Решение № 11271 от 29.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11271 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110101480 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Подадена е искова молба от „А-Консулт Инженеринг“ ЕООД (ищец) срещу „Столичен Електротранспорт“ ЕАД (ответник). С нея са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 27637/2022г. на СРС, 55 състав, както следва:

- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 1555.20 лева – дължима, но неплатена сума за извършени услуги – Такса „поддръжка“ – 1 бр. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност по обособена позиция 1 за месец декември 2021г. и Такса „поддръжка“ – 1 бр. за абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове по обособена позиция 2 за м. декември 2021г. по договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-22/30.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.05.2022г., до окончателното плащане, за която сума била издадена фактура № 0000100747/19.01.2022г.;

- иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 41.47 лева – представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.02.2022г. до 25.05.2022г.

Ищецът твърди, че със „Столичен Електротранспорт“ ЕАД са били в договорни 1 отношения по договор от 30.01.2020 г., сключен по реда на чл. 20, ал. 4 ЗОП. Релевира, че в изпълнение на договора извършени възложените услуги – Такса „поддръжка“ – 1 бр. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност по обособена позиция 1 за месец декември 2021г. и Такса „поддръжка“ – 1 бр. за абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове по обособена позиция 2 за м. декември 2021г. Сочи, че след извършването им, страните подписали приемо-предавателни протоколи, а ищецът издал фактура

№

0000100747/19.01.2022г. за стойността на услугите – 1555.20 лева. Твърди, че фактурата е получена от ответника без възражения, но плащане в уговорения в договора срок – 30дневен от датата на издаване на съответната фактура, не постъпило. Обосновава правен интерес от предявяване на установителен иск с издадената в негова полза заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27637/2022г. по описа на СРС, 55 състав, срещу която в срок длъжникът възразил. Представя доказателства и прави искания. Претендира разноски.

Ответникът в срок подава писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че страните са обвързани от договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ22/30.01.2020г., по силата на който възложил, а ищецът приел да изпълни абонаментно поддържане на съоръженията с повишена опасност – по обособена позиция 1 и абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове – по обособена позиция 2. Сочи, че конкретния вид, цена, количество и видове дейности са подробно описани в договора. Релевира, че услугите са извършени от ищеца и приети от ответника без забележки, като ищецът издал фактура № 0000100747/19.01.2022г. на стойност 1555.20 лева с ДДС. Заявява обаче, че ищецът злоупотребява с права, тъй като претендира множество вземания, породени от този договор в няколко производство, вместо в едно, при което се облагодетелства за сметка на ответника. Твърди, че вземането по настоящото дело е идентично с това по чл.гр.д. № 27633/2022г. по описа на СРС, 166 състав.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, но се установява и от представения по делото договор от 30.01.2020г. /л.8-11, л. 44-51/, че страните са валидно обвързани от договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-22/30.01.2020г.

По силата на този договор ответникът „Столичен Електротранспорт“ ЕАД е възложил на ищеца „А-Консулт Инженеринг“ ЕООД, а последният приел да изпълни, абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност /наричани в договора за краткост „услугите“/, което включва: за обособена позиция № 1 „Абонаментно поддържане на повдигателни съоръжения“: ежемесечен оглед и проверка състоянието на механизми на крановете, тяхното металоконструкция и подкрановите им пътища, отстраняване на появилите се дефекти, свързани с безопасната експлоатация на крана, които изискват регулиране на спирачките, регулиране на крайните изключватели, възстановяване действието на 2 отделни бутони на командния пулт, демонтаж и монтаж на командния пулт, демонтаж и монтаж на контактори за управление, обезопасяване на кабели с нарушена изолация за периода до окончателното отстраняване на дефектите; за обособена позиция № 2: „Абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове: извършване на сервизно техническо поддържане на системи за безопасна работа съгласно изискванията на наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения на 17 броя специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове, собственост на „Столичен електротранспорт“ ЕАД – поделение „Трансенерго и РП“, както и извършване на ежемесечни технически преглед на подменените съоръжения и издаване на протокол; извършване на ремонт извън работи, включени в абонаментното поддържане на повдигателни съоръжения или подмяна на дефектирали възли, детайли или ремонт на кранови пътища, се извършва след одобрение от възложителя и се заплата допълнително.

В договора са посочени съоръженията, към които се прилага абонаментното обслужване за двете обособени позиции и адресите, на които тези съоръжения се намират. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от датата на подписването му или до достигане на сумата до 60000.00 лева без ДДС. Уговорено е времето на извършване на абонаментното обслужване с оглед позицията – до 24 часа или в рамките им и след заявка. В чл. 7 е дължимото на изпълнителя възнаграждение – за позиция № 1 1026.00 лева на месец, за позиция № 2 – 270.00 лева, като за абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и автомобилни кранове уговорена максимална цена за извършване на ежемесечен технически преглед на съоръженията и издаване на протоколи е в размер на 6480.00 лева. Договорени са максимални стойности за срока на договора по позициите. Посочено е, че цената не включва ремонтни дейности и закупуването на части, които според договора се заплащат отделно. Плащането е уговорено за всеки месец след издадена фактура и в срок до 30 дни след издаването . За приемането на допълнителни ремонти на съоръжения с повишена опасност, се изисква приемопредавателен протокол, редом с фактурата.

