Решение № 4779 от 20.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4779 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330104782 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на К. И. Ш., ЕГН **********, чрез ЕАД *****. от АК-*****, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *****/01.10.2024 г., сключен между страните, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.

11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, относно същественото съдържание на договорите за потребителски кредит, както и иск за осъждане на ответника „Сити Кеш“ ООД да заплати на ищеца К. И. Ш. сумата от 185,09 евро (превалутирани 362 лева) - недължимо платена при начална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит № *****/01.10.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.06.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за потребителски кредит № *****/01.10.2024 г., по силата на който ответникът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ищеца К. И. Ш. заемни средства в размер на 800,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 50 % и при годишен процент на разходите (ГПР) от 65,56 %. Сочи се, че договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора. В случай на неизпълнение от страна на 1 кредитополучателя на условията, визирани в чл. 5 от договора, същият дължал неустойка, съгласно чл. 11 в размер на 295,04 лв., която следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди се, че ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за неустойка. Поддържа се, че предвидената неустойка в размер на 295,04 лв. е загубила присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е 50 % от заетата сума в размер на 800,00 лв., без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Същата била предвидена да се кумулира към погасителните вноски, което водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Излага се, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители – три дни след сключване на договора.

Неустойката била в разрез с добосъвестността и излязла извън присъщите й функции. По същество неустойката била добавка към възнаградителната лихва на търговеца и го обогатявала неоснователно.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Сити Кеш“ ООД, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е налице недействителност на Договора за кредит по ЗПК, като при формиране на ГПР били спазени всички закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания.

Както в договора, така и в СЕФ, ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин е формиран същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти, като същият не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Излага, че в настоящия случай, освен че неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер, като и двете страни били наясно със стойността й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава.

Изцяло в полза на потребителя неустойката била разсрочена на вноски, които той можел да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Неверни били твърденията, че неустойката представлява „добавка към възнаградителната лихва“, като същата не нарушавала разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Заявява, че още към момента на сключване на договора, потребителят бил уведомен за всички възможни суми, 2 с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие в отношенията им. Това било постигнато с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без последици при сключването му или след това. Твърди, че проверка на кредитоспособността на потребителя била извършена при отправяне на искане за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя. Заявява, че оспорената неустойка е действителна. Твърди, че кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за която е получил още със СЕФ. Излага, че от неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следва неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респ. клаузата за неустойка. Признава получаването на процесната сума от 185,09 евро над главницата по кредита, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Ответникът моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата К. Ш., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищцата – ЕАД *****., с което поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Сити Кеш“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове. Възразява срещу присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. При условията на евентуалност, релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата К. И. Ш. и ответника „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № *****/01.10.2024 г. с посочените в исковата молба параметри, по 3 който ответникът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ищеца К. И. Ш. парична сума в размер на 800,00 лв., при договорен ГПР от 65,56 % и ГЛП от 50 %, че дължимата по процесното кредитно правоотношение неустойка не е включена в размера на ГПР по Договор за потребителски кредит № *****/01.10.2024 г., както и че ищецът К. И. Ш. е заплатила на ответното дружество сумата в размер на 362,00 лв. с равностойност 185,09 евро над главницата по сключения между страните Договор за потребителски кредит № *****/01.10.2024 г.

Сключването на процесния контракт се установява и от представения Договор за потребителски кредит № *****/01.10.2024 г. , видно от който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 800,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 50,00 % и годишен процент на разходите от 65,56 %.

Договорено е погасяването на кредита да се извърши на 14 седмични вноски, две от които в размер на по 7,78 лв. и дванадесет в размер на по 70,95 лв.

Общата сума за плащане по кредита е посочена в размер на 866,96 лв.

Крайният срок за погасяване на кредита е 07.01.2025 г. В чл. 3, ал. 2 от Договора изрично е регламентирано, че ГПР по заема включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Договора страните са постигнали съгласие договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на посочените в договора условия.

Според чл. 5, ал. 1 от Договора кредитополучателят следва да предостави посоченото в чл. 5, ал. 1 обезпечение в срок до три дни от сключването на договора.

С клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора страните са се уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на Договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 295,04 лв. Посочено е, че неустойката се начислява автоматично и се заплаща разсрочено – съобразно погасителния план към Договора за заем.

Не е спорно по делото, че ответникът „Сити Кеш“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищцата К.

Ш. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че същата е усвоила изцяло заетата сума. Сключеният между ищцата и ответника Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и 4 съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.