Определение № 1199 от 20.09.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1199 гр. ******* , 20.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900071 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск на неудовлетворено в срок от застрахователя по полица по застраховка «гражданска отговорност» увредено лице за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от понесени телесно увреждане, наложилно лечение и психични страдания от ПТП, причинено от застрахован водач.

Между страните са разменени книжата по делото: Искова молба вх. № 1945/02.02.2021, уточнена с вх.№ 3919/1.03.2021г.,е предявена от името на малолетния С.

ВЛ. Р., представляван от неговата майка Д. АТ. Л., чрез адв. В. (САК) е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и посочване на доказателства. В допълнителна искова молба вх.№ 8442/05.05.21 пълномощникът на ищеца е оспорил възраженията на ответника.

Исковите молби са връчени на насрещна страна. В срок са депозирани отговори вх.№ 6479/06.04.21 и вх. №12389/24.06.21г. Ответникът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД със седалище гр. София, чрез адв. Вл. П. (САК) възразява за непълнота на съдържанието на претенцията, като същевременно оспорва основателността на иска и е заявил възраженията си със съответни доказателствени искания.

Възраженията по редовността на сезирането съдът намира неоснователни, доколкото фактите относно застрахователното събитие са изложени конкретно чрез препращане към констатации в протокол за ПТП, а това е достатъчно за упражняване на защита от застраховател(по арг. от чл. 496 ал.3 КЗ). Задължението за посочване на лична банкова сметка на пострадалия е уредено в подзаконов акт, уреждащ способ за доброволно изпълнение, но този реквизит на исковата молба е въведен в ал. 4 на чл. 127 ГПК като факултативен и липсата му не препятства разглеждането на претенцията от съд (по арг. от чл. 129 ал. 2 ГПК).

1

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК. С оглед нововъведените изисквания към уведомяването на страните съдът следва допълнително да укаже реда за електронно призоваване.

По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на МПС от застраховано лице на пострадало трето лице – пътник в друго МПС. Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран застраховател.

Сезираният съд с район съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.

По претенция за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице чл. 498, ал. 3 КЗ. С оглед съвпадащи твърдения на страните за поискано на 21.09.2020 г., но неизплатено в тримесечен срок от застрахователя обезщетение, съдът преценява предявения иск за допустим.

По предварителните въпроси: Ищецът по настоящото производство е освободен от внасянето на държавна такса и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 78а ал.1 НК (т.15 от ТРОСГТК 6/2012).

Към момента на завеждане на делото, ищецът е малолетен, поради което процесуалните му права надлежно се упражняват от родителя му като негов законен представител (чл. 3 ал. 2 ЗЛС). Родствената връзка от значение за дееспособността на ищеца съдът проверява служебно, а тя е удостоверена изрично с представено с исковата молба, заверено за вярност, удостоверение за раждане.

Представителната власт на пълномощниците на страните е надлежно учредена от законни представители на страните (л.20-21, л. 35).

Предявяването на иск за обезщетяване на вреди, причинени на ненавършило пълнолетие дете налага уведомяване на специализираната администрация по реда на чл. 15 ал. 6 от ЗЗДет.

Пострадалият, ползващ се от задължителна застраховка, търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Възражение срещу характера на спора не е предявено от страните.

2

При предварителното заявяване на претенциите е била оповестена банкова сметка на законен представител на детето. Тази сметка е посочена и като начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума.

Съдът е указал на ищците да уточнят отделно цената на претенция за законна лихва върху претендирано застрахователно обезщетение. Това обаче противоречи на наложилата се съдебна практика по възприемане на законната лихва, дължима от застрахован делинквент като неразделна част от застрахователното обезщетение. Доколкото съдилищата вече приемат, че и след реформата в застрахователното право с новия КЗ, приложим след 2016г, законът урежда в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвите за забава като част от застрахователната сума за дължимо от застрахования обезщетение, разграничаването на момента по чл. 497, ал. 1 КЗ като начало на забава на самия застраховател има значение само за ограничаването на обема на тези лихви при добросъвестно определено от него плащане (Решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС, ТК, I отд. по т.д. № 2466/2018). Затова и следва да се коригира произнасянето на съда, като предявеното като самостоятелна претенция задължение за лихва се разгледат като акцесорно искане за присъждане на компенсаторна лихва в рамките на определянето на застрахователното обезщетение от съда, без да се фиксират по размер за целия период от началото на тяхната дължимост до крайния момент на плащането или принудителното им събиране (Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., ГК).

