Решение № 6578 от 17.07.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 6578

Хасково, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ СОТИРОВ ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20257260701333 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ю. А. А., [държава], насочена срещу Решение № 3645 от 02.06.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му.

Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански статут и хуманитарен статут.

По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ - възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Органът формално бил цитирал информация за страната по произход на жалбоподателя, но бил пропуснал да обсъди приложимостта спрямо него на хипотезите на чл.8, ал.6 и ал.4 от ЗУБ. Счита се, че доводите на административния орган по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ са неоснователни. Излагат се доводи, че актуалната ситуация в [държава] отговаряла на тълкуването дадено с Решение на СЕС от 30.01.2014г. по дело С-285/12г.за „въоръжен конфликт“. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС по дело С-406/22г. Сочи се, че решението е постановено в противоречие с принципите прогласени в чл. 13 от АПК, както и че не било спазено императивното изискване на чл. 75, ал.2 от ЗУБ, вр. с чл. 7, ал.2 от АПК .

По изложените в жалбата твърдения се счита, че оспореното решение се явява незаконосъобразно на основание чл. 146, т.3 и т.4 от АПК. Моли се същото да бъде отменено със законните последици от това.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, в писмен отговор ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – с рег. № УП-35040 от 04.10.2024г., жалбоподателят е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ от 04.10.2024г. На същата дата лицето е регистрирано с имената Ю. А. А., [държава], роден на [дата]., в [държава], [населено място], * с постоянен адрес: [държава], [населено място], * *, * професия, * образование, *.

С писмо рег. № УП-35040 от 08.10.2024г. на ДАБ Началникът на отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С писмо рег. № М-361 от 08.01.2025г. Директорът на Специализирана Дирекция“М“-ДАНС е посочил, че не възразява на лицето да бъде предоставена закрила, в случай че отговаря на условията за това.

На 23.04.2025г. с кандидата е проведено интервю резултатите от което са обективирани в протокол от същата дата. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че е напуснал [държава] около 10.08.2024г. и нелегално преминал в Турция където останал около месец. В България влязъл нелегално на 17.09.2024г. С помощта на трафикант бил откаран до София, където сам потърсил закрила от властите. Споделил, че не бил арестуван, не бил осъждан, не участвал във въоръжена групировка, не бил членувал в политическа партия и нито той нито семейството му били заплашвани. През 2023г. бил спрян от редовната армия на техен пункт, поискали му личната карта и му ударили няколко шамара. Напуснал [държава] заради войната и поради тежките условия на живот вследствие на войната. Искал да работи и помага на семейството си. Освен това ако останел в [държава] имало опасност да бъде потърсен за задължителна военна служба. В [държава] останали родителите му, четирима негови братя и три сестри.

На 05.05.2025г. до ДАНС е изпратено ново писмо с искане за становище по постъпилата молба, но отговор на същото не е получен.

С процесното Решение № 3645 от 02.06.2025г. Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Решението е връчено на лицето лично на 16.06.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 25.06.2025г. видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В тази част административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като е обсъдил предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от осъществено спрямо него преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично по някои от горните причини, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Жалбоподателят в проведеното с него интервю не е изразил никакви опасения от преследване при завръщане в страната си по произход поради дезертиране от военна служба, но и сами по себе си същите не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. В този смисъл и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Предвид че няма данни чужденецът да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убедения, или поради други морални убеждения, то не се установява и участието в военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока.

В допълнение следва да се посочи, че по отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., както и информацията в приложените по делото справки от 08.04.2025г. и от 01.07.2025г. на ДАБ. След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства в обществено политическия живот в [държава], същите не рефлектират пряко върху гражданите ѝ, по начин обосноваващ наличието на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ от съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.