Решение № 760 от 20.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20221000502858 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 265532 от 26.08.2021 год., постановено по гр.д.№ 5668/2019 год. по описа на СГС, ГО, 10-ти състав, е признато за установено по отношение на И. И. М., Е. Б. Г., И. Г. К., Ц. Г. П., П. И. И., С. В. К., П. В. К., Л. В. К., Л. П. К., Б. Б. Г., Д. В. Д., В. Д. Д. и В. Д. А. по иска с правно основание чл.124 от ГПК, че „Ню Бояна Филм“ АД е собственик по силата на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ на част от недвижим имот с идентификатор ***, цеЛ.т с площ от 1186 кв.м., която част представлява източната част по букви ЗОПВГДЕЖЗ с графично определена площ от 988 кв.м., съгласно скицата в Приложение №2 към допълнителната експертиза, приложена към решението и представляваща неразделна част от него - по силата на отчуждаване на имота със Заповед №2139/19.04.1948 г. на Министъра на комуналното стопанство и преобразуване на СИФ „Бояна“, Студия за анимационни филми „София“ и Държавно предприятие „Обработка на филми“ в Бояна Филм ЕАД с Разпореждане №3/18. 01.1995 г. на МС на Република България, като иска е отхвърлен по отношение на частта от имота, представляваща западната част, по букви ОПБАО с графично определена площ от около 198 кв.м., съгласно скицата в Приложение №2 към допълнителната експертиза, приложена към решението и представляваща неразделна част от него.

Със същото решение е признато за установено по отношение на И. И. М., Е. Б. Г., И. Г. К., Ц.

Г. П., П. И. И., С. В. К., П. В. К., Л. В. К., Л. П. К., Б. Б. Г., Д. В. Д., В. Д. Д. и В. Д. А. по 1 иска с правно основание чл.124 от ГПК, че „Ню Бояна Филм“ АД е собственик на част от недвижим имот с идентификатор ***, цеЛ.т с площ от 1186 кв.м., която част представлява западната част, по букви ОПБАО с графично определена площ от около 198 кв.м., съгласно скицата в Приложение №2 към допълнителната експертиза, приложена към решението и представляваща неразделна част от него, на основание чл.79 ЗС - по силата на изтекла в негова полза придобивна давност в периода 2002 г. – 2019 г.

Със същото решение е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ и наследство от 04.09.1995 г. с №180, том XVIII, дело 3626 на нотариус Т. при НС на СРС, с който наследниците на П. М. П. са признати за собственици на имот с идентификатор ***, на основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ въз основа на влязло в законна сила решение за възстановяване на право на собственост в реални граници, като са разпределени и разноските по делото.

Решението е обжалвано от ответника И. И. М. с доводи за неправилност. Твърди, че съдът неправилно е интерпретирал представените по делото доказателства и се оспорват изводите, с които е прието, че ищцовото дружество е придобило собствеността върху част от имота на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./. Поддържа се, че с издаване на решението на Поземлената комисия, с което се възстановява собствеността, владението на ищеца е било смутено, поради което частта от имота не може да бъде придобита по давност. Моли съда да отмени постановения първоинстанционен акт, като исковите претенции бъдат отхвърлени.

В хода на въззивното производство е починал жалбоподателя И. И. М. и съдът на основание чл.227 от ГПК е конституирал неговите правоприемници И. И. М., М. И. М.-В. и П. И. М..

Решението е обжалвано и от ответниците Е. Б. Г. и Б. Б. Г. отново с доводи за неправилност.

Твърди се, че съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по придобивното им основание по реда на проведена реституционна процедура, като отделно от това се оспорват изводите, с които е приета идентичност на реституирания имот и този, предмет на исковата претенция.

Неправилно съда е възприел представените доказателства и от там е достигнал до погрешни изводи, досежно придобивното основание на ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемият „Ню Бояна Филм“ АД оспорва жалбите, като се твърди, че правилно съдът е установил правото на собственост върху частите от имотите, въз основа на правилен анализ на събраните доказателства и моли за потвърждаване на решението. Претендират разноски.

Останалите въззиваеми не вземат становище по делото.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба, при условията на евентуалност са предявени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Ню Бояна Филм“ АД против И. И. М., Е. Б. Г., И. Г. К., Ц. Г. П., П. И. И., С. В. К., П. В. К., Л. В. К., Л.

2

П. К., Б. Б. Г., Д. В. Д., В. Д. Д. и В. Д. А., като ищецът твърди, че по силата на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ е придобил собствеността върху недвижим имот с идентификатор *** с площ от 1186 кв.м., попадащ изцяло в имот, представляващ част от УПИ I – Технологична територия на Национален Киноцентър по Г., описана по АДС №03342/18.02.2003 г. на Областната управа на Област София, с площ от 302,851 дка цеЛ.т.

Поддържа, че имотът е държавен, отчужден за изграждане на Киноцентър през 1948 г. със Заповед №2139/19.04.1948 г. на Министъра на комуналното стопанство по силата на Закона за приложение на общия градоустройствен план на Столична Голяма община (обн. ДВ бр.76/1941 г.), като е станал собственост на ДП „Българска Кинематография“. След редица преобразувания със Разпореждане №3/18.01.1995 г. на МС на Република България предприятието е вписано в ТР като Бояна Филм ЕАД, а имотът от 302,851 дка, за който е издаден АДС №03342/18.02.2003 г., е включен в капитала на новообразуваното дружество като дълготраен актив – „земя“, с което дружеството го е придобило по реда на чл.17а ЗППДОбП /отм./. Твърди още, че процесният имот с площ от 1186 кв.м. попада изцяло в границите на терена с площ от 302,851 дка. Въпреки това ответниците са се снабдили с решение на поземлената комисия за възстановяване на процесния имот по реда на земеделската реституция, а по силата на него – на констативен нотариален акт за собственост. Поддържа, че не са налице предпоставките възстановяване на процесния имот по ЗСПЗЗ, тъй като е налице пречка по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ – върху имота е осъществено комплексно мероприятие и е налице промяна в предназначението на имота, като той е загубил качеството си на земеделска земя, както и своята индивидуалност.