По доказателствените искания:

В искова и допълнителна молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, приложени в копия, заверени за вярност, представляващи преписката по щетата, обявена на застрахователя и съдебни книжа по приключване на наказателно преследване. Позоваването на съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство (решението за освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност за извършено престъпление) или писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни документи, съответно съставени огледни протоколи, които да се ценят като официални удостоверителни документи. Тези книжа по приключило и изискано наказателно производство по НАХД № 4342/20 по описа на ВРС следва да се допуснат.

Събиране на доказателства за публично оповестено застрахователно правоотношение не се налага. Ответникът не е оспорил уведомяването си, поради което и не се налага допълнително изискване на преписката по щетата.

Макар средната телесна повреда да е вече установена, в настоящия процес се твърди и допълнителен вредоносен резултат, извън съставомерното увреждане, чието доказване от ищеца като елемент от деликта налага събиране на поисканата от страните съдебно- 3 медицинска експертиза.

Предходните заболявания на пострадалия могат да имат значение за последиците от ново травматично увреждане, поради което искането на ответника за снабдяване с допълнителна медицинска документация следва да бъде уважено.

Приложена към исковата молба медицинска документация, идентична с такава събрана в досъдебно наказателно производство съдът преценява като допустими писмени доказателства, а относимостта им към конкретното лечение на причиненото на ищеца телесно увреждане следва да бъде проверена с експертното заключение. Изискването на пълна медицинска документация от лечебно заведение е безпредметно, доколкото значението й за делото може да се установи само със специални знания. Съответно същата следва да бъде посочена като предмет на изследване на допусната експертиза.

Доколкото ответникът обосновава оспорване на част от вредоносните последиците от деликта представените документи за лечение и резултата от него, приети като допустими писмени доказателства, следва да се преценят от експерт травматолог. Съответно и разноските по това експертно доказване следва да се поделят между страните.

Поисканите гласни показания на свидетел за понесени от ищеца страдания съдът възприема като способ за установяване на описани в исковата молба обстоятелства относно проявленията на изживяните болки и страдания, необходими и за формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени вреди.

С оглед зачитането на установени в акт с характер на присъда факти от правопораждащ отговорността на застрахования престъпен състав не е допустимо повторно(различно) установяване на механизма на ПТП, причинено от виновен водач на МПС. Затова и автотехническа експертиза с такива задачи не следва да се допуска.

Възражението за съпричиняване на престъпния резултат обаче не е разглеждано в наказателния процес и изясняването на фактите относно значението на поведението на пострадалия в този механизъм налага експертно заключение. Съответно и задачите на поисканата от насрещните страни комплексна експертиза следва да бъдат съобразени с вече установения престъпен състав и ограничени само до относими към възражението обстоятелства.

Ответникът е поискал и събиране на гласни показания на застрахования (осъден обвиняем), който не е страна в настоящия процес и принципно може да свидетелства като очевидец на фактите, относно съпричиняването. Призоваването на посоченото в отговора по иска лице следва да се осигури след депозиране на сума, покриващи минимални разноски на свидетеля за явяване в съд по местожителството му.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на основание чл. 80 4

ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.

По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) пряк осъдителен иск на пострадало лице по чл. 432 КЗ.

ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото, както следва:

Приет е иск на С. ВЛ. Р. , ЕГН ********** представляван от неговата майка Д. АТ.

Л., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. *******, чрез адв. В. (САК) със служебен адрес в гр. ******* (АД“В. и Бачева“) срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК 200299615, гр. София, район Изгрев, жк. Дианабад, ***, чрез адв. П.(САК) със служ. адрес *******, за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесно увреждане (фрактура на лява ключица) и психични страдания от изживяното произшествие в общ справедлив размер от 30 000 лв., причинено от водач – застрахован собственик на МПС, признат за виновен извършител на престъпно ПТП, както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата, начислена за период от 21.12.2020г (изтичане на срока за произнасяне по предявена претенция от уведомен застраховател) до окончателно изплащане на обезщетенията по банкова сметка на родителя на пострадалия в банка „Алианц Банк България“АД с *******.

Насрещните страни претендират присъждане на разноски по делото. Списъци не са представени от страните.

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите относно застрахователното правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на МПС модел „*******“ с ДКН ******* за периода 13.03.2020 г. – 12.03.2021 г., сключена със застраховател ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и оповестена в публичен регистър с регистриранa полица BG/12/0000715841.