удар с юмрук й счупил носа. За това му деяние със Споразумение № 166/27.09.2023 г. по АНД № 717/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище, влязло в сила на същата дата, подс. С. бил признат за виновен в нанасяне на лека телесна повреда на бременна жена и в условията на домашно насилие, престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 5а във вр. с чл.

4

130, ал. 1 от НК, и на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева. Веднага след сключване на споразумението подсъдимият напуснал страната и отишъл да работи в чужбина, но продължил да изпитва ревност към бившата си жена, да отправя обиди и закани към семейството на свид. Ш.. На 20.12.2023 г. се върнал Република България.

На 21.12.23 г. следобед подс. С. употребил алкохол и решил да отиде отново при свид. Ш.. Взел и поставил на кръста си кухненски нож с обща дължина 31 см, с металното острие с дължина 19,3 см и най - голяма ширина - 3,7 см. Наел таксиметров автомобил с водач свид. Б. Х. и между 15,30 - 16,00 ч. пристигнал в с. Подгорица пред дома на семейството на свид. Ш., слязъл и казал на шофьора да го чака.

По същото време в къщата били свид. Ш. с двете си деца и сестра й свид. Б. Р.. Подс. С. влязъл в къщата, свид. Ш. се изненадала от появяването му и го попитала защо е дошъл. Подсъдимият С. искал да му даде детето и настоявал на висок глас и тя да се прибере при него вкъщи. Свид. Ш. се страхувала от него, дала му да вземе в ръце момиченцето, но категорично отказала да тръгне с него. Подсъдимият упрекнал свид. Ш., че тя говори по телефоните с мъже и я питал с кого. Тя му казала, че него не го иска и да я остави на мира. Това ядосало подсъдимия, който започнал да крещи и й нанесъл удар с юмрук по главата. Виждайки случващото се, по-малката сестра свид. Р. се опитала да помогне на кака си и започнала да дърпа настрани подсъдимия. В този момент той извадил иззад гърба си ножа, който носел на кръста. Заплашил свид. Ш. с думите „Ще те убия!“, като в същото време започнал да й нанася удари с ножа, основно насочени в областта на гърдите й. Пострадалата с ръце и с тяло се опитвала да се предпази и да го отблъсне. Въпреки съпротивата й, подсъдимият успял да нанесе четири удара с ножа по тялото й, от което били причинени прободно - порезни рани по лявата раменница и по гърдите на пострадалата. Виждайки кръвта по гърдите на сестра си, свид. Р. се опитала отново да дръпне подсъдимия, но той я блъснал, тя паднала назад и си ударила главата в печката. Изправила се и отново се насочила към подс. С., при което той замахнал и нанесъл удар с ножа по дясната й ръка, в резултат на което свид. Р. получила порезни рани по гръбната повърхност на дланта на дясната ръка. Подсъдимият казал на свид.

Р. да не се меси, че ще убие и нея. Свид. Ш. се възползвала от ситуацията, 5 хванала ръцете на подсъдимия, двамата започнали да се дърпат, докато тя успяла да издърпа ножа. Тогава свид. Ш. заплашила подсъдимия, че сега тя ще го убие. Обезоръжен и уплашен от заканите на свидетелката, подс. С. избягал от къщата, качил се в таксито и отпътувал за гр. Разград.

Свид. Ш. оставила ножа върху дървен скрин в стаята, след което се обадили на съседите и на свид. Т.А., съпруг на сестра й свид. К. Р., който подал сигнал на тел. 112. На място пристигнали полицейските служители – свид. Т.П. и М.М., а след тях и свид. Т.М. и Ц.С.. В 16.30ч. пристигнал екип на спешна помощ, в който била свид. Г.Е.Х., медицински фелдшер към Център за Спешна медицинска помощ гр. Търговище, която на място обработила част от раните на момичетата. Пострадалите били откарани и приети в спешно приемно отделение на МБАЛ-Търговище за оказване на медицинска помощ, където останали до 24.12.2023г. Свид. Р. претърпяла операция. На 22.12.2023г. пострадалите били прегледани от съдебен медик, за което били съставени съдебно-медицински удостоверения № 360 и №361 от същата дата.

Извършен бил оглед на местопроизшествие от разследващ екип, при който били иззети бяла дантела и марля с кръв по тях, ножът, както и проби от капки кръв по пода, в частта на изземването протоколът бил одобрен от съдия при ТОС. В хода на огледа бил изготвен и фотоалбум.