Отделно от това и при условията на евентуалност твърди, че в периода от 1997 г. /от отпадане на забраната по чл.5, ал.1 ЗВСОНИ/ до предявяване на иска упражнява в пълен обем владение върху имота, което никога не е било смущавано от ответниците, с което е придобил имота по давност. Моли съда да установи правото на собственост върху имота, като придобит на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./, а при условията на евентуалност твърди, че е придобил имота на основание чл.79 от ЗД – изтекла в негова полза придобивна давност за периода 1997-2019 год.

Ответниците Д. В. Д., В. Д. Д. и В. Д. А., С. В. К., П. В. К. и Л. П. К. признават иска.

Ответниците Е. Б. Г. и Б. Б. Г. оспорват иска, като твърдят, че валидно са придобили имота по силата на решение за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, като оспорват имотът им, предмет на иска, да представлява част от имота от 302,851 дка и да е отчужден за изграждане на Киноцентъра. Оспорват и ищецът да владее имота необезпокоявано, като твърдят, че за имота между страните е налице дългогодишен спор, който не дава основание и начало на давностно владение.

Ответницата Л. В. К. оспорва придобивното основание на ищцовото дружество, докато останалите ответници И. И. М., И. Г. К., Ц. Г. П., П. И. И. не вземат становище по иска.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличието на материалните 3 предпоставки за признаване на правото на собственост в патримониума на ищеца, намира следното:

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и не е необходимо да бъде преповтаряна от настоящия.

Досежно развитите доводи в жалбите за придобивния способ на ищцовото дружество съдът приема, че правоприемника на ищеца „Бояна Филм“ ЕАД е придобил на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./ имот, представляващ II-Технологична територия на Национален киноцентър по Генплан, с площ от 302,851 дка. Това е така, тъй като фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП /отм./ за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: 1/. държавата да е собственик на конкретно имущество; 2/. това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и 3/. с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещнотранслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество.

В настоящия случай от събраните множество писмени доказателства се установи, че Държавата е станала собственик на имот с площ от 1118 дка по силата на Заповед №2139/19.04.1948 г. на министъра на комуналното стопанство, като имотът е предоставен за ползване на Национален Киноцентър /АДС от 1952 г./, в последствие на Комитета по кинематография /АДС от 1970 г./, като е включен в баланса на Държавно предприятие „Българска Кинематография”, а впоследствие – в баланса на СИФ „Бояна”. В последствие след преобразуване на СИФ „Бояна” в „Бояна филм” ЕАД и редукция на технологичната територия, която му е предоставена, в активите на едноличното дружество фигурира земя от 485,36 дка /302,851 дка + допълнителни площи/, с балансова стойност 80 060,77 лева и инвентарен №10803301.

От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира и от настоящия състав се установява, че с договор № РД-01-787/24.01.2006 г. за приватизационна продажба на пакет от 446 426 бр. поименни акции, представляващи 95% от капитала на „Бояна филм” ЕАД, Агенцията за приватизация, прехвърля 95% от акциите в капитала на „Бояна филм” ЕАД на „Ню Имидж България” ЕООД /„Ню Бояна Филм“ АД от 05.03.2007 г./. При изследването на договора не е констатирано и не са открити доказателства от активите на приватизираното дружеството да са отделяни недвижими имоти, които не подлежат на приватизация съгласно договора. От прегледа на счетоводни баланси и инвентарни книги на „Бояна филм” за периода 31.12.2003 г. – 31.12.2006 г., както и одитиран счетоводен баланс на „Ню Бояна Филм“ АД към 31.12.2019 г. и инвентарна книга към 31.12.2020 г. вещото лице е установило, че в активите на „Бояна филм” ЕАД към 31.12.2003 г. фигурира земя от 302,851 дка с балансова стойност 49 970,65 лева и инвентарен 4

№ 10803301, и дата на въвеждане м. 01.1993 г., а също така и ½ дворно място от 3 дка в с.

Драгомирово, заведени под инв. № 29305001. В документи на „Ню Бояна Филм” АД към 31.12.2019 г. фигурира земя от 302,851 дка с балансова стойност 49 970,65 лева и инвентарен №10803301 и дата на въвеждане м.01. 1993 г., а също така ½ дворно място от 3 дка в с.

Драгомирово, заведени под инв. № 29305001. На вещото лице е представено и извлечение от счетоводната програма на дружеството, описващо характеристиките на дълготраен актив № 10803301, което потвърждава неговата площ от 302,851 дка и стойността му от 49 970,65 лева. Поради изложеното и въззивния съд приема, че ищецът е придобил имотът, представляващ II-Технологична територия на Национален киноцентър по Генплан, с площ от 302,851 дка, основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./.

Разпечатката съдържа 38 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/151198df-1ecc-47c6-96d5-d68a6f7e9a5a