Решение № 41 от 17.03.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Бяла, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Й.а като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20254510100553 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производството по делото е образувано по искова молба от В. И. Я. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която моли съда да постанови решение, по силата на което с което да признае за установено, че Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние с № ****от 31.01.2025 година, сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В. И. Я., е изцяло недействителен. В хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът не прецени, че целият договор е недействителен, моли да постанови съдебно решение, с което да признае за установено нищожността на договорна клауза, договорена в чл.6 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние с № ****от 31.01.2025 година, съгласно която кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава факта на сключен между страните договор с посоченото от ищеца съдържание, но счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не следва да е включено в размера на ГПР.

Сочи, че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо лице – Мултитюд Банк, поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл.6 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да избере именно Мултитюд Банк (Малта). Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба, на основание чл.211 ГПК предявява насрещен осъдителен иск срещу В. И. Я., за заплащане на сумата от 20.00 лв. - представляваща незаплатена главница по договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние с № 1429043 от 31.01.2025 година, сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 и В. И. Я., с ЕГН **********. Същия е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство с определение в з.з.№ 611/29.08.2025г.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния 1 иск, с който се заема становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата: наличие на облигационно правоотношение между страните, произтичащо от Договор за потребителски кредит №****/31.01.2025г., с усвоена главница по процесния Договор в размер на 300лв., както и наличие на Договор за гаранция/ поръчителство/, сключен между В. Я. и „Мултитюд Банк“.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

От приетия като писмено доказателство по делото договор за предоставяне на потребителски кредит № ****от 31.01.2025г. (л. 69- 70 по делото) се установява,че между страните е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, което обстоятелство освен това е и безспорно между тях.По силата на сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 300 лева, която да бъде върната в 30-дневен срок,с падежна дата 02.03.2025г., при уговорен ГПР в размер на 49,85 % и лихвен процент 3.38 %.

Между страните е безспорно, че ответникът е изпълнил задължението си за предоставяне на кредита в уговорения размер,установимо и от приетата по делото разписка от 31.01.2025г./л.40 от делото/, издадена от „Изипей“ АД.

Съгласно чл. 6 от договора за кредит, същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството. Видно от приет като доказателство по делото договор за гаранция (поръчителство), сключен между Multitude Bank p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, като гарант и В. И. Я., като клиент, се установява, че с посочения договор гарантът се е задължил да обезпечи в качеството си на поръчител задълженията на клиента по договор за потребителски кредит № ****/31.01.2025г., сключен между „Фератум България“ ЕООД, като кредитор и В. И. Я., като кредитополучател. Според клаузите на чл. 3.1 от договора гарантът се задължава солидарно с клиента да изпълнява всички задължения по обезпечения договор за заем, а в чл. 3.5 от договора е уговорено, че в случай, че клиентът не изпълни задълженията си да върне получената в заем сума на заемодателя, гарантът (поръчителят) ще заплати дължимата сума на заемодателя при първо поискване и след заплащането й ще встъпи във всички права на заемодателя срещу клиента, съгласно ЗЗД и общите условия на процесния договор за заем, като може да изисква освен всички заплатени парични суми, също така и заплатените от гаранта и произтичащи от договора за заем допълнителни парични суми.В договора за поръчителство е уговорена такса за предоставяне на поръчителство в размер на 97.86лв., която е дължима в срок съгласно чл.1.т.6 от договора.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява:

1.Годишния лихвен процент по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние с № 1429043 от 31.01.2025г. в размер на 49,85 % е изчислен при заложени изходни параметри както следва: размер на кредита - 300,00 лева с дата на усвояване 31.01.2025г. еднократно отпускане на кредита, плащания по кредита - 310,14 лева с дата на падеж 02.03.2025г., еднократно плащане на погасителната вноска, срок между дата на усвояване и дата на погасяване 30 календарни дни. Включените компоненти са: главница - 300,00 лева, лихва - 10,14 лева.

2.Годишния процент на разходите по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние с № 1429043 от 31.01.2025г., ако в калкулацията му се включи таксата гаранция е в размер на 4114,28 %.

3. Заплатените суми по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние с № 1429043 от 31.01.2025 година са в общ размер на 280,00 лева. С тези суми при "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД са погасени: 180,00 лева - такса удължаване, 10,14 лева - лихва по кредита, 89,76 лева - главница по кредита.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По първоначално предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуален иск по чл. 26,ал.1, предл.

1 от ЗЗД:

Уважаването на предявените първоначални искове следва от наличие на следните предпоставки: наличие на сключен между ищеца и ответника договор за кредит при описаните в исковата молба параметри и наличие на релевираните с исковата молба основания и обстоятелствата, от които произтича нищожността на целия договор, евентуално на клаузата по чл. 6 от същия.

В случая страните не спорят, че между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, факт обявен за безспорен и с доклада по делото.Предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на ЗПК и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Безпротиворечиво с практиката на СЕС по приложението на Директива № 93/13/Е., разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство съгласно § 13а, т.

9 от ДР на ЗЗП, в константната практика на ВКС ( решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о., решение № 142/01.08.2018 г. по т.д. № 1739/2017 г., II т.о., решение № 237/20.01.2017 г. по т.д. № 2927/2015 г., I т.о. и др.) се приема, че поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договори.

В процесния случай в чл. 6 от договора, страните са уговорили кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството ответник, вследствие на което между ищцата и поръчителя е сключен и договор за гаранция (поръчителство) срещу уговорено възнаграждение в размер на 97.86 лв.

Съдът напълно споделя доводите на процесуалния представител на ищцата, че посоченото възнаграждение следва да бъде включено при изчисляването на годишния процент на разходите, с което кредита се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1,т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

На следващо място сключването и получаването на сумата по процесния кредит е обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Р България , което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

3

Както се посочи процесният договор за кредит, сключен между страните по делото попада под разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в които изчерпателно се посочва какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.

22, вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин". Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Липсата на ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/ не дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.