Налични по делото е фактура № 0000100747/19.01.2022г., на стойност 1555.20 лева с ДДС и с предмет такса поддръжка съгласно договор № СЕ-22/бр. 30.01.2020г. за абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност по особена позиция 1 за месец декември 2021г. в размер на 1026.00 лева без ДДС и такса поддръжка съгласно договор № СЕ-22/бр. 30.01.2020г. за абонаментно поддържане на специализирани автомобили по особена позиция 2 за месец декември 2021г. в размер на 270.00 лева без ДДС.

Приети са по делото приемо-предавателни протоколи, от които се установява извършената от изпълнителя-ищец и приета от възложителя-ответник работа за м.12.2021г.

Протоколите съдържат описание на всяка извършена дейност по позициите, описани са съоръженията, съдържат дата и подпис за възложител и изпълнител. В протоколите не са 3 отразени забележки. При сравнение на извършените по протоколите дейности и възложените с договора, съдът не констатира разминавания, нито допълнителни дейности, които подлежат на отделно възлагане съгласно сключения между страните договор.

Протоколът е двустранно разписан и не е бил оспорен в процеса.

Изслушано и прието е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава отговор, че посочената по-горе фактура е осчетоводена при ищеца и е включена в дневника за продажби за съответния период; че фактурата е осчетоводена и при ответника и е намерила израз с справка-декларация за ДДС и дневник за покупки за съответния период; че задължението по тази фактура към 08.06.2023г. е в размер на 1555.20 лева, а лихвата върху нея за периода 19.02.2022г.-25.05.2022г. е в размер на 41.47 лева.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Договорът за изработка е неформален, консенсуален и възмезден. Сключването му и съществените му белези могат да бъдат установявани с всички доказателствени средства, вкл. гласни такива при предвидените в закона ограничения. Наличието на облигационна обвързаност между страните по делото по договор за изработка не се спори и се доказва от приложения доказателствен материал.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената работа при договора за изработка обхваща два момента: фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното, което в настоящия случай е налице. С подписване на приемо-предавателния протокол възложителят е приел без възражения работата на изпълнителя, поради което му дължи възнаграждение за изпълненото – така и в Решение № 65 от 24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ Т. О., Решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на ВКС, ІІ Т. О., Решение № 94 от 02.03.2012 г. по т. д. № 133/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и др.

При преценка на материалите по делото, съдът прие, че ищецът е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, обосноваващи основанието на исковата претенция – точно изпълнение на възложеното по договора, както и фактическо приемане на работата без забележки. Уточнение на предмета на договора се съдържа в самия него, което съответства на посоченото като извършена и приета работа в протоколите и издадената фактура.

Извършването и приемането на работата по договора се доказва недвусмислено с обстоятелството, че фактурите, с които е начислена дължимата цена, са били осчетоводени от ответника, включени в справките – декларации по ДДС и е бил ползван данъчен кредит по тях. С тези действия наемателят е признал съществуването на договорното правоотношение и вземането на ищеца /в този смисъл: Решение № 114/ 26.07. 2013 г. по т.д.

№ 255/ 2012 г. на ВКС, І ТО- ТК; Решение № 138/ 17.10.2011 г. по т.д.№ 728/ 2010 г. на ВКС, ІІ ТО-ТК; Решение № 30/ 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/ 2010 г. на ВКС, І ТО- ТК/.

При липса на доказателства за плащане на дължимото възнаграждение, а няма и такива 4 твърдения, предявеният иск следва да бъде уважен ведно с произтичащата акцесорна претенция за законна лихва. Вземането е изискуемо съгласно договора в 30-дневен срок след издаване на фактурата, поради което считано от 19.02.2022г. ответникът е изпаднал в забава, без да има необходимост отново да бъде поканен. Ето защо, той дължи и обезщетение по чл.

86 ЗЗД за периода от 19.02.2022г. до 25.05.2022г. /денят, предхождащ подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, което възлиза в размер на 41.47 лева.

За пълнота, ответника оспорва предявените искове само и единствено с довод за злоупотреба с право, изтъкнат както във възражението по чл. 414 ГПК, така и в отговора на исковата молба. След извършена проверка, съдът констатира, че тъждество между настоящото и останалите образувани между страните производства, не е налице. Предметът на всяко от образуваните дела е различен, тъй като се отнася за различен период на търсено като дължимо възнаграждение по договора. Действително, по-уместно и съблюдаващо процесуалната икономия би било ищецът да търси вземанията си в едно производство, но подобно поведение не се счита като злоупотреба с право, защото е израз на правото на иск.

Разпечатката съдържа 31 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/150f9af1-4c36-472e-a624-0c30d7f1a4ff