Решение № 139 от 19.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Перник, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20251720105862 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 25547/10.10.2025 г., подадена от С. О.

Х., ЕГН **********, с адрес: ****************** чрез адв. А. Ц. от ПАК, срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответното дружество е загубило правото на принудително изпълнение за сумата в общ размер на 1959,46 лева, от които сумата в размер на 1656,72 лева, представляваща главница за периода ****** и сумата в размер на 302,74 лева, представляваща обезщетение за забава за периода ****** за които суми е издаден изп.лист от ****** по ч.гр.д. № 1088/2014г. по описа на ПРС поради погасяването по давност на това вземане.

В исковата молба ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на ****** по ч.гр.д. № 1088/2014г. по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника сумата в общ размер на 1959,46 лева, от които сумата в размер на 1656,72 лева, представляваща главница за периода ****** и сумата в размер на 302,74 лева, представляваща обезщетение за забава за периода ****** Поддържа, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба от ответника от 13.01.2015 г. е образувано изпълнително дело № 29/2015 г. по описа на ЧСИ С.

Д., по което ПДИ е изпратена на ищцата, а на 17.02.2015г. е наложен запор 1 върху получаваната от нея пенсия от НОИ. С писмо от 04.03.2015г. третото лице НОИ е отговорило, че получаваната от длъжника пенсия е в размер помалък от МРЗ за страната, поради което е несеквестируема. На 27.04.2015г. по изп.дело е депозирана молба от длъжника за разсрочено плащане на задължението в размер на 30 лева месечно, а на ****** ЧСИ е наложил запор върху л.а. ****** собственост на длъжника. Сочи се, че в резултат на тези действия, по изп.дело е събрана сумата от 195 лева, част от която е била преведена на взискателя, а с останалата част са погасени разноски по изпълнението. Ищецът счита, че посоченото задължение е погасено поради изтичането на петгодишен давностен срок считано от ******, когато било извършено последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне течащия давностен срок и представляващо доброволно плащане на длъжницата в размер на 20 лева. След тази дата по изпълнителното дело взискателят не бил предприел извършването на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което и вземаното му се погасило по давност.

По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор, с който ответникът признава предявения срещу него иск и моли съда да се произнесе с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК. Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото срещу него, доколкото не е предприемал каквито и да било изпълнителни действия срещу ищеца от ****** насам, поради което моли при присъждане на разноските по делото съдът да приложи разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК и същите да бъдат възложени в тежест на ищеца. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуалния си представител, който моли за постановяване на решение при признание на иска, като счита, че не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК.

Отправя искане за присъждане в полза на ищеца на направените в хода на производството разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не изпраща представител, като с депозирана преди заседанието писмена молба заявява, че поддържа писмения отговор и направеното с него признание на иска. Иска се съдът да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от 2

ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание по чл.439 ГПК, по които в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: да докаже фактите, на които основава правния си интерес от водене на предявения иск, както и че давностният срок за погасяване на обективираното в изпълнителния лист вземане е изтекъл.

С приетия, без възражения от страните, в съдебно заседание, за оконачателен доклад, обективиран в Определение № 4 / 03.01.2026 г. по описа на РСПерник, съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че с изпълнителен лист, издаден на 24.11.2014 г. по ч.гр.д. № 1088/2014г. по описа на ПРС, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в общ размер на 1959,46 лева, от които сумата в размер на 1656,72 лева, представляваща главница за периода ****** и сумата в размер на 302,74 лева, представляваща обезщетение за забава за периода ******; че въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба от ответника от 13.01.2015 г. е образувано изпълнително дело № 29/2015 г. по описа на ЧСИ С. Д.; че последното изпълнително действие по посоченото изп.дело е предприето на ******

Исковата претенция се явява допустима, доколкото е предявена в надлежна форма и при наличие на правен интерес от търсената с нея защита.

Съгласно чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В случая ответникът е признал исковата претенция по основание и размер, като изявлението е направено чрез изрично упълномощен с това право процесуален представител, видно от приложеното по делото пълномощно, като заедно с това се констатира, че признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с него.

Доколкото последният признава изцяло предявената искова претенция, а ищецът е отправил изрично искане за постановяване на решение по този 3 процесуален ред, то с оглед процесуалното поведение на страните, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Не са налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК. С оглед правилото на чл. 237 ГПК, съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по основателността на претенцията, с която е сезиран.

Предвид гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът, който претендира разноски за платена държавна такса в настоящото производство в размер на 78,38 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., видно от представения от него списък с разноски по чл. 80 ГПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от ******, от който се установява, че уговореният размер на адвокатско възнаграждение между ищеца и процесуалния му представител – адв. Ц., в размер на 350 лв. е платен в брой при неговото подписване, поради което същият служи и за доказателство – разписка за неговото плащане. От представената с исковата молба разписка се констатира, че ищецът е заплатил по сметка на РС-Перник държавна такса в размер на 78,38 лева.

От ответника е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение дори е под законоустановения минумум. Искането на ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. За да достигне до този извод, съдът съобрази данните по делото, както и актуалната съдебна практика на ВКС и Окръжен съд – Перник, съгласно която при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и образувано въз основа на него изпълнително производство, и независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на 4 ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, е наличието на изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, макар и същото да е перемирано, доколкото се счита, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. /вж. Определение № 477 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3407/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ІV г. о. на ВКС, Определение № 20 от 13.01.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 719/2024 г., Определение № 124 от 26.02.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 69/2025 г. и др./. Също така, както посочва ВКС, чрез материалноправното възражение за изтекла погасителна давност се упражнява потестативно субективно материално право, поради което то може да се релевира само когато титулярят на вземането, покрито от погасителната давност, претендира изпълнение и в този смисъл, това преобразуващо субективно право не може да бъде упражнено извънсъдебно. За да се освободи от отговорността за съдебните разноски, кредиторът-ответник следва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявяване от длъжника-ищец на отрицателния установителния иск, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по образуване на ново изпълнително дело. /така в Определение № 3164 от 11.11.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2132/2025 г./ Следва да се вземе предвид и липсата на данни по делото, ответникът като взискател по образуваното изпълнително дело, да е поискал от конкретното ЧСИ изрично прекратяване на производството пред него, въпреки неизвършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, което е породило необходимост за длъжника-ищец от предприемане на действия по осигуряване на неговата защита. Следователно, единствено признанието на иска не е достатъчно да обоснове приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, в какъвто смисъл са например и Определение № 205 от 30.04.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 1034/2018 г., І т.о.; ; Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК; Определение № 3252 от 1.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III г. о., ГК; Определение № 694 от 25.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1325/2023 г., II т. о., ТК и др.

Така мотивиран, съдът

5

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. О. Х., ЕГН **********, с адрес: ****************** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, отрицателни установителни искове с правно основание по чл.439 от ГПК, че ответното дружество е загубило правото на принудително изпълнение спрямо ищцата за сумата в общ размер на 1959,46 лева, от която сумата в размер на 1656,72 лева, представляваща главница за периода ****** и сумата в размер на 302,74 лева, представляваща обезщетение за забава за периода ****** за които суми е издаден изп.лист от ****** по ч.гр.д. № 1088/2014г. по описа на ПРС, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, да заплати на С. О. Х., ЕГН **********, с адрес: ****************** сумата в общ размер на 428,38 лева, представляваща разноски по делото.