Определение № 37813 от 14.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37813 гр. С, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело № 20261110118542 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 207310/29.06.2026 г. на К. Ж. К., ЕГН **********, гр. С, ***, ет. 2, ап. 7, представлявана от процесуалния си представител адв. Ю О. Г., съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С, ***А, ет. 2, офис 13 против „К“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, сграда А, ет. 4, Б „Б“, представлявано от СЯ, чрез юрк. АИ В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима, поради което и на основание което и на основание чл.140 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2027 г. в 09.30 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1, предл. 1 и 3 ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал.2, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал.1 и ал. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване за нищожността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 3319020 от 18.01.2026 г., с цена на иска 3342,36 евро.

В исковата молба се твърди, че на 18.01.2026 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № 3319020 за сумата от 3000 евро, застрахователна премия в размер на 342,36 евро, съгласно Приложение № 1 към договора. Сочи, че в самия договор липсва посочване на заемната сума. този начин кредитополучателят е поставен в положение да извлича съществени елементи на правоотношението от отделни документи, вместо те да бъдат ясно, недвусмислено и изчерпателно отразени в самия договор. Това препятства възможността на потребителя още към момента на сключването му да се запознае по ясен и разбираем начин с основните параметри на кредита и е в противоречие с принципите на прозрачност и информираност, заложени в Закона за потребителския кредит.

1

Ищецът твърди, че в договора е определен годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 41,50 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен в размер на 50,38 %. Наред с това са предвидени допълнителни плащания, възнаграждения и разходи, свързани с кредитното правоотношение, включително възнаграждения за допълнителни услуги и други плащания, които не са включени по ясен, разбираем и прозрачен начин при формирането на посочения ГПР. Сочи, че заедно с отпуснатия кредит на кредитополучателя са предоставени и допълнителни услуги, които по своето икономическо съдържание са пряко свързани с отпускането, управлението и обслужването на кредита. Заплащането на възнаграждение за тези услуги водело до съществено увеличаване на общата цена на кредита и до реално оскъпяване на финансовия продукт извън посочените в договора параметри. Сочи, че в Общите условия към договора били предвидени и клаузи, съгласно които при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, последният дължи разноски, такси и други плащания, определяни от кредитора или от трети лица, ангажирани във връзка със събирането на вземането. Размерът и начинът на формиране на тези задължения не са достатъчно ясно и разбираемо определени към момента на сключване на договора.

Счита процесния договор за потребителски кредит за нищожен в неговата цялост, тъй като противоречи на императивни разпоредби на закона, заобикаля законовите ограничения относно оскъпяването на потребителските кредити и накърнява добрите нрави, а част от клаузите му представляват неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите и са уговорени във вреда на потребителя. Твърди, че при сключването на договора не са спазени изискванията на Закона за потребителския кредит относно съдържанието на договора, начина на формиране и оповестяване на ГПР, както и изискванията за предоставяне на ясна, точна и разбираема информация относно действителната цена на кредита.

Прави възражение за нищожност на уговорената в процесния договор за потребителски кредит клауза относно Годишния процент на разходите (ГПР). Сочи, че липсва яснота дали в ГПР е отразен разходът за застрахователна премия, включена в Приложение № 1 към Договора. Счита, че посоченият в договора ГПР не отразява всички разходи по кредита, не е формиран съобразно изискванията на закона и не предоставя на потребителя необходимата информация относно действителната цена на кредита, поради което е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Счита, че съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него не е посочен по ясен и разбираем начин приложимият лихвен процент и условията за неговото прилагане. Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че същото е пряко свързано с кредитното правоотношение и води до съществено увеличаване на общата стойност на кредита за потребителя.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №3319020/18.01.2026 г. между ищеца, като кредитополучател и „К“ ЕАД, като кредитор, за сумата от 3342,46 евро, като сочи, че Дружеството не е предавало сумата от 3342,46 евро на ищеца с основание Договор за потребителски кредит №3319020/18.01.2026 г. Твърди, че няма сключен такъв договор за кредит, предмет на настоящия спор и оспорва представените доказателства. Сочи, че не е изразил съгласие с договора, твърдян от ищеца, под каквато и да било форма, нито е предоставил в заем уговорената сума, доколкото настоящият договор е реален и усвояването на заема е част от фактическия състав за възникване на правоотношението.

2

Позовава се на чл. 3, раздел V от Общите условия към договори за потребителски кредит на „К“ ЕАД, съгласно който договор за кредит се сключва по отлагателно условие и влиза в сила от момента, в който „К“ ЕАД одобри подаденото заявление. За одобрение се счита получаването от страна на кредитополучателя на уведомление за одобрение от страна на кредитора, което следва да бъде извършено на указания от кредитополучателя email и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване). Твърди, че в случая такова одобрение не е изпратено от ответното дружество. Сочи, че представеният по делото договор е генериран във връзка с подадено от страна на ищеца искане за отпускане на кредит, но искането не е одобрено от ответника и съответно сумата не е предадена на ищеца. Твърди, че представеният от ищеца договор е генериран във връзка с подадена заявка, но същата не е одобрена от ответното дружество, договорът не е подписан от „К“ ЕАД, както и главницата по заема не е предадена на заемоискателя. Твърди, че във връзка с процесния договор за кредит не е учредено обезпечение, не е сключен договор за предоставяне на поръчителство и/или договор за поръчителство.

Излага подробни доводи за неоснователност на исковата претенция и моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.

УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: наличието на правен интерес от водене на установителния иск срещу ответника предвид направеното възражение от ответника; наличие в процесния договор на атакуваните договорни клаузи, които противоречат на или заобикалят закона, уговорени са в негова вреда, не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемополучателя.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения.

УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да докажат всички положителни факти и твърдения, от които черпят изгода за себе си, както и наведените от тях възражения.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените писмени документи с исковата молба и с отговора на същата.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default като медиацията е платена услуга.

УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби», която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. ***, на електронната страница на СРС, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр.

С, ***, ет. 2, стая 204.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна - и преписи от отговора на ответника.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4