Определение № 137 от 10.10.2023, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 394/2023
- Вид
- Определение № 137
- Подписан
- 10.10.2023
- В сила
- 10.10.2023
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев, Пламен Митков Драганов, Емил Димитров Стоев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 189-190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189-190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 137 гр. Разград, 09.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев
Членове:
Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно частно наказателно дело № 20233300600394 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 342 и следващите от НПК и е образувано въз основа на частна жалба от М. Р. Ц., чрез процесуален представител адв. с А. от АК – Варна, срещу Определение № 87/28.08.2023 г. по НЧХД № 297/2022 г. на Районен съд – Разград, с което подс. М. Ц. е осъдена да заплати на гражданския ищец и частен тъжител В. Ц. Р. направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева в производството по делото.
По същество с жалбата на първо място се счита определението за недопустимо, тъй като с присъдата по делото съдът вече се бил произнесъл по разноските, като е осъдил подсъдимата да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата от 542 лева, а разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК предвиждала такова произнасяне при условие, че съдът е пропуснал да се произнесе с присъдата. На следващо място според жалбоподателя първоинстанционния съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, повеляваща присъждането на разноски съразмерно с уважената част от иска. Освен това присъденото адвокатско възнаграждение се счита за прекомерно и при липса на доказателства за реалното му заплащане.
По реда на чл. 322 от НПК е постъпило възражение от В. Ц. Р., чрез процесуален представител адв. М.М. от АК - Варна, с което се моли определението на първоинстанционния съд, като правилно и
1 законосъобразно, да бъде потвърдено. Според адв. М районния съд законосъобразно се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК по две нарочни молби на частния тъжител и граждански ищец за присъждане на разноски, по които е пропуснал да се произнесе с присъдата. Акцентира върху развитието на първоинстанционното производство, продължило в шест открити съдебни заседания, във всяко от които повереникът е взел участие, и съобразно чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 на Висш адвокатски съвет минималното възнаграждение за адвокат – повереник е в размер на 1600 лева, поради което заплатеното такова в размер на 1400 лева не е завишено.
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция счита, че така подадената жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
С Присъда № 3/19.01.2023 г. по НЧХД № 297/2022 г. по описа на Районен съд - Разград, подсъдимата М. Р. Ц. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лева. С присъдата подсъдимата Ц. е осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец В. Ц. Р. сумата от 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, както и да й заплати сумата от
542,00 лева деловодни разноски, като гражданският иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 5000 лева. С Решение № 138/20.08.2023 г. по ВНЧХД № 148/2023 г. по описа на Окръжен съд – Разград присъдата е потвърдена.
По изрична писмена молба на частния тъжител и граждански ищец В. Ц. Р. в производство по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК първоинстанционният съд е уважил молбата за присъждане на сторените разноски в размер на 1000 лева, представляващи адвокатски хонорар за защита на ищец и частен тъжител по делото.
При така установеното Окръжен съд - Разград намира наведените във въззивната жалба доводи срещу атакуваното определение за несъстоятелни по следните съображения:
Законодателят е регламентирал въпроса за разноските в чл. 189 от 2
НПК. Съгласно чл. 189, ал.3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец.
В случая В. Ц. Р. е участвала в съдебното производство в две процесуални качества - това на частен тъжител и на граждански ищец. Като такъв се е представлявала от повереник. Според представените два договора за правна защита и съдействие договореното възнаграждение за повереник е 400 лв по първия договор и 1000 лева по втория. Тези суми се явяват разноски, направени от частния тъжител и гражданския ищец В. Р.. Като такива те следва да се заплатят от подсъдимата М. Р. Ц., тъй като е призната за виновна. Повереникът е защитавал интересите на В. Р. в двете й процесуални качества. Няма как да се отграничи в кои случаи е представлявал частния тъжител и в кои гражданския ищец. Не може да се приеме логиката на жалбата разноските да се определят само с оглед гражданския иск, тъй като е налице и процесуалната фигура на частен тъжител.
При разглеждане на гражданския иск в наказателния процес относно разноските се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно константната практиката на ВКС разпоредбите на ГПК са приложими при разглеждане на гражданския иск в наказателния процес само доколкото не съществуват специални правила по НПК. Нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК се явява специалното правило, което изключва приложението на ГПК. В нея изрично са визирани две от страните - частния обвинител и гражданския ищец, като не се прави разлика между тях.
В случая с присъдата районния съд е възложил на подсъдимата разноски за повереник само в размер на 400 лева, явно имайки предвид първия представен договор за правна защита и съдействие. Впоследствие в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е поправил пропуска си и е възложил на подсъдимата и разноските по втория договор в размер на 1000 лева, поради което не може да се приеме, че се е произнесъл повторно по въпроса за разноските и произнасянето му е недопустимо. Разпоредбите на чл. 306 от НПК не предвиждат определен срок за произнасяне, нито съдът е задължен да се произнася в открито съдебно заседание по въпроса за веществените доказателства и разноските по делото.
3
Настоящият въззивен състав счита, че релевираните във въззивната жалба аргументи досежно прекомерност на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които подс. М. Р. Ц. е осъдена да заплати, са неоснователни, доколкото в НПК не съществува възможност за преценка от страна на съда, свързана с несъразмерност /прекомерност/ на договорения хонорар, както това е предвидено в ГПК. Съдебната практика на ВКС по този въпрос е непротиворечива. Възможността, предвидена в разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК, за присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани от страната разноски не намира приложение в наказателното производство. Тава е така, тъй като въпросът за разноските, сторени от страните в наказателния процес, е уреден изрично в чл. 189-190 от НПК и тези текстове на закона не предвиждат възможност осъществено плащане за адвокатско възнаграждение да бъде намалено при направено възражение от насрещната страна.
Предвид посоченото възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение е недопустимо в наказателния процес и в конкретния случай за заплащане на така направените от частният тъжител и граждански ищец в наказателното производство разноски, правилно първоинстанционния съд е осъдил подс. М. Ц., доколкото по отношение на същите е налице от една страна доказателство за действителното им изплащане, а от друга има направено искане за присъждането им.
Неоснователно е и възражението за липса на доказателства за заплащането на сумите. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай и в двата договора изрично е вписано, че договореното възнаграждение е платено в брой.
С оглед гореизложеното настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на Районен съд - Разград е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
По изложените съображения Окръжен съд – Разград
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 87/28.08.2023 г. по НЧХД № 297/2022 г. на Районен съд – Разград, с което подсъдимата М. Р. Ц. е осъдена да заплати на В. Ц. Р. сумата от 1000 лв разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5