Решение № 5405 от 22.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5405 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110213446 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от «***» ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощника му – адв.Г.

Т.

-САК против

Наказателно постановление

№

724471-F716326/07.09.2023 г., издадено от директор на дирекция

„Обслужване” при ТД на НАП – София, с което на дружествотожалбоподател на основание чл.178 от ЗДДС е наложена „имуществена сакция“ в размер на 600 (шестстотин) лева за извършено нарушение на чл.96, ал.1, изр.2 от ЗДДС.

В жалбата се релевират доводи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.

В тази връзка на първо място се твърди липсата на компетентност на АНО, издал атакуваното НП.

По –нататък, в жалбата се излагат аргументи, че неправилно в НП е прието, че задълженото лице не е спазило законоустановения срок за подаване на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, тъй като към посочената в АУАН и НП дата, за него не било възникнало задължението по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗДДС.

На последно място в жалбата се развиват съображения за наличието на 1 маловажен случай на нарушение, като се отправя искане към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т. – САК, която в дадения ход по същество пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, по изложените в жалбата аргументи.

Административно-наказващият орган се представлява от юрк.Анкова, която оспорва жалбата, моли съда да я остави без уважение, и да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

При такъв изход на делото, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2023 г. служители на ТД на НАП – София извършили проверка по повод подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, при която се установило, че «***» ЕООД, ЕИК *** в качеството си на данъчно задължено лице по чл.3, ал.1 от ЗДДС, не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в 7 –дневен срок от датата, на която е достигнало облагаем оборот в размер на 50 000 лева и повече, за период не по –дълъг от два последователни месеца, включително текущия.

За резултатите от проверката бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 220422303036064/17.07.2023 г.

В хода на проверката от представените от дружеството счетоводни документи се установило, че «***» ЕООД, ЕИК *** е реализирало облагаем оборот за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС на 23.11.2022 г. в размер на 174 532,40 лева, формиран от учредяване и приемане право на строеж срещу задължение за построяване на «Нискоетажна жилищна сграда с надземни гаражи», находяща се в гр. София, ж.к.»Левски», зона «В», подробно описано в Нотариален акт за запазване, учредяване и приемане право на строеж върху недвижим имот № 129, том XVI, рег. № 38257, дело № 2758/23.11.2022 г. с учредители български физически лица и удостоверен материален интерес 174 532,40 лева.

2

Контролният орган извършващ проверката приел, че съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС заявление за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде подадено от дружеството в 7 –дневен срок от датата, на която е достигнало облагаем оборот в размер на 50 000 лева и повече (ЗДДС в сила към 31.12.2022г.), респ. и на 100 000 лева и повече (изм. – ДВ, бр.58/2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) за период не по –дълъг от два последователни месеца, включително текущия, т.е. до 30.11.2022 г.

При проверката се установило, че това заявление е подадено от «***» ЕООД на 03.07.2023 г., със закъснение от 214 дни.

За така установеното нарушение, на 18.07.2023 г. св.М. – на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП- София съставила срещу «***» ЕООД, ЕИК ***, Акт за установяване на административно нарушение № F716326 за извършено нарушение по чл.96, ал.1 вр.чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС.

Актът бил предявен и връчен на управителя на дружеството *** който след като се запознал със съдържанието му, подписал АУАН без възражения.

В законоустановения срок по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е било депозирано писмено възражение срещу съставения акт.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл.178 от ЗДДС дружеството-жалбоподател било санкционирано с налагане на имуществена санкция в размер на 600 лева.

Наказателното постановление било управителя на дружеството на 11.09.2023 г. връчено срещу подпис на

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН –резолюция за извършване на проверка № 222692302878009/03.07.2023г., Акт за регистрация по ЗДДС № 220422303036064/17.07.2023 г., АУАН № F716326 /18.07.2023 г., Заявление за регистрация по ЗДДС вх.№ ДДС-0000-0123248/03.07.2023 г., Нот.акт за запазване, учредяване и приемане право на строеж върху недвижим имот № 129, том XVI, рег. № 38257, дело № 2758/23.11.2022 г., Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на Изпълнителен директор на НАП, пълномощно № ПД-04- 3

29/31.01.2022 г., фактура № 0000000019 от 01.08.2023 г. и фактура № 0000000020/01.08.2023 г., видно от които дружеството –жалбоподател е превело на Цветанка Стоянова Трайкова и на Лидия Стоянова Вретенарова суми в размер на 6023,86 лева и на 25 596,82 лева, на основание „замяна право на строеж“; както и от гласните доказателствени средства –показанията на свидетеля –актосъставител. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Гълъбова, извършила проверката и съставила АУАН, възприемайки ги като обективни, логични и безпротиворечиви, намиращи подкрепа в приложените по делото писмени доказателства.

Съдът счита, че достоверността на събраните писмени доказателства не е опровергана или поставена под съмнение, поради което формира вътрешното си убеждение за фактите въз основа на тях. Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и непротиворечива, поради което не намери за необходимо обсъждането им поотделно, съгласно правилото на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно съдебно обжалване на издадения санкционен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от длъжностни лица, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност.

Компетентостта на АНО се установява от приложената към материалите на делото Заповед № ЗЦУ–1149/25.08.2020 г. на изпълнителният директор на НАП и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, поради което съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни.

4

Спазена е предвидената от закона писмена форма и задължителни реквизити, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на атакуваното НП.

Спазени са изискванията на чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление. Нарушението е описано ясно и точно, като му е дадена и съответната правна квалификация, поради което нарушителят е в състояние да разбере неговите фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е и сторил.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

На следващо място, настоящият съдебен състав въз основа на доказателствата по делото, приема, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение, за което е привлечено към отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, като според чл.130, ал.1 от ЗДДС - когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. В случая са налице две насрещни доставки – учредяване на право на строеж от физическите лица срещу задължението на строителя – приобритател да построи на съсобствениците на терена обекти от предвидената за строителство сграда. Данъчното събитие за доставките възниква по общите правила на ЗДДС – по чл.130, ал.2 от ЗДДС, като доставката по ал.1 с по-ранна дата на възникване на данъчното събитие се смята за авансово плащане. Ето защо, данъчното събитие възниква на датата на издаване на Нотариален акт за запазване, учредяване и приемане право на строеж върху недвижим имот № 129, том XVI, рег. № 38257, дело № 2758/23.11.2022 г. с учредители български физически лица и удостоверен материален интерес 174 532,40 лева, а именно 23.11.2022 г. и данъчната основа на доставката по учредяване на правото на строеж следва да се 5 определи по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДС. Ето защо, възраженията в жалбата, че неправилно е определена датата на настъпване на данъчното събитие от АНО не се споделят от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС ( изм., ДВ бр. 58 от 2022, в сила от 01.01.2023 г.) -Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Безспорно дружеството е реализирало оборот над 50 000 лева към 23.11.2022 г., формиран от учредяване право на строеж върху недвижим имот, поради което същото е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Като не е сторило това в законоустановения срок, от обективна страна дружеството–жалбоподател е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. Предвид обстоятелството, че е ангажирана отговорността на юридическо лице, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.

В случая правилно е приложена санкционната норма на чл.178 от ЗДДС, предвиждаща, че данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

Наложеното на «***» ЕООД административното наказание е индивидуализирано правилно в размер над законовия минимум, а именно в размер на 600 лева, предвид голямото закъснение на изпълнението на законовото задължение на дружеството- в размер на 214 дни, поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда въпроса за ревизиране размера на наложената санкция.