Решение № 2933 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2933 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Яна Борисова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100502990 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20000789 от 06.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 63817 по описа за 2020 г. на СРС са отхвърлени предявените от "Т.С." ЕАД срещу Е. М. У. искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ и с правно основание чл.86 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 640,28 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к."*******; сумата от 106,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 08.09.2020 г.; сумата от 24,49 лв. - главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 08.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 4,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 08.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 44248/2020 г. по описа на СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страна на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от "Т.С." ЕАД срещу решението в неговата цялост.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното решение, като въззивникът моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Сочи, че съдът не отчел обстоятелството, че правото на собственост е безсрочно, като същото се изгубва чрез способи, изчерпателно изброени в Закона за собствеността.

1

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от особения представител на ответника - адв.З. О., в който е изложено становище за правилността на постановеното решение, като моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението съдът приема следното:

За да се уважи искът за установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия, по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на ответниците да заплащат стойността , както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото, съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, поради което и за ответника е възникнало задължение за заплащане на стойността на същото.

Законът за енергетиката /обнародван в ДВ, бр.107 от 09.12.2003 г./ сочи в разпоредбата на чл.149,ал.1,т.6 основния източник, пораждащ облигационно правоотношение, и това несъмнено е писмен договор, сключен при общи условия, по силата на който възникват права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и друг начин за възникване на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ. В този случай и без лицето да е сключило писмен договор с "Т.С." ЕАД, по силата на тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право на собственост, или вещно право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана сграда, се счита, че лицето е клиент на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно отношение по силата на закона. За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че не е безспорно установено по делото, че ответникът е собственик на недвижимия имот през процесния период, тъй като е представен нотариален акт, който го легитимира като собственик, но 18 години преди исковия период, поради което и при липса на представени от ищеца актуални данни, съдебното решение не можело да почива на предположения.

Въззивният съд намира тези изводи за неправилни.

Ищецът, комуто е разпределена доказателствената тежест в процеса, да докаже твърдението си, че ответникът е клиент на топлинна енергия, е представил препис от Нотариален акт № 37, рег.№ 989, дело № 034 от 1999 г., от който се установява, че въз основа на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в цитирания нотариален акт, ответникът е придобил правото на собственост върху имота, за който се претендира да е доставяна топлинна енергия през процесния период.

Правото на собственост e абсолютно вещно право, като същото не може да бъде загубено поради неосъществяването му, т.е. не може да бъде погасено по давност, поради което е без значение дали собственикът е упражнявал правото си на собственост в рамките на дълъг период от време, или не. Правото на собственост се изгубва само посредством изчерпателно изброени способи в Закона за собствеността - чрез прехвърлителна сделка, придобивна давност въз основа на владение в определен срок от друго лице, както и отказ от правото на собственост, обективиран в специална 2 форма за действителност и вписан в имотния регистър.

След като по делото е доказано че ответникът се легитимира като собственик на процесния имот, макар и да е придобил правото на собственост върху него посредством договор за покупко-продажба 18 години преди исковия период, при липса на въведено възражение и представени доказателства от ответника, че правото му на собственост е било прехвърлено или изгубено чрез някой от способите, предвидени в Закона за собствеността, съдът приема, че именно по силата на чл.153,ал.1 от ЗЕ е доказано, че същият се намира в облигационна обвързаност с ответното дружество, поради което изводите на първоинстанционния съд са неправилни.

За установяване на количеството потребена топлинна енергия и нейната стойност, в първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизa, които съдът кредитира поради тяхната логичност, подробна обоснованост и вътрешна безпротиворечивост.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза ФДР не е начислявала разход за топлинна енергия за процесния имот през целия исков процес, тъй като видно и от приложения по делото Акт № 381027, образец 4, е налице пълно изключване на отоплението и топлата вода в имота. Не било предвидено и разпределяне на топлинна енергия за отопление на общите части на сграда, поради спиране на отоплителната инсталация на стълбището, изискано от самото начало от представител на СЕС. Били начислявани разходи от ФДР единствено за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Вещото лице сочи, че за процесния период 05.2016 г. до 04.2017 г. общо изчислената сума от ФДР, дължима от ответника, възлиза на 122,34 лв.; за процесния период 05.2017 г. - 04.2018 г. - 229,56 лв. и за периода 05.2018 г. - 04.2019 г. - 290,35 лв., като всичко общо възлиза на 642,25 лв. с ДДС, като в тази сума не са включени главниците за дялово разпределение, както и лихвите. Сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, като общият топломер е преминал периодични метрологични проверки съобразно изискванията на Закона за измерванията и е годно СТИ за употреба.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза в периода 09.2017 г. до 04.2019 г. общият размер на главницата за извършена услуга за дялово разпределение възлиза на 24,49 лв.

Съгласно чл.153,ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Ето защо съдът намира, че ответникът, макар да е прекратил топлоподаването към отоплителните тела в имота си, както и да е преустановено топлоподаването към отоплителни тела в общите части на сградата, спрямо ищеца продължава да е клиент на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и дължи заплащане на нейната цена.

В срок за отговор на искова молба особеният представител на ответника е въвел възражение за погасяване по давност на всички претендирани вземания за периода преди 14.09.2017 г.

Съдът намира, че възражението е основателно.

Съгласно чл. 422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. Заради наличието на неразривна връзка между заповедното и исковото производство, законът урежда фикция, според която за дата на предявяване на иска се счита не тази на подаване на исковата молба в съда, както предвижда общото правило на чл.125 от ГПК, а друга, предхождаща я дата - тази, на която е подадено заявлението за 3 издаване на заповед за изпълнение. Ето защо от датата на подаване на заявлението, която в конкретния случай е 14.09.2020 г., по силата на закона следва да се приеме и за дата на предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, поради което и предвид разпоредбата на чл.116 от ЗЗД неизтеклият давностен срок за вземанията се счита за прекъснат от този момент, като от същата тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен срок за процесните вземания, които са периодични по смисъла на чл.111 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл.114 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от момента, в който вземанията стават изискуеми.

Съдът анализира действалите през процесния период общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, приложими от 2016 г., на които ищецът се позовава във въззивната жалба, като съгласно тези условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по, ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.

Според чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 в 45-дневен срок, считано от изтичане на периода, за който се отнася задължението.

Съдът намира, че въпросът за това какъв е размерът на погасените по давност вземания не изисква специални знания, като с елементарни математически познания същият може да бъде изчислен от въззивната инстанция съобразно данните, посочени от вещото лице в експертизата, за размерите на фактурираните количества топлинна енергия. Видно от представената към заключението на съдебно-техническата експертиза таблица - приложение № 2, са начислявани ежемесечно суми за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, като за периода 10.2016 г. - 04.2017 г. са начислени суми в общ размер на 122,34 лв., следващите два отчетни процесни периода са съответно - 10.2017 г.- 04.2018 г., в който са начислени суми в общ размер на 229,56 лв. и 11.2018 г. - 04.2019 г. - 290,35 лв. Съдът намира, че всички вземания на ищеца за периода 10.2016 г. - 04.2017 г. са погасени с изтичането на тригодишна погасителна давност преди датата на подаване на исковата молба, поради което решението в частта, в която е отхвърлен искът за този период следва да бъде потвърдено с оглед правилността на крайния резултат.

Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/151454ec-659d-4cac-a9f1-ff40623cd71f