Решение № 14343 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14343 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110167603 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на В. Г. К., с ЕГН: **********, чрез адв. Д. Г. от АКЛовеч, срещу „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, с ЕИК: 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Анна Ахматова №9. Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на клаузата на чл. 3 от договора в частта, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

Ищецът твърди, че на 12.06.2023 г. в качеството си на заемополучател сключил с ответника в качество на заемодател Договор за паричен заем № 106282, по силата на който получил сума в размер на 2,500 лева при следните условия: лихвен процент – 10%, ГПР 10,22%, брой вноски – 10. Съгласно раздел 3 от Договора ищецът закупил допълнителни услуги, а именно – експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем, за което била начислена такса в размер 1707,10 лева и изготвяне на индивидуално кредитно предложение, за което била начислена такса в размер 1706,90 лева. Излага съображения, че така уговорените такси следва да се считат като част от ГПР по кредита. Намира, че предвидените услуги обслужват усвояването и управлението на кредита, поради което тяхното начисляване и събиране от кредитора е недопустимо съгласно разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли да бъде установена недействителността на изрично оспорената договорна клауза. Претендира разноски.

Ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Излага доводи, че на ищеца е предоставена на хартиен носител в ясна и разбираема форма на български език информация във формата на Стандартен европейски формуляр и са предоставени разяснения относно правата и задълженията по договора, както и по какъв начин са 1 формирани лихвата и ГПР по договора. Условията по договора за заем били уговорени индивидуално и ищецът можел да влияе върху тях, като в договора за заем била отразена редакцията, която страните са приели за окончателна. Ответникът имал право да начислява и получава такси във връзка с договора за кредит и това не противоречало на ЗПК. Тези такси не влияели да ГПР, не го увеличавали и не представлявали действия/такси, свързани с усвояването на кредита. Заплащането на посочените такси било предвидено само ако кредитополучателят изрично е заявил, че желае да се ползва от предоставените услуги, какъвто бил настоящият случай. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за паричен заем № 106282/12.06.2023 г., сключен между страните, се установява, че ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 2,500 лева при следните условия: лихвен процент – 10%, ГПР 10,22%, брой вноски – 10 . С договора в тежест на ищеца са начислени такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на заем в размер на 1707,10 лева и такса за изготвяне на индивидуално предложение в размер на 1706,90 лева.

В договора е посочено, че общата сума за връщане възлиза на 6030 лева, в която са включени изготвяне на индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка, разсрочени с дължимите месечни вноски, като в случай, че заемателят заплаща всяка дължима вноска преди или на датата на падежа, общата сума възлиза на 4620 лева.

Съдът намира, че клаузите от сключения между страните договор, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на заем и на такса за индивидуално предложение са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът посочените такси, поради което и на това основание уговорките се явяват нищожни. На следващо място начисляването на такса за индивидуално предложение влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

На следващо място посочените такси несъмнено се явяват разход по кредита и е следвало да бъдат включени в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговорените такси по същество имат за цел да увеличат размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Поради изложеното предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща начисляване на такси за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, се явява основателен и следва да бъде уважен.

2

По разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 136,38 лева, равняващи се на 69,73 евро.

Пълномощникът на ищеца адв. Д. Г. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адв. Г. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа сложност, която да е обусловена от събирани в производството гласни доказателствени средства или експертни заключения, като производството е приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, в които процесуалният представител на ищеца не се е явил.

Касае се за спор с константна и безпротиворечива съдебна практика. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че в полза на адв. Мартин Димитров следва да бъде определено адв. възнаграждение в размер на сумата от 120 евро.

Следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 38 ЗАдв. съдът определя размера на дължимото възнаграждение, което следва да бъде заплатено на адвоката, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, като в случай че адвокатът е регистрирано по ЗДДС лице, последният следва да съобрази дали за него е възникнало задължение за внасяне на ДДС в хипотеза на присъдено възнаграждение по осъществена безплатна правна помощ, или не.

Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от В. Г. К., с ЕГН: **********, чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, с адрес гр. София, ж.к. „Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ №9, на клаузата на чл.3 от сключен между страните Договор за паричен заем № 106282/12.06.2023 г., предвиждаща заплащане на такси за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1707,10 лева и такса за изготвяне на индивидуално предложение в размер на 1706,90 лева, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, с адрес гр. София, ж.к. „Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ №9, да заплати на В. Г. К., с ЕГН: **********, чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч разноски по делото в размер на 69,73 евро.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, с адрес гр. София, ж.к. „Младост – 1А“, ул. „Анна Ахматова“ №9, да заплати на адвокат Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №1900017355, служебен адрес: гр. Троян, ул. Захари Стоянов, ет. 4, офис №30 сумата в размер на 120 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца В. Г. К. безплатна правна помощ в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4