Определение № 4359 от 30.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4359 гр. София, 30.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110100826 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 389 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Молба с вх. № 28656/20.01.2026 г., подадена от К. Г. П., в която е направено искане за допускане на обезпечение на предявените с Искова молба с вх. № 145139/02.12.2026 г. искове с общ материален интерес 40 000 лв., произтичащи от твърдени договори за заем, коригирана с Молба с вх. № 25466/28.01.2026 г.

В молбата се поддържа, че ищецът е предоставил на ответницата парични суми в брой и по банков път, като задълженията били признати чрез кореспонденция, изхождаща от нея, и че въпреки изтичането на близо една година не е последвало доброволно изпълнение.

Излага се, че от това следва вероятна основателност на исковете, подкрепена с писмени доказателства, както и обезпечителна нужда, тъй като продължителността на производството би позволила на ответницата да се разпореди със секвестируемото си имущество. Като допълнителен аргумент за обезпечителната нужда се сочи твърдение, че ответницата имала задължения към дружества за бързи кредити, срещу нея били издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листове, по които били наложени запори върху трудовото възнаграждение и банкови сметки, като тези обстоятелства били излагани от самата нея при исканията за предоставяне на заеми в брой.

В молбата се иска допускане на две обезпечителни мерки: първо, налагане на запор върху вземанията на ответницата по банкови сметки във всички изрично изброени търговски банки и клонове на чуждестранни банки, регистрирани в Република България, с аргумент, че само по този начин може да се предотврати пренасочване на средства към друга кредитна институция; и второ, налагане на запор върху вземанията на ответницата от застрахователното дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ АД по повод висящо търговско дело за обезщетение от ПТП. Молителят поддържа, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение без внасяне на гаранция, а при условията на евентуалност заявява готовност да предостави такава, ако съдът счете за необходимо.

От фактическа страна съдът установява следното:

1

С подадената искова молба ищецът К. Г. П. предявява срещу ответницата Г. Д. Н. осъдителен иск за заплащане на сума в общ размер 40 000 лв., като твърди, че в периода от 31.08.2020 г. до 14.03.2025 г. е предоставял многократно парични средства под формата на заеми – както по банков път, чрез платежни услуги (EasyPay, Revolut), така и в брой, за различни поводи (лечение на нейни близки, издръжка на деца, покриване на задължения, включително към лихвари, лични разходи и др.), като общият размер на всички предоставени суми възлиза на 53 860 лв.; ищецът сочи конкретни преводи и плащания, включително 24 900 лв. по банков път и EasyPay, 1 210 лв. чрез Revolut, 3650 лв. по договор за заем от 16.01.2023 г., както и значителни суми в брой, сред които 4000 лв. на 22.11.2023 г., 5000 евро (9700 лв.) и 300 лв. на 30.10.2024 г., и 1500 лв. на 07.11.2024 г., като поддържа, че ответницата многократно е признавала задължението си в кореспонденция чрез Viber; посочва се, че ответницата е погасила част от задълженията си чрез плащания в размер на 11 200 лв. (включително 5000 лв. на 10.07.2024 г., 1900 лв. на 16.08.2024 г., 800 лв. на 18.08.2024 г., 1000 лв. на 03.09.2024 г., 1000 лв. в брой на 17.04.2025 г. и 1500 лв. в брой на 01.06.2025 г.), поради което след приспадането им неизплатеният остатък възлиза именно на претендираните 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска; с уточняващата молба, подадена по указания на съда, ищецът допълва и конкретизира всяко едно отделно предоставяне и погасяване по дати, суми и повод, изрично заявява общия сбор на предоставените средства (53 860 лв.), общия размер на върнатите суми (11 200 лв.) и механизма, по който се достига до остатъчното вземане от 40 000 лв., както и прави допълнителни уточнения относно закупения от него iPhone 16 Plus на стойност 2049,98 лв., за който твърди устна уговорка за изплащане от ответницата, като поддържа изцяло първоначалния си петитум за осъждане на ответницата да заплати сумата от 40 000 лв. и разноските по делото.

От правна страна съдът намира следното:

Искането за допускане на обезпечение на предявените искове се явява неоснователно.

Съгласно чл. 389 ГПК и трайната съдебна практика, за да бъде допуснато обезпечение, следва да са налице кумулативно две предпоставки: вероятна основателност на иска и обезпечителна нужда, като исканата мярка следва да бъде и подходяща и съразмерна. В настоящия случай тези предпоставки не са установени по надлежния начин.

От представените към молбата твърдения и доказателства не може да се изведе достатъчна вероятна основателност на исковете, тъй като молителят се позовава предимно на собствените си твърдения и на кореспонденция с ответницата, без в обезпечителното производство да са налице ясни, недвусмислени и обективни писмени доказателства, от които да се установи както основанието, така и точният размер и изискуемост на претендираните вземания. Самото твърдение за предоставени заеми и за признание на дълга, без надлежно индивидуализиране на отделните правоотношения и условията им, не е достатъчно да обоснове вероятна основателност на всички предявени искове в рамките на обезпечителното производство.

Наред с това, по делото не е доказана и обезпечителна нужда. Молителят не сочи 2 конкретни и актуални факти, от които да следва реална и непосредствена опасност ответницата да осуети или съществено да затрудни бъдещото изпълнение на евентуално благоприятно за ищеца решение. Твърденията за наличие на други задължения, за наложени запори по различни изпълнителни производства и за финансови затруднения на ответницата са общи и недоказани, като не могат да заместят изискването за конкретна опасност от увреждащо поведение. Липсата на доброволно изпълнение сама по себе си, както и висящността на спора, не съставляват обезпечителна нужда по смисъла на закона.

Допълнително, исканите обезпечителни мерки са несъразмерни и прекомерни.

Налагането на едновременни запори върху всички възможни банкови сметки на ответницата във всички търговски банки и клонове, регистрирани в Република България, представлява свръхобезпечаване и води до неоправдано тежка намеса в имуществената сфера, без това да е обосновано с конкретна обезпечителна нужда. Същото се отнася и за искания запор върху вземанията от застраховател по висящо друго производство, при липса на данни за действително съществуващо, ликвидно и изискуемо вземане, което да може да послужи като адекватен и необходим обект на обезпечение. При тези данни не са налице предпоставките съдът да допусне обезпечение нито без гаранция, нито при условията на предоставяне на такава.

С оглед на изложеното съдът следва да приеме, че искането за допускане на обезпечение е неоснователно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца К. Г. П. в негова Молба с вх. № 28656/30.01.2026 г. искане за допускане на обезпечение на предявените от него искове.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3